5

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 664 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 5250/28.VІ.2010 г. на Аг за пр и сл к /по-нататък АПСК или Аг/, подадена против определение № 227 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 15.VІ.2010 г., постановено по ч. т .д. № 143/2010 г., с което е била оставена без уважение частната й жалба срещу държано в пр-во по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ първоинстанционно определение № 2/1.ІV.2010 г. на Бургаския ОС, ГК, по т. д. № 111/08 г.: за осъждането на АПСК да заплати на „С. м” АД-Б сума в размер на 25 250 лв., представляваща сумарната равностойност на направени от д-вото съдебно-деловодни разноски пред първостепенния съд: „адвокатски хонорар и възнаграждение на вещо лице за изпълнена експертиза”.
Оплакването на Аг частен касатор за неправилност на атакуваното определение се аргументира с наведени в жалбата доводи, че незаконосъобразно е бил присъден адвокатски хонорар, след като по делото липсвали данни същият да е бил реално изплатен от страна на търговеца и в това отношение не били обсъдени от въззивната инстанция „сочените от страна на АПСК и намиращи се в кориците на делото доказателства”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Аг обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение Бургаският апелативен съд се е произнесъл по решаван противоречиво от съдилищата в Р. процесуалноправен въпрос: за възможността да бъде присъдено възнаграждението за един адвокат при благоприятен за страната изход на делото, но без тя да е ангажирала доказателства, че този хонорар реално е бил изплатен /а не само уговорен/. В тази връзка Аг частен касатор се позовава на представените по делото и влезли в сила Р. № 1844/9.Х.1957 г. по гр.д. № 6327/1957 г. на ІІ-ро г.о. на ВС на Н., както и Р. № 627 от 30.VІ.2008 г. по т.д. № 249/08 г. на ІІро т.о. на ВКС.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната касационна жалба „С. м” АД – Б писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие както по основателността на оплакването на Агенцията за неправилност на обжалваното въззивно определение, така и по допустимостта на частното касационно обжалване. Инвокирани са доводи, че: „възнаграждението и факта на неговото заплащане се отразява не в пълномощно, а в договор за правна защита и съдействие с реквизити по определен образец и такъв, по смисъла на чл. 36 от закона за адвокатурата, със съответното оразяване на тези обстоятелства, е представен по делото”.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Бургаския апелативен съд, частната касационна жалба на АПСК ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Частната касационна на АПСК няма за свой предмет частта от атакуваното въззивно определение, с която е било потвърдено първоинстанционното определение по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ досежно присъденото възнаграждение на вещо лице - „за изпълнена експертиза”, което е възлизало на сума в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/. Следователно релевираният от частния касатор процесуалноправен въпрос е досежно присъденото адвокатско възнаграждение в размер на сумата 25 000 лв. по приложения на лист. 78 от първоинстанционното гр. дело № 111/08 г. по описа на Бургаския ОС „Договор за правна защита и съдействие”, сключен на 14.V.2008 г. между „С. м” АД-Б, от една страна, и адвокатите от АК-Б Д. Д. и Д. Ив. И. - от друга. Атакуваното въззивно определение решава релевирания от АПСК процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката, изразена в цитираните и представени две влезли в сила решения на отделни състави на ВС /до 1996 г./ и на ВКС, които са по приложението на чл. 64, ал. 1, 2 и 4 ГПК /отм./, тъй като те последователно разграничават уговорено от реално заплатено възнаграждение, посочвайки, че в съгласие с точния разум на процесуалния закон е присъждането само на действително разходваната сума за възнаграждение за един адвокат. В настоящия случай низовите съдилища дори не са съобразили, че в процесния договор за правна защита и съдействие от 14.V.2008 г. хонорарът от 25 000 лв. е бил уговорен като възнаграждение за двама адвокати /Д. и И./, докато в съответствие с разпоредбата на чл. 64, ал. 2, във вр. ал. 1 ГПК /отм./ дължимо е само възнаграждението за един адвокат и то при условието, че е било реално „заплатено”, а не само уговорено.
С оглед изложеното обжалваното въззивно определение ще следва да се отмени в частта му за разликата над 250 лв., като искането на ответника по отхвърлените искове на АПСК „С. м” АД-Б по чл. 192, ал. 4 във вр. чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./ за присъждане на адвокатски хонорар в размер на уговорената за възнаграждаване на поименно посочените двама адвокати в договор за правна защита и съдействие от 14.V.2008 г. сума от 25 000 лв. бъде отхвърлено.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение

ОТМЕНЯ определение № 227 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 15.VІ.2010 г., постановено по ч. т. дело № 143/2010 г., с което е било потвърдено определение № 2 на Бургаския ОС, ГК, от 1.ІV.2010 г. по т. д. № 111/08 г., В ЧАСТТА за разликата НАД 250 лв. /двеста и петдесет лева/, присъдена като съдебно-деловодни разноски в полза на „С. м” АД-Б, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „С. м” АД – Б по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ за присъждане – на основание чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./ - на адвокатски хонорар, уговорен в „Договор за правна защита и съдействие” от 14.V.2008 г. за посочените поименно в него двама адвокати от АК-Б, в размер на сумата 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 227 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 15.VІ.2010 г., постановено по ч. т. дело № 143/2010 г. В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.

Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1

2