Р Е Ш Е Н И Е

№ 546
гр. София, 04 11. 2024 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение в открито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Стамболова
Членове : 1 . Петя Колева
2. Иван Стойчев

в присъствието на секретаря Иванова и прокурора от ВКП Колев, като разгледа докладваното от съдия Стойчев КНД № 816 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.
          Образувано е по повод на касационна жалба от защитника на подсъдимия И. П. И.  адвокат Г. А. срещу решение № 79 от 01.07.2024 г., постановено по ВНОХД № 102/24 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена присъда по НОХД № 278/23г. на Варненския окръжен съд, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че: На 09.03.2020 г. в гр. Варна, по непредпазливост причинил смъртта на М. Б. П., ЕГН **********, вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, от която пострадалата починала на 05.04.2020 г., поради което и на основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА,  което на основание чл. 58а от НК е намалено с една трета и му е ОПРЕДЕЛЕНО наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА , изпълнението на което, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. А от ЗИНЗС да започне при първоначален СТРОГ режим.
     На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е ЗАЧЕЛ времето, през което подсъдимият И. е бил задържан, считано от 10.04.2020 г. до 22.02.2021 г. ОСЪДИЛ е подсъдимия И. П. И., ЕГН********** да заплати на Б. П. П., ЕГН **********,сумата от 100 000 лв. (сто хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 09.03.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛИЛ предявения граждански иск за разликата до 150 000 лв., като неоснователен.ОСЪДИЛ подсъдимия И. П. И. да заплати на Д. Р. Д., ЕГН **********, действащ със съгласието на своя баща и законен представител Р. В. Д., ЕГН ********** сумата в размер на 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва,считано от 09.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛИЛ иска до разликата до 200 000 лв., като неоснователен.
  На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪДИЛ подсъдимия И. П. И. да заплати направените по делото разноски в размер на 2642,62 лв. (две хиляди шестстотин четиридесет и два лева и шестдесет и две стотинки) в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР –Варна, както и държавна такса върху размера на уважените граждански искове, а именно 10 000 лв. /десет хиляди лева/ в полза на Държавата, по сметка на ОС - Варна.
      С касационната жалбата се иска при условията на алтернативност отмяна на решението и връщане на делото за повторно разглеждане от друг състав на АС – Варна, или   намаляване на наказанието до справедлив размер и цялостно отхвърляне на  предявените граждански искове.
    В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата и пледира за минимално наказание, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане, основно поради незаконосъобразния отказ на въззивния съд да се произнася по гражданско – осъдителната част на присъдата, за която неправилно приел, че е влязла в  законна сила. 
     Представителят на прокуратурата счита, че налагането на по-леко наказание би създало усещане за безнаказаност и присъдата следва  да бъде оставена в сила, така както е  постановена. Не намира, че е допуснато процесуално нарушение, а присъдата законосъобразно не била проверявана в гражданско - осъдителната част, тъй като в тази и част била влязла в сила.
     Подсъдимият, редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание пред касационната инстанция.
     Гражданските ищци Д. Р. Д. и Б. П. П., редовно уведомени не се явяват и не изпращат представител.
       Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери жалбата за неоснователна.
     Касаторът посочва в жалбата си  цифрово и трите касационни основания предвидени в чл. 348 ал.1 т.1 до 3 от НПК, но по същество развива доводи само в подкрепа на основанията по т. 2 и 3 на цитираната разпоредба – съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието.
    Това е така, защото преценката на АС – Варна да счете присъдата в гражданско - осъдителната и част за влязла в сила е изтъкната като нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. За настоящия касационен състав няма съмнение, че правилата за обжалване и влизане в сила на съдебните актове се уреждат от нормите на процесуалния, а не на материалния наказателен закон и неспазването им може да представлява само нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 т.2 от НПК.
     При преценката за основателността на описания дотук довод за съществено нарушение на процесуалните правила следва да се вземе в предвид цялостното развитие на наказателното производство и в частност на съдебната му фаза до настоящия момент. Описаната по - горе присъда на ОС – Варна по НОХД № 278/23г. на Варненския окръжен съд е била веднъж предмет на въззивна проверка по ВНОХД№190/2023г. на АС – Варна по въззивна жалба на подсъдимия. С решение от №122/25.08.2023г. въззивният съд изменил присъдата само в гражданско - осъдителната и част,  като НАМАЛИЛ  присъденото на гражданския ищец Д. Р. Д., действащ със съгласието на своя баща и законен представител Р. Д. обезщетение на неимуществени вреди от 150 000лв. на 25 000лв. и НАМАЛИЛ съответно размера на Държавната такса върху уважената част от гражданските  искове от 10000 на 1000лв.
     Това решение било обжалвано пред ВКС отново само от подсъдимия. В  касационната жалба се съдържало и искане за цялостна отмяна на присъдените обезщетения на гражданските ищци. В писмено допълнение към касационната жалба подадено в срока по чл.351 ал.4 от НПК подсъдимият изрично заявил, че не поддържа жалбата си срещу въззивното решение в гражданско - осъдителната му част. С решение по КНОХД№ 1080/2023г. ВКС  ОТМЕНЯ решение №122/25.08.2023г.  по ВНОХД№190/2023г. на АС – Варна и ВРЪЩА делото за повторно разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. От мотивите на касационното решение е видно че от предмета на касационната проверка определен по реда на чл.347 ал.1 от НПК, изрично е изключена гражданско - осъдителната част на присъдата и като причина за това касационният съдебен състав е посочил именно направеното своевременно оттегляне на касационната жалба в частта, с която се оспорва произнасянето на въззивният съд по предявените в наказателното производство граждански искове.
      При тези обстоятелства изводът на втория състав на въззивната инстанция,
 че присъдата в гражданско – осъдителната и част е влязла в сила е  законосъобразен и е съобразен изцяло с относимото по въпроса  ТР№5/21 май 2018г. на ОСНК на ВКС., в мотивите по т.4 от което е прието, че отделен предмет на обжалване или протестиране могат да бъдат както наказателната, така и гражданската част на присъдата. Макар и да са свързани, няма пречка тези части на съдебния акт да имат отделно съществуване и това да обуслови самостоятелното им влизане в сила. В диспозитива по т.4 е прието, че когато въззивният съдебен акт е обжалван само по отношение на гражданския иск, в частта относно наказателната отговорност той влиза в сила след изтичане на срока на обжалването му.  Разглеждани в своето единство посочените части от мотивите и диспозитива на тълкувателното решение водят до еднозначния извод, че същото разрешение важи и в обратната хипотеза. Когато въззивният съдебен акт е обжалван само по отношение на наказателната отговорност,  в частта относно гражданския иск той влиза в сила след изтичане на срока на обжалването му, респ. след своевременното оттегляне на касационната жалба в тази и част, каквато хипотеза се е реализирала при първата касация по настоящото дело.
      Извън вече обсъденото, касационната жалба съдържа и още едно конкретно твърдение за съществено нарушение на процесуалните правила. Като такова се сочи решението на въззивния съд да назначи повторна СМЕ за характера на телесните увреждания на пострадалата и причината за настъпване на смъртта и, въпреки че производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 371 т.2 от НПК с пълно признаване на фактическото обвинение от подсъдимия.  Това процесуално действие според настоящия касационен състав е несъмнено нарушение на процесуалните правила. Както е неоттегляемо самопризнанието на подсъдимия, така и въвззивната проверка  в посочената диференцирана процедура е ограничена, относно това подкрепя ли се самопризнанието от събраните на досъдебното производство доказателства. Въззивният съд не може, нито по искане на страните , нито служебно да  преминава към производство по общия ред, събирайки допълнителни доказателства относно главния факт, независимо дали като резултат от тези действия самопризнанието ще бъде опровергано или допълнително подкрепено с новите доказателства. Такова е и разрешението по   т.8 ТР №1, 6.04. 2009 г. на ОСНК на ВКС.
     При преценката обаче дали такова нарушение е съществено по смисъла на 348 ал.3 т.1 от НПК следва да се вземе  предвид довело ли е то в конкретния случай до ограничаване на правата на страните. В конкретния случай допуснатото нарушение няма такъв ефект. От една страна, то не поставя под съмнение самопризнанието, а напротив подкрепя го допълнително, а от друга не е послужило, нито като основание да се отмени приложението на чл.373 ал.2 вр. с чл. 58 а от НПК, нито да се влоши положението на подсъдимия при индивидуализацията на наказанието. Твърдението в касационната жалба, че въззивният съд се опитвал чрез допуснатата експертиза да събере доказателства за по ­ - тежка квалификация и да върне делото на прокурора са декларативни и не намират потвърждение в никакви обективни факти.   Според  касатора  от мотивите на въззивния съд личало, че счита наказанието за прекомерно леко и това само по себе си показва пристрастност. Въззивният съд действително е заявил  открито в мотивите си тази своя преценка, но това не е нарушение на процесуалните правила, щом не е  довело до незаконосъобразно влошаване на положението на подсъдимия в повторното  въззивно производство,  в което АС – Варна,  проверява първоинстанционната  присъда   само по негова жалба.   
   Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието.
   При повторното разглеждане на делото въззивният съд е действал при ограничението за недопустимо влошаване положението на подсъдимия посочено по – горе и е могъл единствено да смекчи наказанието, ако намери конкретни смекчаващи вината обстоятелства, които не са били отчетени от първия съд.  
        В изпълнение на задължителните указания в отменителното решение на ВКС са събрани всички необходими доказателства и е изяснен законосъобразно въпросът за това реабилитиран ли е подсъдимият за миналите си осъждания.
   Правилно е прието от въззивния съд, че той е реабилитиран при условията на чл. 88 а ал.1  от НК. В тази връзка един от доводите на защитата за допусната незаконосъобразност при индивидуализацията на наказанието е частично основателен. В нарушение на чл.85 ал.1 от НК миналите осъждания на подсъдимия са споменати от въззивния съд отново като негативно за него обстоятелство, макар и общо и в светлината на ненастъпило поправяне, а към смекчаващите не е причислено изрично чистото съдебно минало, макар и като последица от настъпила реабилитация. Третирането на подсъдимия като неосъждан несъмнено е следвало да намери място след релевантните за индивидуализацията на наказанието му обстоятелства и то в групата на смекчаващите такива.   
    Неоснователен е доводът, че към смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства следва да се отчете това, че пострадалата била изцяло на негова издръжка и злоупотребявала с алкохол. Според настоящия касационен състав подобни обстоятелства чисто житейски могат да обяснят чувствата на гняв и раздразнение у подсъдимия, но не и да оправдаят или да смекчат отговорността му за физическа саморазправа, довела, макар  и при условията на непредпазливост до смъртен изход.
    Вярно е, че оценката на въззивния съд за липса на критичност и за формалния характер на изразеното от подсъдимия съжаление е субективна. Подсъдимият изразява съжаление  за стореното във всички фази на процеса  и този обективен факт следва да бъде зачетен  в негова полза, както е сторил още първоинстанционния съд.
     В резултат на въззивната проверка, било потвърдено наказание Лишаване от свобода, което преди задължителната редукция по чл. 58а от НК е около средния размер, предвиден в закона. Това според настоящият  съдебен състав не е явно несправедливо.  В резултат на касационната проверка към групата на смекчаващите обстоятелства освен изразеното съжаление за стореното  по време на процеса, възприето от първата инстанция, следва да се прибави  и чистото съдебно минало на подсъдимия, предвид настъпилата реабилитация. Тези две смекчаващи обстоятелства, са в относителен баланс с основното отегчаващо, за наличието на което не се спори и в касационната жалба -   самия механизъм на деянието, и в частност проявеното безразличие от страна на подсъдимия към влошаващото се в продължение на много дни състояние на пострадалата.
     Справедлива и съответна на целите на наказанието е и преценката да не се приложи чл.66 от НК, която правилно е потвърдена и от въззивния  съд,  въпреки констатираната от него липса на формални пречки, предвид редуцирания по реда на чл. 58А от НК размер на наказанието от 4 години и 6 месеца на 3 години Лишаване от свобода  и настъпилата реабилитация за миналите осъждания.
       Въззивният съд въобще не е приел наличието на смекчаващи вината обстоятелства, преценка, която сама по себе си е неправилна, предвид изложеното дотук, но се е съобразил със забраната положението на подсъдимия да бъде влошено по негова жалба.  В резултат на това и след въззивната проверка е потвърдено  справедливо наказание в  размер на три години Лишаване от свобода, което следва  да бъде изтърпяно при строг режим.           
     В заключение, не е налице никое от релевираните с жалбата касационни основания, поради което  атакуваното решение следва да бъде оставено в сила.                                    

ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 79 от 01.07.2024 г. по ВНОХД № 102/24 г. на Апелативен съд - Варна.
         Решението е окончателно


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.