Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ, след като разгледа докладваното от съдия Иванова н.д. № 663/24 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и е образувано по искане за възобновяване, подадено лично от осъдения П. И. Е.. От съдържанието на искането става ясно, че по същество претенцията на искателя е за възобновяване на делото, с което е приета за изпълнение присъдата на Федерална република Германия, постановена срещу българския гражданин. От изложените съображения може да се изведе, че наведеното възобновително основание е по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК – допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, намерило израз в неизясненост на релевантен за разглеждания случай факт. Конкретно – осъденият твърди, че в съдържанието на Удостоверението Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение № 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз
е налице несъответствие между посочения от германските съдебни власти краен срок за изтърпяване на наказанието и аритметичния сбор на отразените периоди на изтърпяното в Германия наказание и предварителното му задържане под стража, в резултат на което излизало, че той трябва да търпи наказание след посочения в Удостоверението краен срок. Осъденият отбелязва, че именно рискът от „надлежаване“ на определеното за изтърпяване наказание е мотивирал прокурора да прекъсне изпълнението му. Иска се възобновяване на делото и новото му разглеждане с цел установяване на действителния период, подлежащ на приспадане от определеното за изтърпяване наказание.

В проведеното пред ВКС съдебно заседание осъденият поддържа искането си. Заявява, че съдът е допуснал нарушение като не е изискал достоверна информация от издаващата държава и твърди, че в Удостоверението има пропуск, тъй като не е отразен един от периодите на задържането му, от което произтича и несъответствието.

Представителят на прокуратурата намира искането за неоснователно с аргумент, че приспадането на периода е съобразен изцяло със съдържанието на Удостоверението, като посочената в него крайна дата за изтърпяване на наказанието не била обвързваща за българската държава, доколкото след трансфера на осъдения било приложимо законодателството на изпълняващата държава.

В предоставената му последна дума осъденият Е. моли за възобновяване на делото, за да не търпи наказание с три месеца повече от наложеното му.

Върховният касационен съд, след като обсъди искането и доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, намери следното:

Искането за възобновяване е допустимо. То е подадено на 13 юни 2024 г., а осъденият е узнал за решението не по-рано от датата на трансферирането му в Република България, която, видно от протокола за това (л. 200 от ч.н.д. № 399/23 на ОС – Велико Търново), е 10 януари 2024 г. Следователно, искането е подадено в 6 - месечния срок по чл. 420, ал. 2 НПК и като изходящо от процесуалнолегитимирана страна подлежи на разглеждане.

Разгледано по същество, искането е основателно.

На първо място следва да се проследи процесуалната хронология на делото, тъй като тя, както и конкретната претенция на искателя, определя пределите на настоящия контрол.
В Окръжен съд – Велико Търново (ВтОС) е било образувано н.ч.д. № 399/23 г. въз основа на постъпило Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение № 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз. Делото е било разгледано без участието на осъдения, изтърпяващ по онова време наложеното му във ФРГ наказание лишаване от свобода, и е постановено Решение № 156 от 27 октомври 2023 г., влязло в сила 13 ноември 2023 г. Със съдебния акт е решен положително въпросът за признаване и приемане за изпълнение на присъдата на ФРГ, с която на българския гражданин П. И. Е. е било наложено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от три години и седем месеца. Определен е общ режим на изтърпяване на наложеното наказание, от което е приспаднат период с обща продължителност от 778 дни (задържане и изтърпяно наказание в Германия), а също и времето до фактическото предаване на осъдения в България.

По искане на главния прокурор във ВКС е било образувано н.д. № 367/24 г. Искането е касаело единствено и само определения с горецитираното решение режим на изтърпяване на наказанието с претенция за нарушение на материалния закон при определянето му. С Решение № 301 от 22 май 2024 г. по н.д. № 367/24 г. ВКС, първо наказателно отделение производството по н.ч.д. № 399/23 г. по описа на ВтОС е възобновено в частта, в която е бил определен първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното наказание и делото е било върнато за ново разглеждане в посочената част на друг състав на окръжния съд.

При новото разглеждане на делото, ВтОС, съобразявайки касационното решение, се занимал с режима и не взел никакво отношение по повдигнатите от осъдения и защитника му възражения касателно несъответствията в представеното от чуждите съдебни власти Удостоверение. Така с Решение № 84 от 13 юни 2024 г., постановено по н.ч.д. № 293/24 г., ВтОС определил строг режим на изтърпяване на наказанието, прието за изпълнение с първото решение на окръжната инстанция.

Защитникът на осъдения обжалвал решението на въззивния съд, изразявайки недоволство не само от определения режим, но и от останалото неизяснено обстоятелство какъв остатък от наказанието следва да изтърпи Е.. Изискал снабдяване с информация от германските съдебни власти. Великотърновският апелативен съд отхвърлил доказателственото искане с аргумент, че делото е възобновено частично – само относно режима, като съдебният акт е влязъл в сила в останалата част. На свой ред апелативният съд също изследвал само предпоставките, свързани с определянето на режима и като констатирал, че първостепенният е съобразил указанията в решението на ВКС и правилно го е определил на „строг“, с Решение № 94 от 4 юли 2024 г. по в.н.ч.д. № 201/24 г., потвърдил решението на окръжния съд за определяне на режима.

От горния преглед на процесуалната съдба на делото се налага извод, че решението на ВтОС по н.ч.д. № 399/23 г. е влязло в сила по отношение на признаването и приемането за изпълнение на присъдата, квалифицирането на деянията съобразно българския наказателен закон, определеното общо наказание за изтърпяване от три години и седем месеца лишаване от свобода и определения вече правилно първоначален режим на изтърпяване. Решението е влязло в сила и касателно извършеното приспадане на изтърпяното от осъдения в друга държава-членка наказание лишаване от свобода и задържането му. Именно в тази последна част е изразеното в искането за възобновяване недоволство от съдебния акт и проверката за наличие на възобновително основание се ограничава в тези предели. Останалите въпроси не са предмет на оспорване.

Към искането за възобновяване е представено постановление на прокурор от Окръжна прокуратура – Ловеч за прекъсване на наказанието „лишаване от свобода“, търпяно от осъдения П. Е. по признатата и приета за изпълнение присъда на издаващата държава. От съдържанието му е видно, че посочената в Удостоверението дата на изтърпяване на наказанието – 7 юни 2024 г. не съответства на данните за вече изтърпяното, съобразно които лишеният от свобода би следвало да търпи наказание и след тази дата и да бъде освободен не по-рано от 8 септември 2024 г. (при положение че продължава да полага труд). Както от това постановление, така и от справката от затвора в гр. Ловеч, актуална към 13 юни 2024 г., е установимо, че съобразно отбелязаните в Удостоверението данни изтърпяното във ФРГ наказание е 778 дни, а предварителният арест възлизал на 6 месеца и 6 дни. Данни за последното се съдържат и в справка от затвора в гр. Ловеч (л. 206 – л. 207 от н.ч.д. № 399/23 г.) Така общият период на приспадане е определен на 2 години 8 месеца и 4 дни. В справката за изтърпяното към 13 юни 2024 г. наказание е отразено, че след приспадане на изтърпяното тук и в издаващата държава наказание, а и след зачитане на работни дни в българския затвор, остават за изтърпяване още 4 месеца и 21 дни. Това е очевидно несъответно на посочената в Удостоверението крайна дата 7 юни 2024 г.
В допълнение следва да се отбележи и приетото в решението на ВтОС въз основа на изпратена информация от германските съдебни власти (л. 52 – л. 53), че към 16 август 2023 г. остатъкът от наказанието, наложено на П. Е. е възлизал на 296 дни, което пък ориентира именно към посочената в Удостоверението крайна дата за изтърпяване на наказанието.

Изложеното обосновава извод за неизясненост на обстоятелството колко дни от определеното за изтърпяване на Е. общо наказание следва да се приспаднат (какъв е общият период на задържането и търпяното наказание във ФРГ), респективно какъв остатък следва да изтърпи. Съдът е следвало да констатира това несъответствие и да предприеме действия за отстраняването му чрез провеждане на допълнителни консултации с издаващата държава. Като не е сторил това е нарушил изискването за всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото (чл.14, ал. 1 НПК), защото не е взел всички мерки за разкриването на обективната истина в съответствие със задължението му по чл. 13, ал. 1 НПК. Това представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е довело до ограничаване на процесуалните права на осъдения. Същото е отстранимо при ново разглеждане на делото в обсъжданата част чрез изясняване на коментираното обстоятелство. Това налага възобновяване на делото в тази му част.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
ВЪЗОБНОВЯВА н.ч.д. № 399/23 г. на Окръжен съд – Велико Търново, като ОТМЕНЯ Решение № 156/27.10.23 г. в частта, в която от определеното на П. И. Е. наказание лишаване от свобода е извършено приспадане от 778 дни - обща продължителност на времето на задържане и изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по време на изпълнението му във ФРГ.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане в посочената част от друг състав на Окръжен съд – Велико Търново от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно.