ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕТЯ КОЛЕВА
2. ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и прокурора МАКСИМ КОЛЕВ, след като разгледа докладваното от съдия Иванова н.д. № 871/23 г., въз основа на закона и доказателствата по делото прие следното:

Производството е по реда на ХХХІІІ НПК.
Образувано е по искане за възобновяване на н.о.х.д. № 59/23 г. по описа на Окръжен съд - Търговище, депозирано от нарочноупълномощения за това защитник на осъдения И. А. И..
С искането, подадено на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, се поддържа наличието на предпоставките за възобновяване, визирани в разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 НПК. Твърди се, че фактите, изнесени в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от осъдения в проведената диференцирана процедура по реда на чл. 371, т. 2 НПК, е следвало да бъдат подведени под състава на престъпление по чл. 129, ал. 2 НК, а не като опит за умишлено убийство. В тази връзка е изтъкнато, че за умисъла на дееца е следвало да се отсъди по това, че той сам е спрял да нанася повече удари с ножа, а след като видял падналия на земята се опитал всячески да му окаже първа помощ. С тези аргументи е развит довода за нарушение на материалния закон.
Като подкрепяща данна за претендираното съществено нарушение на процесуалните правила е заявено твърдение за липса на мотиви касателно възприетата правна квалификация, в частност – за субективната съставомерност на деянието, а също и относно размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Липса на мотиви е съзряна и в частта за наложеното наказание, доколкото съдът не обсъдил приложението на разпоредбата на чл. 58, б. „а“ НК, а оттам дали прилагането на чл. 55 НК е приложимо и по-благоприятно за дееца с оглед и разпоредбата на чл. 58 НК.
Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание е аргументирано с твърдения за надценяване на съдебното минало на И., неправилно възприемане на характера му като отегчаващо обстоятелство, игнориране на обстоятелството, че бил провокиран от пострадалия, незачитане на факта, че осъденият бил в алкохолно опиянение, водещо до отпадане на задръжките и нарушения в мисловната дейност и препятстващо правилната преценка на поведението му, неотчитане на посткриминалното му държане като смекчаващо обстоятелство.

В речта си пред ВКС адвокат Х. П., преупълномощен от адвокат В. М., поддържа изцяло искането за възобновяване по изложените в него съображения, които преповтаря.
В правото си на лична защита осъденият И. изразява искрено съжаление за стореното от него и заявява, че се придържа към казаното от адвоката му.
Прокурорът от ВКП определя искането като неоснователно и пледира за оставянето му без уважение. Излага съображения, че законът е приложен правилно, защото употребеното оръжие, нанесените удари и обективно установените поражения по пострадалия, спасен само заради навременната медицинска помощ, очертават опит за убийство, а не нанесена средна телесна повреда. Определяйки присъдата като достатъчно ясно и добре мотивирана, представителят на прокуратурата заключава, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Накрая намира и определеното наказание за справедливо, съответно на степента на обществената опасност на деянието и дееца и обръща внимание, че осъденият се е държал конфликтно и с друг човек в заведението преди да посегне на пострадалия.
В предоставената му последна дума осъденият И. декларира, че не е имал умисъл и не е предизвикал пострадалия.

След като прецени изложените в искането доводи, заявените основания за възобновяване и становищата на страните, Върховният касационен съд прие следното:

Искането е допустимо – подадено е от процесуалнолегитимирана страна, в рамките на предвидения 6 - месечен срок от влизане в сила на осъдителен акт, подлежащ на проверка за възобновяване като включен кръга на тези по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

Разгледано по същество обаче се явява неоснователно.

С присъда № 2 от 20 март 2023 г., постановена по н.о.х.д. № 59/23 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, И. А. И. е признат за виновен в това, че на 28 октомври 2022 г. в с. Горско Абланово, при условията на опасен рецидив, направил опит умишлено да умъртви А. А. Б., като престъплението останало недовършено поради независещи от дееца причини, и на основание чл. 116, ал. 1, т. 12, предл. 1., вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 58а, ал. 1 НК – осъден на лишаване от свобода за срок от дванадесет години при първоначален строг режим.

По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения

То следва да бъде разгледано на първо място, доколкото евентуалната му основателност принципно определя като безпредметно обсъждането на другите две оплаквания. ВКС не го намира за основателно. Съдът е изложил мотиви защо приема, че деянието, за което е постановил присъдата си, представлява опит за умишлено убийство, а не средна телесна повреда. Така е посочил (на л. 68, гръб, от съдебното дело), че намерението на И. безспорно било да убие, а не само да нарани пострадалия, за което се отсъждало по нанесените удари с хладно оръжие в областта на жизненоважни органи с достатъчна сила и интензивност, като животът на пострадалия е бил спасен единствено благодарение на своевременно оказаната му медицинска помощ. Макар и да са в лапидарен стил, така изнесените решаващи съображения позволяват да се проследи волята на решаващия орган. Несподелянето на тезата на защитата за това, че липсвал пряк умисъл за опит за убийство е заявено ясно и недвусмислено чрез възприетото всъщност от съда, че за умисъла следва да се отсъжда по обективните проявления на самата проява. Именно в този смисъл са мотивите на съда, а несъгласието на страната с тях не може да обоснове извод за липса на мотиви.
Казаното важи и за подхода на съда при индивидуализация на санкцията. При положение че съдът е приел превес на отегчаващи обстоятелства, мотивирайки се и с високата степен на обществената опасност на личността на дееца „многократно осъждан, тежък характер, заядлив, отмъстителен, жесток най-вече под въздействие на алкохол“ (л. 68, гръб) при наличие само на едно смекчаващо обстоятелство (направено от И. самопризнание в досъдебната фаза), не следва да му се вменява в ангажимент да обсъжда и приложението на чл. 55 НК. Несъмнено това се явява напълно излишно при отчетливо приетия превес на отегчаващи обстоятелства.
Фактологично невярно е и заявеното за липса на мотиви относно уважения граждански иск. Съдът се е мотивирал със степента на увреждане, времето за възстановяване и последиците занапред, като конкретно е посочил, че състоянието на пострадалия, временно опасно за живота му, е изисквало хирургическа намеса и сравнително дълъг период за възстановяване, както и че той никога няма да се възстанови напълно (на л. 69 от съдебното дело). По-напред в мотивите е отбелязано, че нараняванията на пострадалия предпоставят трайно увреждане на здравето му – сраствания на тънките черва към перитонеума или между самите тънки черва, което води до нарушаване на перисталтиката, болки при прием на голямо количество храна, съдържаща трудносмилаеми съставки, обуславящи и необходимостта от перманентно спазване на специален хранителен режим. Известно е, че размерът на обезщетението се определя по справедливост. За да приеме за справедливо присъждането на сумата от 70 000 лева съдът се е мотивирал с посочените обстоятелства, касаещи естеството и трайността на причинените на пострадалия неимуществени вреди.

По оплакванията за нарушение на материалния закон

Приетите за установени факти са субсумирани правилно под възприетата от съда правна квалификация. За умисъла на дееца следва да се отсъжда не по собствените му декларации дали е целял или не настъпването на смъртта, а по обективните характеристики на поведението му, изпълващо деянието. Заключението, че стореното е умишлен опит за убийство, а не целяна телесна повреда, е изведено на базата на реални данни, в които са обективирани интелектуалните представи и волевата насоченост на дееца. Отказвайки се от провеждането на състезателен процес и признавайки изнесените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, осъденият не може да ги оспорва. А видно от тях той е нанесъл четири удара с автоматичен нож, насочени към гърдите и корема на пострадалия, два от които са проникнали в коремната кухина (единият в областта на лявото подбедрие, а другият в областта на пъпа, от която рана излезли чревни бримки). Проникващите наранявания са предизвикали кръвоизлив в количество 400-500 мл., а гнойният налеп по стените на тънките черва до срязването им обусловил процес на развитие на перитонит. Без провеждане на неотложно оперативно лечение смъртта на пострадалия е била неизбежна. Така обективираното от И. поведение, намерило конкретен израз в нанасянето на четири удара с нож, целенасочено в жизненоважни области, със сила, която очевидно е била достатъчна по интензитет, за да преодолее връхните дрехи на пострадалия и освен двете прободно-порезни рани да причини проникващи в коремната кухина, разкрива пряката насоченост на внезапния му пряк умисъл, защото в интелектуалните му представи са били включени всички сочени обстоятелства – че използва с голяма сила оръжие, годно да причини смърт, насочено в такива части на тялото, в които функционират жизненоважни органи, чието засягане е от естество да причини смъртоносни увреждания. Изтъкнатото от защитата обстоятелство, че И. се отказал да нанася повече удари не е екскулпиращо обстоятелство, защото причинените наранявания са били смъртоносни, а предотвратяването на леталния изход е благодарение на бързо оказаната висококвалифицирана медицинска помощ. Фактът, че виждайки състоянието на пострадалия осъденият търсел начин да помогне, също не изключва възникналия внезапен пряк умисъл за умъртвяване. Това обстоятелство разкрива, че след като е бил изправен пред последиците на стореното от него извършителят е осъзнал рисковете от реализирането на собствената му отговорност за това, както и че се е притеснил от извършеното.

По оплакванията за явна несправедливост на наложеното наказание

ВКС не намира за основателно и това оплакване. Неуместно е да се коментира явна несправедливост на наложеното наказание, при положение че санкцията е отмерена под предвидения в закона минимум от петнадесет години лишаване от свобода.
За прецизност следва да се отбележи, че окръжният съд неправилно се е позовал на „многократно“ осъждане на И.. Верен е правният извод, че той осъждан, но два пъти – по н.о.х.д. № 246/14 г. на РС – Попово с влязла в сила на 27 ноември 2014 г. присъда за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 1 и ал. 2, на лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от четири години и по н.о.х.д. № 46/20 г. на ОС – Търговище с определение, влязло в сила на 6 март 2020 г. за престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2НК, извършено на 18 юни 2019 г.; за престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 1, предл. 1., вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 129, ал. 2 НК, извършено в периода януари-март 2019 до 18 юни 2019 г., за които е санкциониран с едно общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода, изтърпяно на 6 декември 2021 г. По останалите е реабилитиран. Двете осъждания пък обосновават правната квалификация на деянието като извършено в условията на опасен рецидив и в двете негови хипотези, така че не могат да се отчитат повторно, този път като отегчаващи при определяне на санкцията, тъй като са съобразени от законодателя, предвидил по-тежко наказание.
Корекцията в приетото от окръжния съд по правото не обосновава обаче извод за надценяване на данните за съдимост на И., както се настоява в искането. Естеството на престъпленията по двете осъждания, обуславящи по-тежката квалификация, а също и фактите за предкриминалното поведение, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и приети за установени от съда (търсене на конфликт със свидетеля И., принудил се да си тръгне, за да предотврати ескалацията му) са ясен индикатор за нагласата на осъдения към противоправно засягане на личността и физическата неприкосновеност на различни хора. Тези обстоятелства очертават негативно личността на дееца в аспекта на степента на обществената й опасност.
В обобщен израз на изложеното, настоящата инстанция не намира основания за намаляване наказанието. Принципно е положението, че за да се приеме явна несправедливост на санкцията, е нужно да се установи, че размерът й очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца и на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Очевидното несъответствие следва да намира отчетлив израз в ясно изразена непропорционалност между размера на наложената санкция и данните за степента на обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Тоест – да е извън съмнение, че размерът на наказанието е напълно неоправдан и то е драстично занижено или завишено. Разглежданата хипотеза не се определя като такава.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение намери, че искането за възобновяване е изцяло неоснователно, поради което и


Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за възобновяване на н.о.х.д. № 59/23 г. по описа на Окръжен съд – Търговище.
Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.