1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 239

гр. София, 23.01.2014 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря СОФИЯ СИМЕОНОВА, като изслуша докладваното от съдия ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА т. дело № 511 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „Ханзе Яхт Клуб“, сдружение с нестопанска цел, [населено място] чрез процесуален представител адв. Б. Иванова Ч. срещу решение № 27 от 11.01.2012г. по т. дело № 3051/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е обезсилено решение № 184 от 15.02.2011г. по т. дело № 1151/2010г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-15 състав и е прекратено производството по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи, че образуваните по исковите молби на С. „Спортен клуб Черно море – Бриз” и С. „Ханзе Яхт клуб” дела не са тъждествени, тъй като не са между едни и същи страни, предметът не е напълно идентичен, основанията и доводите по съществото на спора по двете дела са различни. Касаторът поддържа становище за съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради това, че въззивният съд нито е обединил двете дела за общо разглеждане, нито е събрал информация относно предмета на спора по двете дела; чрез обжалваното решение съдът е допуснал противоречие в правния мир – решението по т. 1 на ОС на 20.03.2010г. на „Българска федерация по ветроходство” за промени в Устава на сдружението да продължи да съществува, а по-голяма част от останалите решения да са отменени като незаконосъобразни поради съществени нарушения в процедурата при провеждане на Общото събрание, което е направено с допълнително решение по т. дело № 1151/2010г. на СГС, влязло в сила. В касационната жалба е въведено оплакване за противоречие на решението с материалния и процесуалния закон поради нарушение на чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ и чл. 215 ГПК. Касаторът моли решението на Софийски апелативен съд да бъде отменено, делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане и претендира присъждане на направените по делото разноски за всички инстанционни производства.
Ответникът Сдружение с нестопанска цел „Българска федерация по ветроходство“, [населено място] чрез процесуалния си представител адв. В. Г. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение. Релевира доводи, че конститутивното действие на решението има действие спрямо всички, поради което за тези решения няма изискване идентичността на спора да се отнася до спорното материално право. Излага съображения по съществото на спора и моли въззивният съдебен акт да бъде потвърден като претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните доводи във връзка с изложените касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение състав на Софийски апелативен съд е обезсилил постановеното от Софийски градски съд решение № 184 от 15.02.2011г. по т. дело № 1151/2010г., с което на основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ е отменено като незаконосъобразно решение на Общо събрание за промени в Устава на сдружение с нестопанска цел „Българска федерация по ветроходство”, [населено място], проведено на 20.03.2010г., и вместо това е прекратил производството по делото. Въззивният съд е приел, че производството по иска е недопустимо, тъй като преди него Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав с решение № 1765/21.11.2011г. по т. дело № 1728/2011г. се е произнесъл по идентичен спор с правно основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ досежно решението по т. 1 за промени в устава от дневния ред на проведеното на 20.03.2010г. Общо събрание на сдружение с нестопанска цел „Българска федерация по ветроходство“ по въззивна жалба на Спортен клуб „Черно море – Бриз“ срещу решението по т. дело № 819/2010г. на СГС, ТО, VI-15 състав.
С определение № 354 от 29.05.2013г. по т. дело № 511/2012г. на ВКС, ТК, Второ отделение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по следните правни въпроси:
1/ Допустим ли е иск за отмяна на решение на Общото събрание на сдружение с нестопанска цел, предявен на основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ от член на сдружението, при наличие на отхвърлен от съда иск за отмяна на същото решение, предявен от друг член на сдружението;
2/ Подлежи ли на прекратяване на основание чл. 126, ал. 1 ГПК по-късно заведеното дело, образувано по иск за отмяна на решение на Общото събрание на сдружение с нестопанска цел, предявен на основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ от член на сдружението, при наличие на висящ процес по иск за отмяна на същото решение на Общото събрание, предявен от друг член на сдружението.

По релевантните процесуалноправни въпроси:
Искът по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ представлява предоставено на всеки член на сдружението с нестопанска цел потестативно право да иска отмяна на решение на Общото събрание на членовете на сдружението, когато то противоречи на повелителни норми на закона или на клаузи на устава. Той има конститутивен характер и неговата правна последица от успешното му провеждане е защита на членствени права и/или контрол за законосъобразност на решенията на сдружението, свързани с дейността му за постигане на общата нестопанска цел.
Активно легитимиран да предяви иска по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ е всеки член на сдружението. Искането за отмяна на решението на Общото събрание би могло да се основава на процесуална незаконосъобразност на решението, състояща се в опорочена процедура по свикване на Общото събрание или вземане на решението. Това искане би могло да се основава и на твърдение за материална незаконосъобразност - противоречие на решението с материалноправна норма на устава или ЗЮЛНЦ. И в двата случая обстоятелствата, на които се основава искането за отмяна, следва да бъдат изрично посочени и конкретизирани съгласно изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Касае се за обективно съединяване на отделни искове, като установяването на всеки един от посочените в исковата молба пороци води до отмяна на решението на ОС. Ако исковата молба е предявена от няколко членове на сдружението, е налице и субективно съединяване на искове и съдът дължи произнасяне по всеки иск.
При уважаване на конститутивния иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ делото завършва с конститутивно решение, с което се удовлетворява потестативното право на ищеца като се постановява последваща промяна в правоотношенията между страните. Решението на съда, с което се отменя решението на Общото събрание на сдружение с нестопанска цел на основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, след влизането му в сила се ползва със сила на пресъдено нещо и има действие по отношение на всички – на сдружението и на всеки от членовете му. Зачитането на конститутивното действие на решението, с което искът по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ е уважен, е несъвместимо с оспорване от третите лица, включително другите членове на сдружението, непредявили иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, на материалноправната промяна, настъпила в резултат на решението.
При отхвърляне на констиутивния иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ решението се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на страните по спора, но същото не обуславя извод за недопустимост на иск за отмяна на същото решение на Общото събрание, предявен от друг член на сдружението с нестопанска цел. Решението, с което искът по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ е отхвърлен, след влизането му в сила се ползва със сила на пресъдено нещо. Обективните предели на СПН обхващат предмета на делото, спорното материално право с белезите, които го индивидуализират – юридически факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно естество. Субективните предели на СПН обхващат кръга на лицата, които са длъжни да съобразят своето поведение с установеното от съда правно положение. Това са лицата, които не могат да оспорват, че съдебно потвърденото право съществува, нито да твърдят, че съдебно отреченото право съществува. Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК СПН важи между страните по делото, но не и по отношение на трети лица, които не са имали качеството на страна в процеса. В някои случаи законът разпростира СПН и по отношение на трети лица, които стават адресати на СПН – например поради особености на материалноправните отношения, предмет на СПН /необходимо другарство/ или поради зависимост на правното положение на третото лице от правното положение на страната, обвързана от СПН. Решението, с което искът по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ е отхвърлен, не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на непредявилите иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на същото решение на Общото събрание членове на сдружението, нито същите са адресати на СПН, тъй като не са страна в исковото производство, нито са необходими другари. Решението, с което искът по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ е отхвърлен, не се ползва с конститутивно действие, поради което предявеният от друг член на сдружението иск за отмяна на същото решение на Общото събрание на сдружението е допустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК, когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Посочената правна норма визира една от отрицателните процесуални предпоставки, които осуетяват надлежното упражняване на правото на иск. За да бъде прекратено производството на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, е необходимо наличие на тъждество на страните и на предмета. При предявени искове от различни членове на сдружението за отмяна на едни и същи решения на Общото събрание по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, не е налице субективно тъждество между двете дела. За да се прецени дали двете дела са тъждествени по предмет, следва да се съпоставят изложените в исковите молби факти и обстоятелства и заявения петитум във всяка от тях. В хипотезата на искове с правно основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, освен решенията на Общото събрание на сдружението, чиято отмяна се иска, трябва да се съпоставят релевираните от ищците пороци на решенията на Общото събрание – предмет на предявените искове и твърдените във връзка с тях обстоятелства, тъй като се касае за обективно съединяване на отделни искове, като установяването на всеки един от посочените в исковата молба пороци води до отмяна на решението на Общото събрание.
Въз основа на изложените съображения отговорът на релевантните процесуалноправни въпроси е следният:
1/ Допустим е иск за отмяна на решение на Общото събрание на сдружение с нестопанска цел, предявен на основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ от член на сдружението, при наличие на отхвърлен от съда иск за отмяна на същото решение, предявен от друг член на сдружението.
2/ По-късно заведеното дело, образувано по иск за отмяна на решение на Общото събрание на сдружение с нестопанска цел, предявен на основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ от член на сдружението, при наличие на висящ процес по иск за отмяна на същото решение на Общото събрание, предявен от друг член на сдружението, не подлежи на прекратяване на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.

По правилността на въззивното решение:
При така дадените отговори на релевантните правни въпроси, настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е неправилно.
С обжалваното решение състав на Софийски апелативен съд е обезсилил постановеното от Софийски градски съд решение № 184 от 15.02.2011г. по т. дело № 1151/2010г., с което на основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ е отменено като незаконосъобразно решение на Общо събрание за промени в Устава на сдружение с нестопанска цел „Българска федерация по ветроходство”, [населено място], проведено на 20.03.2010г., и вместо това е прекратил производството по делото.
Изводът на въззивния съд за недопустимост на производството по иска поради това, че преди него Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав с решение № 1765/21.11.2011г. по т. дело № 1728/2011г. се е произнесъл по идентичен спор с правно основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ досежно решението по т. 1 за промени в устава от дневния ред на проведеното на 20.03.2010г. Общо събрание на сдружение с нестопанска цел „Българска федерация по ветроходство“ по въззивна жалба от Спортен клуб „Черно море – Бриз, е неправилен. Същият е постановен в противоречие с разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК, както и при липса на предпоставките на чл. 298, ал. 1 и чл. 299 ГПК. Решаващият съдебен състав не е извършил и необходимата проверка дали твърдените от ищците факти, обстоятелства и пороци на решението по т. 1 от дневния ред на проведеното на 20.03.2010г. Общо събрание на сдружение с нестопанска цел „Българска федерация по ветроходство” са идентични.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е неправилно, поради което същото следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. С оглед изхода на делото съдебният състав не се произнася по исканието за разноски, а същите трябва да бъдат съобразени от въззивната инстанция при постановяване на решението.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 27 от 11.01.2012г. по т. дело № 3051/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.