Р Е Ш Е Н И Е
№ 228
С., 07.07.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и единадесета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№ 546 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу решение №153 от 28.10.2009г. по гр.д.№304/09г. на Видинския окръжен съд.
В жалбата се поддържат оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, изразяващи се в това, че съдът е игнорирал доказателствата за собственост, представени по делото от жалбоподателя - ищец, а е признал права на ответниците върху спорния имот, каквито са им били отречени от поземлената комисия, сега ОСЗ.
Ответниците в производството В. А. В., В. А. Л. и Л. А. В. оспорват жалбата. Подробни доводи за нейната неоснователност развиват в писмен отговор и в писмена защита.
С определение №1053 от 22.11.2010г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса може ли съдът да признава право на собственост върху земи, подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ, за които има влязъл в сила отказ на поземлената комисия за възстановяването им.
За да се произнесе по този въпрос и по касационната жалба, съдът взе предвид следното:
С обжалваното решение състав на Видинския окръжен съд е отменил решение №75 от 17.04.08г. и допълнителното решение от 15.05.09г. по гр.д.№796/08г. на Видинския районен съд и е отхвърлил предявения от [фирма] [населено място] против В. А. Л., В. А. В. и Л. А. В. положителен установителен иск за собственост на поземлен имот №298 по плана на [населено място], [община] /в действителност поземлен имот №52283.510.298 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-3/18.01.08г. на ИД на АГКК/.
Въззивният съд е приел, че при конкуренция на права, удостоверени с акт за държавна собственост за ищеца и с нотариален акт по обстоятелствена проверка за ответниците, следва да бъдат зачетени правата на ответниците. Техният наследодател е бил собственик на процесния имот, който не е бил внасян в ТКЗС, не е бил отчуждаван от държавата, тя не е станала по никакъв начин собственик на имота, затова издаденият А. №161/29.01.98г. / в който е отбелязано, че процесният имот, като част от производствена площадка на [фирма], е бил включен в капитала на търговското дружество със заповед №20/28.03.90г. на министъра на икономиката и планирането/ не създава права на държавата, нито на търговското дружество- правоприемник на [фирма]. Не е отдадено значение на обстоятелството, че поземлената комисия е отказала да възстанови собствеността на ответниците върху спорния имот поради това, че той попада във военен обект на държавата.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема следното:
Собствеността върху земи, които са имали земеделски характер към момента на образуване на ТКЗС, подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, ако те са били отнети юридически или фактически от бившите собственици. Възстановяването на собствеността не настъпва по силата на закона, а след успешно провеждане на административна процедура, която завършва с решение на поземлената комисия, сега ОСЗ. В практиката на ВС и ВКС се приема, че решенията за възстановяване на собствеността в стари реални граници или с план за земеразделяне имат конститутивно действие – в този смисъл ТР №1 по гр.д.№11/1997г. на ОСГК на Върховния съд, както и практиката на тричленни състави на ВС и ВКС, част от която е представена с касационната жалба. Това означава, че собствеността върху тези земи се възстановява за в бъдеще, след влизане в сила на позитивното решение на поземлената комисия или ОСЗ. При наличие на влязъл в сила отказ за възстановяване на собствеността, бившите собственици не могат да търсят правата си по съдебен ред и в едно спорно исково производство по чл.124, ал.1 от ГПК или по чл.108 от ЗС да искат зачитане на права, които са им били отречени с влязлото в сила решение на административния орган. Да се приеме обратното означава да се признае на гражданския съд правото да възстановява собственост по реда на ЗСПЗЗ, каквото право той няма. Затова настоящият съдебен състав намира за правилна съдебната практика, в която се приема, че щом като собствеността върху земеделски имот не е била възстановена от поземлената комисия и по административен ред, бившите собственици не могат да се лагитимират като собственици на имота към настоящия момент – решение №1990 от 15.01.02г. по гр.д.№315/01г. на ВКС, ІV ГО; решение №1043 от 09.10.08г. по гр.д.№4060/07г. на ВКС, ІV ГО и др.
По съществото на касационната жалба:
В настоящия случай спорният имот е имал земеделски характер към момента на образуване на ТКЗС. Към този момент негов собственик е бил наследодателят на ответниците. По делото няма данни за внасяне на имота в ТКЗС, нито за отчуждаването му от държавата, но е установено, че е бил включен в производствена площадка на държавно предприятие „Дима”, /занимаващо се с военно производство/, където се намира и понастоящем, като част от заградения с метална ограда терен, съгласно заключението на вещото лице инж.П. П., прието в СЗ на 10.11.2008г. Установено е също, че имотът е заявен за възстановяване от ответниците пред поземлената комисия като нива с площ от 4,900 дка, но възстановяването на собствеността е отказано с влязло в сила решение №27А от 03.08.1998г. на ПК В.. Мотивите за отказа се свеждат до това, че земята попада във военен обект /Форта/ и не може да се възстанови поради пречката на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. След този отказ ответниците са се снабдили с нотариален акт № 101, т.ХІІ, рег.№16431, дело №2056/2007г. за собственост по наследство и давностно владение и въз основа на него са предизвикали попълване на имота в кадастъра. Този нотариален акт обаче не създава никакви права, тъй като касае имот, който не е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ с конститутивно решение на поземлената комисия. Като е приел, че ответниците имат противопоставими права по отношение на спорния имот, въззивният съд е постановил неправилно решение. Дори имотът никога да не е бил внасян в ТКЗС, нито пък отчуждаван, той е подлежал на възстановяване по реда на чл.10, ал.4 от ЗСПЗЗ и след като не е бил възстановен, ответниците нямат права върху него. Приетото в мотивите на влязлото в сила решение по адм.д.15/2004г. на Видинския окръжен съд, че ответниците никога не са губили собствеността върху спорния имот, не може да обвърже гражданския съд, тъй като от една страна мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо, а от друга страна споровете за собственост се решават от гражданския, а не от административния съд. Предмет на посоченото административно производство е искането за попълване на имота на ответниците в кадастралния план и постановеното по това дело решение, с което искането е уважено, няма пряко отношение към гражданския спор по настоящото дело.
Въззивното решение е неправилно и в частта, с която съдът се е произнесъл по правата на ищеца върху спорния имот.
Както бе посочено по-горе в настоящото решение, спорният имот е имал земеделски характер към момента на образуване на ТКЗС. Той е отнет от бившите собственици и върху него и съседни имоти е проведено мероприятие на държавата по смисъла на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, което не позволява възстановяване на собствеността – имотът е бил част от производствена площадка на държавно предприятие - завод Дима, с обща площ от 82 064 кв.м. Тази е и причината, поради която поземлената комисия е отказала възстановяването на собствеността. Съгласно чл.10, ал.5 от ЗСПЗЗ, такъв имот има статут на държавна собственост, а ако е бил предоставен за управление на държавно предприятие, което впоследствие е преобразувано в търговско дружество и приватизирано, по силата на чл.17а от ЗППДОбП /отм./ имотът е собственост на приватизираното дружество. В настоящия случай имотът е бил включен в имуществото на държавна фирма „Дима” със заповед №20 от 28.03.1990г. на министъра на икономиката и планирането, описана в правния анализ и в акта за държавна собственост. Вярно е, че сам по себе си А. не създава права, но в случая правото на държавна собственост върху имота произтича от чл.10, ал.5 на ЗСПЗЗ. Отбелязването в А., че имотът е включен в имуществото на държавната фирма, на основата на която е създадено [фирма], а след това – [фирма], има значение за прилагането на чл.17а от ЗППДОбП /отм./, от който произтичат правата на [фирма]. След като този А. не е оспорен, той има доказателствено значение в тази част, както е прието и в решение №97 от 29.03.2011г. по р.д.№431/2010г. на ВКС, ІІ ГО, постановено в производство по чл.290 от ГПК, което е задължително, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. По силата на предоставянето на имота на ДФ Дима и последващото и преобразуване в търговско дружество и извършена приватизация, въз основа на чл.17а от ЗППДОбП /отм./ [фирма] е придобило право на собственост върху производствената площадка в [населено място], част от която е спорният имот. Последвала е продажба на производствената площадка от [фирма] на [фирма], за което е проведен търг по Наредба за търговете и е сключен договор, който впоследствие е оформен и с нотариален акт №189, т.І, рег.№3807, дело №1194/1999г. И на последно място – с договор от 28.06.07г. [фирма] е продал на ищеца по настоящото дело [фирма] търговското си предприятие, заедно с всички активи и пасиви, включително и производствената площадка, включваща спорния имот. Договорът е с нотариална заверка на подписите и следователно е извършен във формата, предвидена в чл.15, ал.1 от ТЗ. По силата на този договор ищецът е станал собственик на спорния имот. Затова предявеният от него иск по чл.124, ал.1 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен, а като последица – да се отмени и нотариалният акт на ответниците на основание чл.537, ал.2 от ГПК.
Като не е обсъдил изброените писмени доказателства и най-вече – като не е отчел текстовете от закона, от които произтичат правата на непрекия праводател на ищеца [фирма], въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и спорът да се разреши съобразно изводите на настоящата инстанция. Следва да се отбележи и това, че ответниците нямат правен интерес и не разполагат с възражение за незаконосъобразност на проведения търг за продажба на процесния имот от [фирма] на [фирма], тъй като нямат противопоставими права по отношение на имота. Затова и възражението им не следва да се разглежда.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №153 от 28.10.2009г. по гр.д.№304/09г. на Видинския окръжен съд и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. А. Л., В. А. В. и Л. А. В., тримата от [населено място], [улица], че [фирма] [населено място] е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот №52283.510.298 по кадастралната карта на [населено място], [община], одобрена със заповед № РД-18-3/18.01.08г. на ИД на АГКК, с площ от 4157 кв.м., при съседи: имоти №52283.510.226; №52283.510.572, №52283.168.631 и №52283.510.512.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт №101, т.ХІІ, рег.№16431, дело №2056 от 2007г. на нотариус №028 по регистъра на Нотариалната камара.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: