2

РЕШЕНИЕ 51

С.,29.07. 20II г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Чаначева Е. М.

при секретаря и с участието
на прокурора. , като изслуша
докладваното от съдията Е. М. търг. дело № 387 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 9 от 11.1.2011 г., постановено по делото, касационният контрол е бил допуснат,, както в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК - досежно частта от атакуваното въззивно решение на Великотърновския апелативен съд от 19.1.2010 г. по гр. дело № 635/09 г., отнасяща се до възприетото „разширително тълкуване" на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗАПСП в материята за съавторството,. но така също и с оглед задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.П.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. - за служебна проверка на допустимостта на това решение в останалата негова осъдителна част по уважен иск с правно основание по чл. 94, ал. 1 ЗАПСП.
В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция са се явили касаторите И. П. П. и П. Г. Ц. от [населено място], заявявайки, чрез своите двама процесуални представители по пълномощие, че поддържат жалбата си срещу решението на Великотърновския апелативен съд в горепосочените негови две части, за които е било допуснато
2

касационно обжалване, докато ответникът по касация И. К. С., редовно призован, не се е явил.
Като взе предвид оплакванията и доводите в съвместната касационна жалба на И. П. П. и П. Г. Ц. -двамата от [населено място], съобрази писменото становище на ответника по жалбата И. К. С. от същия град, вкл. и в писмената защита по делото, както и след като извърши проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК относно материалната и процесуалната законосъобразност на атакуваното въззивно решение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното:
Касационната жалба е основателна.
1. По оплакването за недопустимост на въззивното решение в частта му по уважения срещу двамата касатори осъдителен иск на С. по чл. 94, ал. 1 ЗПСП на стойност 1 /един/ лев.
Оплакването е основателно. Дори и при уважаване на установителен иск за съавторство, този осъдителен „иск за обезщетение" е елемент от предвидената от законодателя гражданскоправна защита на авторски права на произведение на архитектурата, но само спрямо трети, т.е. външни за съответното авторско произведение лица. Този иск не е постановен на разположение на съавторите в отношенията помежду им и то особено при неделимото съавторство, каквото е това в областта на реализираните архитектурни произведения. Ето защо в тази му част въззивното решение ще следва да се обезсили, като производството по този иск се прекрати.
2. По оплакването за неправилност на атакуваното въззивно решение в частта му, с която С. е бил признат за съавтор с П. и Ц. „на архитектурен проект и на изградената въз основа на него сграда, представляваща Панорама „Плевенска епопея^ 1877 г."
За разлика от първата инстанция, за да уважи установителния иск на И. С. с правно основание по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ във вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 3, ал. 1, т.т. 6 и 8 ЗАПСП, Великотърновският апелативен съд е приел, че следва да тълкува разширително разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от същия материален закон, понеже: „В живота понякога съществува многообразие от житейски ситуации, които не могат да бъдат обхванати от правната норма". В резултат на това ключовият за изхода на спора извод на въззивната инстанция е, че „оригинална

5

архитектурна идея, чиито единствен автор е бил ищецът С., е била поставена в основата на „изработения от ответниците архитектурен проект, въз основа на който е била изградена сградата", известна като плевенската панорама.
Горната констатация на Великотърновския апелативен съд не обосновава, а напротив - опровергава, правния му извод за наличието на съавторство в процесния случай.
Съгласно чл. 46 ЗНА разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много „отговаря на други разпоредби", на целта на тълкувания акт и основните начала на правото на Република България. Когато обаче се налага преодоляване на празнота в закона, в какъвто смисъл е била горната констатация на въззивната инстанция, „за неуредените в него случаи" се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на съответния нормативен акт - извън обосноваването на наказателна, административна или дисциплинарна отговорност. Ето защо разкриването на точния смисъл на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗАПСП и евентуалното преодоляване на съществуваща в нея непълнота спрямо многообразието от хипотези, които тя е била предназначена да уреди, изисква тълкуването й да е в неразривна връзка с текстовете на чл. 3, ал. 1, т.т. 6 и 8 от същия: досежно реализирани произведения на архитектурата и одобрени архитектурни проекти. В това отношение следва да се държи сметка, че при създаване на произведение на архитектурата се наблюдава винаги неделимо съавторство — без да е възможно да се установи какво точно е било извършено от отделния автор, понеже съвместният принос на архитекти и проектанти по отношение реализацията на такова едно творение е имплицитно свързан с полагане на специфични авторски усилия в посока постигането на една обща цел, т.е. a priori тъкмо това неделимо съавторство при произведенията на архитектурата изключва напр. работата на авторите на архитектурния дизайн /чл. 3, ал. 1, т. 5, предл. 3-то ЗАПСП/, изготвящи дизайни на интериора и екстериора на база проектната документация за строителство, т.е. без принос към творческия процес по създаването на самия архитектурен проект. Това разграничение в процесния случай следва изрично да се проведе с оглед обстоятелството, че организацията на вътрешното пространство на Панорамата, наред със самото ситуиране на сградата върху най-високата точка на редута „Кованлък", са били водещи за предназначението й да постига визуална ретроспекция, посредством използване гледната точка на произволно избран наблюдател, разполагащ с 360 градусов кръгозор /цилиндрична проекция на изкуствен хоризонт/ върху всички онези места около [населено място], жато Мъртвата долина, редута И. ага, Гривишките и Радишевските възвишения, където се е разгърнал бойният театър на освобождението на това стратегическо населено място в хода на Руско-турската вой 1877-78 г. Оттук следват две неща, изключващи творчески принос на С., като съавтор:
1/ Всяка една подобна сграда, по необходимост задължително включва цилиндричен обем на вътрешното си пространство, както това всъщност следва от етимологията на думата „панорама" - като една обща перспектива едновременно към четирите посоки на света;
2/ Наличието на задание за построяването на „панорама с диорама" предпоставя изкачването на публиката в интериора да е спираловидно.
В настоящия случай поддържаната от С. теза е била в смисъл, че първоначално той е бил единственият автор на идейния проект, спечелил обявеният през 1976 г. анонимен конкурс за отбелязване 100-годишнината от Плевенската епопея, докато ответниците П. и Ц. били встъпили „постфактум" — в хода на един вече започнат от него творчески процес. Не е било спорно, че архитектурният проект, въз основа на който сградата на панорамата е била реализирана е този, изготвен впоследствие само от двамата архитекти П. и Ц. - вече без участието на С. и точно поради това в исковата си молба последният е поддържал, че в т. нар. „работен проект" бил „запазен основният замисъл и идеята на неговия проект, вкл. идейното разпределение на вътрешните помещения". Следователно общият принос между арх. С., от една страна и архитектите Ц. и П. — от друга, в създаването като на сградата на плевенската панорама, така и на онзи архитектурен проект, въз основа на който тя е била осъществена, се явява практически изключен. З. на идеи, респ. дори плагиатстването им, не сочи на съавторство по смисъла на чл. 8, ал. 1, предл. 1-во ЗАПСП, тъй като е налице изключението по чл. 4, т. 2 от същия закон.
При този изход на делото в настоящата инстанция и с оглед изрично заявеното от пълномощника на касаторите П. и Ц. искане за присъждане на разноски, ответникът по касация и ищец в първоинстанционното пр-во И. К. С. от [населено място] ще следва, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да бъде осъден да им заплати такива в размер общо на 1 840 лв., представляващи платени от тях държавни такси и възнаграждение за един адвокат..

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

РЕШИ

ОТМЕНЯ решение № 214 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 19.1.2010 г., постановено по гр. дело № 635/09 г. В ЧАСТТА МУ, с която е било признато за установено в отношенията между ищеца И. К. С. и ответниците И. П. П. и П. Г. Ц., че първият е съавтор заедно с другите двама на архитектурния проект и на изградената въз основа на него сграда, представляваща произведение на архитектурата „Панорама „Плевенска епопея-1877 г.", КАТО ВМЕСТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на И. К. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място] с правно основание по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ във вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 3, ал. 1, т.т. 6 и 8 ЗАПСП против И. П. П. и П. Г. Ц. -двамата от същия град, за признаване за установено в отношенията помежду им, че първият бил съавтор с другите двама на архитектурния проект и на изградената въз основа на него сграда, представляваща произведение на архитектурата „Панорама „Плевенска епопея-1877 г.", КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОБЕЗСИЛВА решение № 214 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 19.1.2010 г., постановено по гр. д. № 635/09 г., В ЧАСТТА, с която И. П. П. и П. Г. Ц. - двамата от [населено място] са били осъдени да заплатят солидарно на И. К. С. обезщетение в размер на 1 лв. /един лев/ на основание чл. 94, ал. 1 ЗАПСП, КАТО ПРЕКРАТЯВА производството по иска на И. К. С. от [населено място] с правно основание по чл. 94, ал. 1 ЗАПСП, предявен срещу И. П. П. и П. Г. Ц. от същия град за осъждането им да му заплатят правата му като съавтор в арх. Проект и произведение на архитектурата, в което съавтори с него били и ответниците.
ОСЪЖДА И. К. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица]бл. 4-6, ет. ПГ, ап. № 8, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК, да заплати на И. П. П. от [населено място], [улица],вх. „А", ап. № 1 и на П. Г. Ц. от [населено място], [улица], вх. „А", ап. № 10 общо сума в размер на 1 840 лв. /хиляда осемстотин и четиридесет лева7 - или по 920 лв. на всеки един от двамата ответници по исковете му, която сума представлява равностойността на направените от тях съдебно деловодни разноски за настоящата инстанция по заплащане на държавни такси и на възнаграждение на един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1






























Решение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по гр. дело № 387 по описа за 2010 г.