3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 163
гр. София, 13 март 2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Спас Иванчев
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев
Светла Букова
при участието на секретаря Елеонора Михайлова и прокурора Атанас Гебрев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1158 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НЧД №546/2023 г. по описа на Окръжен съд - Варна и изменение на решение №235/14.09.2023 г.
С решението е призната присъда на Окръжен съд - Копер, Република Словения ХК 51896/2014 г., изменена с присъда на Висшия съд - Копер със съдебен акт от 18.12.2020 г., като на българския гражданин Н. Д. Н.- за престъпление по чл.175, ал.1 и ал.3 НК и чл.245, ал.4, във вр. с ал.1, 2, 3 и 4 НК на Република Словения е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години.
Съдът е приел, че деянието съответства на престъпление по чл.155, ал.5, т.1, във вр. ал.3 НК и на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ ЗИНЗС е определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“.
С решението съдът е приспаднал на основание чл.12, ал.9 ЗПИИСАННЛСМВЛС времето, през което осъдения Н. е бил задържан под стража, считано от 04.11.2021 г. до предаването му на властите на Република България.
В искането се твърди, че решението на Окръжен съд - Варна е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, като съдът незаконосъобразно е приел, че следва да бъде определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“, като не е съобразил, че съгласно чл.57, ал.1, т.3 ЗИНС в случая следва да бъде определен първоначален „общ“ режим. Поддържа се, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, като не е спазил разпоредбата на чл.14 НПК и не е обсъдил доказателствата, относими към съдебното минало на осъдения Н. и това е довело до нарушаване на материалния закон.
На тези основания се предлага приключилото наказателно производство да бъде възобновено, постановеното решение на основание чл.425, ал.1, т.4 НПК да бъде изменено, като на осъдения Н. бъде определен първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наложеното му наказание четири години „лишаване от свобода“.
В касационното съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа искането и моли същото да бъде уважено по съображенията, изложени в него.
Защитникът на осъдения Н. поддържа изцяло становището на представителя на прокуратурата.
Осъденият Н., редовно уведомен за касационното съдебно заседание, не се явява и не взима становище по искането.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, намери следното:
По допустимостта на искането за възобновяване
Настоящото искане е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и с него се атакува съдебен акт, който съгласно чл.419 НПК може да бъде разглеждан по реда на гл. ХХХІІІ НПК.
Ето защо същото е допустимо и трябва да бъде разгледано по същество.
По основателността на искането за възобновяване
Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно.
Настоящото производство се е развило по реда на чл.12 ЗПИИСАННЛСМВЛС, като решаващият съд е постановил решение №253/14.09.2023 г., с което е признал присъда на Окръжен съд - Копер, Република Словения ХК 51896/2014 г., изменена с присъда на Висшия съд - Копер със съдебен акт от 18.12.2020 г. за престъпление по чл.175, ал.1 и ал.3 НК и чл.245, ал.4, във вр. с ал.1, 2, 3 и 4 НК на Република Словения и е приел за изпълнение наложеното на българския гражданин Н. Д. Н. наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години.
Съдът е преценил, че деянието съответства на престъпление по чл.155, ал.5, т.1, във вр. ал.3 НК.
С решението си съдът на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ ЗИНЗС е определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“.
Касационният съд прецени, че неправилно с атакуваното решение е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложеното наказание. Този режим може да бъде определен само ако по отношение на осъденото лице са били налице предпоставките на чл.57, ал.1, т.2 ЗИНЗС.
Видно от материалите по делото с признатата присъда Н. е осъден за първи път, като приетото за изпълнение наказание е „лишаване от свобода“ за срок от четири години. В случая не е налице нито едно от предвидените в чл.57, ал.1, т.2 ЗИНЗС предпоставки за определяне на „строг“ режим за изтърпяване на наложеното наказание, като по отношение на осъдения е следвало да бъде определен на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС първоначален „общ режим“.
С определянето на първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ съдът е допуснал нарушение на материалния закон, като неправилно е приложил нормата на чл.57 ЗИНЗС.
Констатираното нарушение, доколкото е в полза на осъденото лице, може да бъде отстранено от касационната инстанция по реда на чл.425, ал.1, т.4 НПК, като приключилото наказателно производство бъде възобновено, а постановеното решение бъде изменено в частта за режима, като той бъде определен на „общ“.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА НЧД №546/2023 г. по описа на Окръжен съд - Варна.
ИЗМЕНЯ решение №235/14.09.2023 г., с което е призната присъда на Окръжен съд - Копер, Република Словения ХК 51896/2014 г., изменена с присъда на Висшия съд - Копер със съдебен акт от 18.12.2020 г., като на осъдения Н. Д. Н. за престъпление по чл.175, ал.1 и ал.3 НК и чл.245, ал.4, във вр. с ал.1, 2, 3 и 4 НК на Република Словения е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години в частта относно определения първоначален режим за изтърпяване му, като вместо определения първоначален „строг“ режим определя първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |