Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков

при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1535 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Й. М. – М. против решение от 17.10.2012 г., постановено по гр.д.№ 42/2012 г. от Софийски градски съд, ІV „а” отд.
С писмен отговор, ответниците по касационната жалба я оспорват, като в открито съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител.
Касационното обжалване е допуснато с определение на състава на ВКС, като правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е относно началото на срока на придобивната давност, когато недвижимия имот е предмет на договорни задължения между страните по спора, съдържащи в себе си задължение за връщането на имота при настъпването на определен факт и следва ли да се счита установено владение, годно да доведе до придобиване на имота на основание давностно владение при наличието на облигационно правоотношение, създаващо задължение за връщането на имота, както и настъпването на факт, предвиден с тези облигационни правоотношения, пораждащ задължение за връщането на същия недвижим имот.
По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното:
Когато фактическата власт върху един недвижим имот се осъществява въз основа на облигационно правоотношение, с поето задължение за връщане на вещта, то тази фактическа власт не следва да се квалифицира като владение, а като държане, тъй като липсва субективния елемент на владението, като фактически състав, т.е. държателят не владее вещта като своя. Когато държането на един недвижим имот е поето със задължението да се върне на насрещната страна по облигационното правоотношение, началото на давностния срок на придобивната давност ще започне да тече тогава, когато държателят започне да осъществява владение върху вещта. При поето задължение за връщане на имота и при липса на предпоставките за осъществяване на владение до настъпването на падежа на задължението, то след настъпването на падежа на това задължение, държателят ще следва да демонстрира държането на вещта като своя по отношение на лицето, на което ще противопостави давностното владение, като способ за придобиването на правото на собственост върху вещта – нейния собственик, насрещна страна и по облигационното задължение и комуто се дължи връщане на вещта въз основа на това правоотношение.
По касационната жалба на А. Й. М. – М., състава на ВКС приема следното:
Основанието, на което съдът е приел, че ищците притежават правото на собственост върху недвижимия имот е изтекла в тяхна полза десетгодишна придобивна давност, с оглед разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС. Периода, за който е признато владението на ищците поделото е от 22.04.1998 г. до 2008 г. На първата дата е сключен договор за покупко-продажба на недвижимия имот, сключен между ищците по настоящия иск и ответниците по делото /за част – техен наследодател/. Същия договор, по иск на трето лице – С. О., е прогласен за нищожен, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, като в процеса по предявения от СО иск с това правно основание са участвували като главни страни и страните по настоящия иск. Съдът е приел, че предявяването на иска с правно основание чл.26 от ЗЗД от трето на спора лице не прекъсва давността, тъй като разпоредбата на чл.116 от ЗЗД не предвижда прекъсването на давност с предявяване на и иск за прогласявяне на нищожност, а освен това същия е предявен от трето на спора лице. Съдът е приел за начало на придобивния давностен срок датата на сключването на договора, като не се е спорило между страните, че на същата дата е предадено и държането на имота от страна на продавачите по договора, на купувачите по същия. Съдът е приел горното, въпреки наличието на споразумение между страните, сключено на 27.04.1998 г., с което купувачите и продавачите по договора са постигнали споразумение, в случай, че договора за продажба на имота бъде обявен за нищожен с влязло в сила решение, продавачите на заплатят на купувачите сумата от 18 000 долара, а купувачите са поели задължението да върнат имота на продавачите в едномесечен срок от влизането на решението в сила.
Изводите на съда, че ищцата е придобила собствеността върху недвижимия имот на основание чл.79, ал.1 ЗС – изтекла в нейна полза придобивна давност, е неправилен и необоснован. За периода от началото на осъществената фактическа власт върху имота – 22.04.1998 година, между страните по договора за продажба е съществувало и облигационно правоотношение, по силата на сключеното споразумение между страните, по силата на което купувачите са поели задължение да върнат имота на продавачите, при настъпването на две предпоставки – влизане в сила на решение, с което договора за продажба се прогласява за нищожен и заплащането на определената в споразумението сума. За периода до влизането на решението, с което договора е прогласен за нищожен, не следва да се приеме, че купувачите са осъществявали владение върху имота, годно да ги направи собственици, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. Субективния елемент на владението предполага и довеждане до знанието на действителния собственик, че вещта се владее като своя. Самото наличие на споразумението води до извод, че купувачите по договора са имали съзнанието и отношението към вещта, че при настъпването на предпоставките, описани по-горе, те дължат връщането на вещта, като от друга страна, собственика на вещта е със знанието, че вещта ще му бъде върната. За този период, фактическата власт по отношение на недвижимия имот не следва да се квалифицира като владение по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС и не може да се противопостави в този смисъл на страната по облигационното правоотношение, която е и собственик на имота, след прогласяването на договора за продажба за нищожен. В този смисъл, ищците не са придобили правото на собственост върху вещта на претендираното правно основание.
Съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил прието и относимо писмено доказателство - споразумение между страните, сключено на 27.04.1998 г., с което купувачите и продавачите по договора са постигнали споразумение, в случай, че договора за продажба на имота бъде обявен за нищожен с влязло в сила решение, продавачите на заплатят на купувачите сумата от 18 000 долара, а купувачите са поели задължението да върнат имота на продавачите в едномесечен срок от влизането на решението в сила. Възраженията на ответника по предявения установителен иск за собственост е направил възражение за наличието на облигационно правоотношение между страните, във връзка с твърдението му, че ищците по този иск не са придобили правото на собственост. Това възражение е направено с отговора на исковата молба. Тъй като страната, направила това възражение не е въззивник, за въззивния съд, след като е приел, че въззивната жалба е основателна, е съществувало задължение да обсъди всички възражения на ответника направени в рамките на преклузивните срокове за това, в т.ч. и посоченото по-горе. Като не е сторил това, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, отразило се както на правилността на съдебния акт, така и на правото на защита на ответника по установителния иск. Това налага връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.
При новото разглеждане на спора, съдът ще следва да съобрази освен споразумението между страните, сключено на 27.04.1998 г., с което купувачите и продавачите по договора са постигнали споразумение, в случай, че договора за продажба на имота бъде обявен за нищожен с влязло в сила решение, продавачите на заплатят на купувачите сумата от 18 000 долара, а купувачите са поели задължението да върнат имота на продавачите в едномесечен срок от влизането на решението в сила, така и основателността на предявения насрещен иск с правно основание чл.108 от ЗС, като съобрази задължителните указания, дадени с оглед отговора на правния въпрос от настоящия състав.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия





Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 17.10.2012 г., постановено по гр.д.№ 42/2012 г. от Софийски градски съд, ІV „а” отд.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.