4

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. ВАСИЛЕНВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря С. С.
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 976/ 2010 година

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Г. М. - синдик на [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] срещу Решение № 21 от 14.І.2010 г. по т.д. № 1926/ 2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение от 24.ІV.2009 г. по т.д. № 917/ 2008 г. на Врачански окръжен съд, с което по иск по чл. 694 ТЗ, предявен от И. Т. К. - от [населено място] срещу [фирма] - в несъстоятелност - [населено място], е прието за установено, че ищецът има вземане 14 000 лв. по Договор за заем от 20.VІІ.2007 г., неприето от синдика, с оплакване за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е направил решаващия извод, че е налице валиден договор за заем, сключен между И. К., като заемодател и “Бизнес иновационен център [фирма], въз основа на Договор за заем от 20.VІІ.2007 г. за сумата 30 000 лв., на ПКО № 264/28.VІІІ.2007 г. за предадена сума 10 000 лв. и без доказателства за предаване на сумата 20 000 лв. - ПКО №232/ 26.VІІ.2007 г. не е подписан. Жалбоподателят счита, че съдът е следвало да прецени годността на двата ПКО и на Договора за заем, на основание чл. 178 ал. 2, вр. чл. 180 ГПК, като признанието на иска от изпълнителния директор на [фирма], въпреки противопоставянето на синдика, може да доведе единствено до съмнение за целите, за които е съставен посоченият документ, а позоваването на счетоводните записвания няма доказателствена стойност, защото само отразява реални стопански операции и липсват доказателства за предаване и приемане на сумата 20 000 лв. и първичен счетоводен документ, на който да се базира счетоводното записване. Като сочи, че правните изводи на съда, не кореспондират на фактите, доказани от ищеца, жалбоподателят иска въззивното решение да се отмени и да се постанови друго, с което искът да се отхвърли.
Ответникът по касационната жалба И. Т. К. - от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва жалбата, като недопустима - подадена от лице, което не е страна в производството по иска по чл. 694 ал. 1 ТЗ, в което длъжникът се представлява от органите си на управление, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
По делото е постъпила и Молба от 3.І.2011 г. и Молба от 24.І.2011 г. от [фирма] - в несъстоятелност - [населено място], чрез изпълнителния директор М. П., с които поддържа, че синдикът няма легитимация да предявява иск по чл. 694 ТЗ, да отговаря по този иск и да обжалва първоинстанционното решение, тъй като не е страна в производството.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с касационната жалба и като провери допустимостта на въззивното решение, приема следното:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което по иск по чл. 694 ал. 1 ТЗ, предявен от И. Т. К. - от [населено място] срещу [фирма] - в несъстоятелност - [населено място], е прието за установено съществуването на вземане на ищеца 14 000 лв. по договор за заем, неприето от синдика. Въззивното производство е образувано по жалба на синдика на [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] и наред с ответника по жалбата и ищец по делото И. Т. К. - от [населено място], е допуснат да участва в делото, като ответник по жалбата и [фирма] - в несъстоятелност - [населено място], представлявано от изпълнителния директор. Въззивният съд е изложил, че ответникът [фирма] - в несъстоятелност - [населено място], представлявано от изпълнителния директор, е признал иска, а синдикът на [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] оспорва иска, като съдът не е уважил възражението за недопустимост на решението. Приел е, че по същество искът е основателен - ищецът с представените писмени доказателства е доказал реалното предаване на сумата по договор за заем, налице са предпоставките по чл. 694 ал. 1 ТЗ, основателно първоинстанционният съд е отказал да приеме за разглеждане направеното от синдика евентуално възражение за прихващане, тъй като искът не е осъдителен и защото в производството по чл. 694 ал. 1 ТЗ не се прилагат общите правила на ГПК.
С Определение № 321 от 16.V.2011 г., постановено по делото, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание т. 1 от ТР №1 от 19.ІІ.2010 г. по тълк.д. №1/2009 на ВКС, ОСГТК, по въпроса недопустимо ли е въззивно решение, постановено по жалба на лице, на което не принадлежи правото на обжалване и легитимиран ли е синдикът на дружество в несъстоятелност, да подаде въззивна жалба срещу решение, с което е разгледан иск по чл. 694 ал. 1 ТЗ.
По този въпрос е налице съдебна практика, задължителна за долустоящите на ВКС съдебни инстанции - постановеното на основание чл. 290 ГПК Решение №155/13.Х.2011 г. по т.д.№ 652/2010 г. на ВКС. Същата е в смисъл, че синдикът не е легитимиран да участва в производството по иска по чл. 694 ал. 1 ТЗ, включително да обжалва постановеното решение. Този извод ВКС е направил, съобразявайки характера и предмета на иска по чл. 694 ТЗ и страните в производството, в което пасивно легитимираният ответник се определя в зависимост от ищецът, овластен да предяви иска, в които не се включва синдикът, който не е страна в материалното правоотношение. ВКС е извел ролята на синдика на орган на производството по несъстоятелност, на когото е възложена функцията по приемане на предявените от кредиторите вземания, предпоставяща произнасяне по тяхното съществуване, който не участва като страна в това производство, от разпоредбите на чл. 694 ал. 1, 3 и 4 ТЗ, на чл. 635 ал. 3 ТЗ и на чл. 637 ал. 3 ТЗ, както и след обсъждане доводите на страните по делото, и категорично е заключил, че производството по чл. 694 ал. 1 ТЗ се развива между страните по материалното правоотношение, каквото качество синдикът не притежава.
Тъй като въззивното решение е постановено по жалба на синдика на [фирма] - в несъстоятелност, който не е легитимиран да участва в производството по иск с правно основание чл. 694 ал. 1 ТЗ, както и да обжалва решението, обжалваното решение е недопустимо. Синдикът на “Бизнес иновационен център С.” - в несъстоятелност - [населено място], който не е страна в производството по иска по чл. 694 ал. 1 ТЗ, не е овластен да обжалва първоинстанционното решение, постановено по иск по чл. 694 ал. 1 ТЗ нито в собствено качество, нито като представител на длъжника, за когото тече производство по несъстоятелност. Затова обжалваното решение следва да се обезсили. Тъй като въззивното решение е постановено по недопустима въззивна жалба, не следва да се обсъждат доводите на страните в касационното производство по съществото на жалбата.
С оглед начина на развитие на първоинстанционно производство, може само да се отбележи, че макар ищецът да е предявил иска по чл. 694 ТЗ срещу “Бизнес иновационен център С.” - в несъстоятелност - [населено място], представлявано от синдика, в производството е участвал изпълнителният директор на търговеца в несъстоятелност М. Г. П., допусната от съда по съображения, че има процесуални права да го представлява, тъй като с решението за обявяване в несъстоятелност, не е лишена от такива. Съобщение за изготвяне на първоинстанционното решението е връчено и на изп.директор М. П. на “Бизнес иновационен център С.” - в несъстоятелност - [населено място], който изп.директор, като представител на търговеца, е взел участие и във въззивното производство, образувано по жалба на синдика. Така въпреки че искът по чл. 694 ал. 1 ТЗ е предявен срещу “Бизнес иновационен център С.” - в несъстоятелност - [населено място], представлявано от синдика, в двете съдебни инстанции търговецът в несъстоятелност е представляван и от законния си представител - изпълнителният директор М. П..
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293 ал. 4 ГПК

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 21 от 14.І.2010 г. по т.д. № 1926/ 2009 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 1926/ 2009 г. на Софийски апелативен съд.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: