3

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 5 март две хиляди и дванадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 128 /2012 год.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на БС глобал консултинг О.-С., И. Е.-с.К., М. А. А. от С. и В. Ив. А. от К. против определение от 13.01.2012 г. по ч.гр.д. № 16255/2011 г. на СГС, с което се потвърждава разпореждане от 25.10.2011 г. по гр.д. № 41970/2011 г. на СРС, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу Ф. Е.-С. за сумата 200 000 евро остатък от дължима продажна цена въз основа на нот.акт за продажба на недвижим имот № 42, том І, дело № 586/2008 г. на нотариус В. И..
С обжалваното определение е прието, че заявлението е нередовно, тъй като е подадено от четири кредитори, но в него не е посочено разделно ли се претендира сумата и каква е частта на всеки кредитор или се претендира солидарно от всички кредитори, както и какво е основанието за тази разделност или солидарност.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че материалноправният въпрос: Следва ли когато има повече кредитори-заявители в заповедното производство, същите да посочват каква част за всеки от тях претендират за присъждане и то без да е налице договорена активна солидарност от страна на кредиторите?, е решаван противоречиво от съдилищата.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Твърдяното противоречиво решаване е налице и затова следва да се допусне касационно обжалване-чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Обжалваното определение е неправилно.
Към заявлението по чл.417,т.3 ГПК е приложен документът, който удостоверява вземането-нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот. В него няма посочени квоти на продавачите. Следователно, няма активна солидарност, която законово не е уредена. След като квотите не са уточнени в нот.акт, а заплащането се обвързва с тях-пункт 3 от нот.акт, то и съобразно презумпцията на чл.30,ал.2 ЗС следва да се счита, че на тях им се дължи по равно.
Съгласно чл.418 ГПК, за да постанови незабавно изпълнение и издаване на изп.лист за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение, съдът е длъжен да провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. По този въпрос е налице задължителна практика на ВКС-опр. 143/23.02.2010 по ч.т.д. 912/2009 на ІІ т.о. и др.
Следователно, произнасянето на въззивния съд по последния въпрос противоречи на задължителната практика на ВКС-чл.280,ал.1,т.1 ГПК, и затова определението следва да бъде касирано.
По изложените съображения, частната касационна жалба е основателна и трябва да бъде уважена. Следва да бъде допуснато издаването на заповед за незабавно изпълнение, като съставянето на самата заповед е от компетентност на РС.
Водим от горното, ВКС-І т.о.

Допуска касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Отменя определение от 13.01.2012 г. по ч.гр.д. № 16255/2011 г. на СГС и потвърденото с него разпореждане от 25.10.2011 г. по гр.д. № 41970/2011 г. на СРС.
Да се издаде заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417,т.3 ГПК за заплащане от Ф. Е.-С. на заявените суми, остатък от цена по нот.акт № 42, том І, рег.№ 9977, дело № 586/2008 г. на нотариус В. И.-С., ведно с направените по делото разноски пред трите инстанции.
Връща делото на СРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: