2

гр. д. № 115/2012 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 20 март две хиляди и дванадесета година в състав:
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 115/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Ю. И. Ж., в качеството си на управител на [фирма] е подала частна касационна жалба срещу определение № 711 от 29.11.2011 г. по ч. гр. д. № 618/2011 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 533 от 13.09.2011 г. по гр. д. № 502/2011 г. на Добрички окръжен съд, в частта с която е върната исковата молба като нередовна и е прекратено производството по делото по отношение установителни искове за четири недвижими имота: поземлен имот с идентиф. № 39459.503.151.; ПИ с идентиф. № 39459.503.153.; сграда с идентиф. № 39459.503.152.1.; и 449/1796 ид. ч. от ПИ с идентиф. № 39459.503.150., всички по кадастралната карта на [населено място], [община]. Поддържа се немотивиран довод за неправилност и незаконосъобразност на определението. В допълнението към частната жалба, подадено в изпълнение на указанията за отстраняване нередовността й, се поддържа наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане касационна проверка по разрешения от съда процесуален въпрос: длъжен ли е съдът да укаже на жалбоподателя в какво се състои порочността на обжалвания съдебен акт и какво е заявеното искане. Иска се допускане касационна проверка и на основание т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК по разрешения от съда въпрос: ограничен ли е инстанционният контрол само до заявеното в частната жалба. Тези въпроси се определят като решаващи за изхода на проверката по редовността на исковата молба.
Ответникът по жалбата не е взел становище по основателността й.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима.
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Касаторката е предявила установителен иск за собственост на десет недвижими имота срещу [фирма] , [населено място]. С разпореждане от 18.07.2011 г. исковата молба е била оставена без движение с указания за отстраняване нередовностите й: – посочване цената на всеки един недвижим имот; - представяне на документ за внесена държавна такса по всеки един от обективно заявените искове, определена по правилото на чл. 71, ал. 2 ГПК; - вписване на исковата молба и представяне на доказателство, установяващо процесуалната представителна власт на адвоката, подал исковата молба.
С определение от 12.08.2011 г. определеният от съда срок за отстраняване нередовностите на исковата молба в частите й относно имотите с идентиф. № 39459.503.153., с идентиф. № 39459.503.152.1 и идентиф. № 39459.503.150. е бил продължен с един месец.
С определение № 533 от 13.09.2011 г. съдът е констатирал, че продълженият срок, определението за което не подлежи на съобщаване на страната по аргумент от чл. 63, ал.2 ГПК, е изтекъл на 09.09.2011 г. Нередовностите на исковата молба не са отстранени и на това основание е прекратил производството по иска в частта за описаните по-горе имоти и е разпоредил връщане на исковата молба в тези части.
С молба вх. № 5135 от 26.09.2011 г. ищцата е посочила цената на исковете за описаните три имота и е представила данъчни оценки за тях, пълномощно, с което ищцата упълномощава лицето Д. С. да я представлява пред съдебните органи и да преупълномощава с тези права трети лица или адвокати. Представила е два счетоводни документа установяващи внесени държавни такси за 103.00 лв. и за 991.00 лв.
Срещу определението от 13.09.2011 г. ищцата е подала частна жалба на 06.10.2011 г., заведена с вх. № 5429. Тя е била оставена без движение до внасяне на държавна такса от 15.00 лв. с разпореждане от 11.10.2011 г. След изпълнение на указанието частната жалба е изпратена на въззивния апелативен съд за произнасяне по нея.
С обжалваното определение апелативният съд е потвърдил определение от 13.09.2011 г. по съображения, че подадената частна жалба съдържа само бланкетно оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, без да са релевирани доводи и те да са мотивирани, което представлява потвърждение за това, че исковата молба е била нередовна. Съдът се е позовал и на принципа на диспозитивното начало, в който е намерил аргумент, че не може без релевирани доводи да извършва проверка за законосъобразността на обжалвания акт.
При извършване проверка за допустимостта на обжалваното определение, състав на ВКС констатира следното:
Преди да се произнесе по основателността на частната жалба, сезираният с нея съд е следвало да извърши проверка за редовността й независимо от извършената такава от съда, чрез който е била подадена. Липсата на изложение на основанията, на които се обжалва определението за връщане на исковата молба като нередовна в някои части, е било основание за оставянето й без движение по чл. 260, т. 3 ГПК. Служебното задължение на съда да извършва проверка за редовност на жалбите срещу съдебните актове, с които е сезиран, следва от повелителните норми на закона – чл. 7, ал. 1 ГПК. Разрешаването на този процесуален въпрос е обуславящ по отношение действията на съда по разглеждане частната жалба по същество, тъй като едва след отстраняване тази нередовност ще бъде очертан предмета на частното въззивно производство и частната жалба ще бъде редовна. Като се е произнесъл по нередовна въззивна частна жалба съдът е постановил недопустимо определение. Това е основание по чл. 293, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК за обезсилването му.
Въз основа на изложеното съдът намира, че по делото има достатъчно данни за недопустимост на обжалваното определение, поради което в изпълнение на служебните си задължения и без този порок да е въведен от касатора като предпоставка за касационно обжалване, следва да се допусне касационната му проверка. След обезсилването му като недопустимо на основание изложените по-горе съображения делото следва да се върне на въззивния съд за продължаване процесуалните действия по нея от фазата на администриране на частната жалба вх. № вх. № 5429 от 06.10.2011 г.по правилата на чл. 262 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационна проверка на определение № 711 от 29.11.2011 г. по ч. гр. д. № 618/2011 г. на Варненски апелативен съд.
ОБЕЗСИЛВА определение № 711 от 29.11.2011 г. по ч. гр. д. № 618/2011 г. на Варненски апелативен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане на частна жалба вх. № вх. № 5429 от 06.10.2011 г. от фазата на извършване проверка на редовността.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: