В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на първи ноември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

със секретар Зоя Якимова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1225/2010 година

Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 615 от 14.06.2011 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 448 от 09.04.2010 год. по в.гр.дело № 1169/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което са оставени в сила решение № 3107 от 11.11.2008 год. и решение № 399 от 16.02.2009 год. по гр.дело № 6565/2005 год. на Варненския районен съд, 12-ти състав. С първото от първоинстанционните решения са отхвърлени обективно и субективно евентуално съединените искове на А. К. Я., К. А. Я., И. А. Я., Д. С. К., Н. М. Г. и А. Н. К. срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и срещу [община], за признаване за установено, че ищците са собственици на реална част с площ * кв.м. от парцел * в кв.* по плана на 8-ми подрайон на [населено място], застроена с трафопост с площ * кв.м., представляваща част от дворно място, собственост на ищците, с площ * кв.м. С второто решение на районния съд е оставена без уважение молбата на ищците по чл.193 ГПК/отм./ за допълване на решение № 3107 от 11.11.2008 год.
Поддържат се оплаквания за необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и за частична недопустимост на въззивното решение. Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Касационното обжалване е допуснато по въпроса дали изплащането на паричното обезщетение в полза на собственика на имота е достатъчно, за да настъпи вещнопрехвърлителен ефект на отчуждаването за благоустройствено мероприятие по реда на чл.60 и сл.З./отм./, респ. § 250 П./отм./, ако не е било издадено решение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет и без да е бил приет уличнорегулационен план, с който имота се отрежда за мероприятие на държавата, общината или държавно предприятие.
Преди да се произнесе по основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че съобразно оценителния протокол № 19 от 28.03.1968 год., по отношение на процесната реална част от * кв.м. е било осъществено производство по принудително отчуждаване на част от имот частна собственост на ищците за реализиране на благоустройствено мероприятие – изграждане на трафопост. Прието е, че за случая намират приложение чл.60 и сл.З./отм./ и съответно § 250 П./отм./, които разпоредби изискват решение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет за извършване на отчуждаване за благоустройствени мероприятия въз основа на обосновано предложение на изпълнителния комитет на народния съвет. Според окръжния съд, след като чл.60, ал.3 З./отм./ изрично препраща към разпоредбите, отнасящи се до общото производство по реда на чл.39 от същия закон, фактическият състав се осъществява с получаване на насрещното обезщетение, за разлика от чл.55а и сл.З./отм./, при който ред прехвърлителният ефект досежно собствеността на определения терен настъпва с факта на издаване на заповедта на изпълнителния комитет на градския народен съвет, който административен акт е окончателен и не подлежи на обжалване. В. съд е приел, че доколкото е било получено парично обезщетение за процесните 50 кв.м. от отчуждения имот, налице е надлежно извършено отчуждаване по реда на З./отм./, което обстоятелство изключва приложението на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ. Прието е, че отчуждителната процедура за осъществяване на благоустройствено мероприятие е завършила окончателно, макар и обезщетение да е получил само един от собствениците – А. Я., тъй като отчуждаването в полза на държавата представлява оригинерен способ за придобиване право на собственост и е без значение кой е собственик на имота. Окръжният съд е приел, че Акт за държавна собственост № */* год., в който е посочен оценителен протокол № 19/1968 год. и е вписано заплатеното на А. Я. обезщетение в размер на 415 лева, установява с обвързваща доказателствена сила отразения в него факт, подкрепящ се и от поканата до същото лице, изпратена от отдел „А. и б.” при Г.-гр.В. за получаване на обезщетението по повод извършено оценяване на недвижим имот.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение следва да се отговори отрицателно поради следните съображения:
Съгласно чл.36 З./Обн., ДВ, бр.227 от 01.10.1949 год., отм./, отчуждения за мероприятия, които се осъществяват въз основа на улично-регулационния план, могат да се извършват само по реда на този закон. Съгласно чл.39 З./отм./, недвижимите имоти, отредени съгласно уличнорегулационните планове за мероприятия на народните съвети и други държавни и обществени учреждения, предприятия и организации се считат отчуждени по силата на самата регулация /срвн., тълкувателно решение № 38 от 30.12.1977 год. по гр.дело № 20/1977 год. на ОСГК на ВС, според което в понятието „отреждане” по чл.39 З./отм./ се включва и отчуждаващото действие/.
След изменението на З./”Изв.”, бр.54 от 06.07.1956 год./ самото отреждане на имота по уличнорегулационния план няма непосредствено отчуждително действие, а собственикът запазва собствеността си до заплащане на обезщетението, в който момент настъпва и вещнотранслативния ефект на плана.
При действието на чл.39 З./отм./, както преди, така и след 06.07.1956 год., обаче оценката на един имот и заплащането на определеното обезщетение на неговия собственик, без да е налице отреждане на терена за уличното урегулиране на населеното място /§ 35 П., отм./ или за мероприятия на общините и на държавните и обществени учреждения /§ 36 П., отм./ с влязъл в сила уличнорегулационен план, няма отчуждителен ефект.
Както е посочено и във въззивното решение, разпоредбите на чл.60 и сл.З./отм./, съотв. § 250 П./отм./, предвиждащи извършване на отчуждаване за благоустройствени мероприятия, изискват решение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, което се постановява по обосновано предложение на изпълнителния комитет на народния съвет. За да се постигне вещнопрехвърлителния ефект на отчуждаването по реда на чл.60 и сл.З./отм./, съотв. § 250 П./отм./ е необходимо да е издадено решение на изпълнителния комитет на съответния окръжен народен съвет. Липсата на такова решение, което да предхожда или да следва по време извършените оценяване на имота и заплащане на определеното обезщетение, води и до липса на отчуждаване.
С оглед отрицателния отговор на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е постановено при наличие на основание за отмяна по чл.281, т.3, предл.първо ГПК, а тъй като делото е изяснено от фактическа страна /не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия/, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. следва да се произнесе по съществото на спора за собственост.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че към 28.03.1968 год., на която дата е съставен протокол № 19 на комисията по § 85 П./отм./ за оценка на * кв.м. от дворно място, с адрес: [населено място], [улица], който имот се отчуждава за трафопост /л.32 от гр.дело № 6565/2005 год. на В., 12-ти състав/, А. К. Я. и праводателите на останалите ищци се легитимират като собственици на парцел * в кв.* по плана на 8-ми подрайон на [населено място] с площ * кв.м.
На 26.05.1969 год. е бил съставен акт за държавна собственост № * /л.33 от делото във В./, в който за основание е вписан посочения по-горе оценителен протокол и е посочено, че се одържавява „* кв.м. дворно място, насаждения и др. от имота по пл.№ 6 в кв.9 [населено място]” за трафопост. Извършено е било и отбелязване, че на А. К. Я. е изплатено обезщетение в размер на 415 лева.
От акт за държавна собственост № 11419 от 03.04.1972 год./л.34 от делото във В./ е видно, че е съставен за трафопост № 236 със застроена площ * кв.м.
Със заповед № РД-06-7706-3/05.01.2005 год. на Областния управител на област В. е отказано да се отпише от актовите книги за държавна собственост имот, представляващ * кв.м. ид.части от дворно място, съставляващо УПИ *, кв.*, 8-ми подрайон на [населено място], [улица], за който е съставен А. № */* год.
По делото е установено, че към датата на извършване на оценката – 28.03.1968 год., действащ е бил застроителен и регулационен план на Ц. градска част, одобрен със заповед № 244/16.01.1959 год., изменен със заповед № 13/26.02.1962 год., по които няма отреждане за трафопост. Вещото лице /л.274-л.278 от делото във В./ не е открило проект за частично изменение на регулацията и отреждане на терен за трафопост по отношение на част от дворно място с площ * кв.м., оценено с протокол № 19/28.03.1968 год.
При тези данни и предвид възприетото разрешение, касаещо приложението на чл.36, чл.39, чл.60 З./отм./, съотв. § 35, § 36 и § 250 П./отм./, следва да се приеме, че изводът на въззивния съд за проведена и окончателно завършила отчуждителна процедура за осъществяване на благоустройствено мероприятие е незаконосъобразен. Този извод е основан единствено на съставения оценителен протокол № 19/28.03.1968 год., на издадения въз основа на него акт за държавна собственост № 10053/26.05.1969 год. и на заплатеното в полза на А. К. Я. обезщетение в размер на 415 лева. Липсата на отреждане на терена с влязъл в сила уличнорегулационен план за уличното регулиране на населеното място /§ 35 П., отм./ или за мероприятие на общините, държавните и обществените учреждения /§ 36 П., отм./ не позволява да настъпи отчуждително действие по отношение на имот, на който само е била извършена оценка, изплатено е било обезщетение и е съставен акт за държавна собственост.
Същото се отнася и до липсата на решение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет по чл.60, ал.1 З./отм./ за отчуждаване на недвижимия имот за благоустройствено мероприятие по електроснабдяване.
Изложеното налага отмяна на обжалваното въззивно решение и постановяване на решение от настоящата инстанция по съществото на спора за собственост, с което установителния иск да бъде уважен. Налице са предпоставките по чл.2, ал.2 и ал.3 ЗВСОНИ във връзка с чл.2, ал.6 З. за възстановяване на правото на собственост върху отнетата без законово основание реална част с площ * кв.м. от парцел І-6 в кв.* по плана на [населено място], 8-ми подрайон, върху която реална част е изграден без надлежни строителни книжа трафопост с площ * кв.м. Предмет на иска е правото на собственост върху * кв.м. от парцела, в които попадат и 32 кв.м., върху които е изграден трафопоста. Правото на собственост върху сградата на трафопоста /трафобудката/ не е част от спорния предмет /срвн., т.14 от исковата молба, т.6 от молба-уточнение на л.120 от гр.дело № 6565/2005 год.; т.6 от писмените бележки на ищците на л.118 от в.гр.дело № 1169/2009 год. на В./. Доколкото държавата се е снабдила с акт за държавна собственост № 10053/1969 год. и отказва деактуването на процесните * кв.м. със заповед № Р.-06-7706-3/05.01.2006 год., а в регистъра /л.48 от гр.дело № 6565/2005 год. на В., 12-ти състав/ [община] е записана като собственик към 24.11.2003 год. на имот № * от * кв.м. с адрес: [населено място], [улица], исковата претенция следва да бъде уважена спрямо двете ответни страни.
С оглед изхода на делото, следва да бъде отменено и определение № 1853 от 08.06.2010 год. по в.гр.дело № 1169/2009 год. в частта, с която ищците са осъдени да заплатят разноски в полза на държавата в размер на 110,06 лева.

Държавата/представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството/ и [община] следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците по делото направените от тях разноски за трите инстанции в размер на 909,36 лева.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г.о.

ОТМЕНЯВА решение № 448 от 09.04.2010 год. и определение № 1853 от 08.06.2010 год. по в.гр.дело № 1169/2009 год. на Варненския окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и срещу [община], че И. А. Я., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], К. А. Я. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] Д. С. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], Н. М. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.* и А. Н. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], са собственици на реална част с площ * кв.м. от парцел * в кв.* по плана на 8-ми подрайон на [населено място] /без изградения върху * кв.м. от същата площ трафопост № *, съгласно акт за държавна собственост № * от * год./, при граници: [улица], парцел * и останалата част от парцел І-6.
Осъжда държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и [община] да заплатят на И. А. Я., К. А. Я., Д. С. К., Н. М. Г. и А. Н. К. сумата 909,36/деветстотин и девет + 0,36/лева разноски по делото за всички инстанции.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: