Р Е Ш Е Н И Е
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 17.04.2012 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

при участието на секретаря София Симеонова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1183/2010 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. К. /DARDEN C./, дружество, учредено съгласно законите на щата Флорида, САЩ, със седалище и адрес на управление Л. Е. Д., О., Флорида против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 443 от 19.08.2010 год., постановено по в.т.д.№ 3107/2009 год., с което, на осн. чл.270, ал.3, изр.1 ГПК е обезсилено решението на Софийски градски съд от 27.04.2009 год., по т.д.№ 2194/2008 год. и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.15, ал.1, т.2 ЗАПСП.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон - чл.15, ал.1, т.2, във вр. с чл.3, ал.1, т.5,пр.3 ЗАПСП и на процесуалните правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу извода на въззивния съд, че ищецът е предявил наред с иска за установяване на авторството върху процесното произведение, регистрирано от ответниците, като комбинирана търговска марка в Патентното ведомство и иск за установяване нарушение на авторското право, поради което установителният му иск е недопустим, като поддържа, че от изложените в обстоятелствената част на исковата му молба факти и обстоятелства, като основание на исковата му претенция и заявен петитум, подобно разбиране не следва, нито такъв иск е бил предмет на разглеждане от първоинстанционния съд.
Позовавайки се на извършена регистрация на процесното изображение –лого „O. GARDEN”, като търговска марка, както и на липсата на предприети от ответниците правни действия пред Патентното ведомство на Република България, целяща заличаването и, касаторът счита, че правният му интерес от предявяване на установителния иск по ЗАПСП е доказан и произтича от нормата на чл.26, ал.3,т.5,б.”б” ЗМГО, а именно- установяване на по - ранното му авторско право върху произведението, което единствено може надлежно да го легитимира да иска заличаване на регистрацията на името на ответниците, а това само по себе си изключва да е налице приетата от Софийски апелативен съд недопустимост на заявената установителна искова претенция, поради липса на правен интерес, обусловена от отсъствие на изрично съдебно или извънсъдебно неоспорване на сочения факт от страна на последните.
Предвид изложените в отговора на исковата молба доводи от страна на ответника Б., че при започване на търговската му дейност в областта на ресторантьорството през 94 год. е поставил табела „„O. GARDEN” „ на търговския си обект, търговското жалбоподателят Д. К. изразява несъгласие и с констатациите на решаващия съд за липса въобще на спор по отношение съществуващото авторско право на ищеца, предмет на предприетата с установителния иск защита.
Ответниците по спора – И. Х. Б., В. В. Л. и А. В. Л., всичките от [населено място] не са заявили становище в касационното производство.
С определение № 807 от 21.12.2011 год., постановено по настоящето дело, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд по процесуално-правния въпрос - за наличие на правен интерес от предявяване на установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.15, ал.1, т.2 ЗАПСП, в хипотезата на претендирано признаване авторско право върху изображение- лого, регистрирано като търговска марка в Патентното ведомство от ответника, когато тази регистрация впоследствие е обусловила отказ да бъде регистрирано същото изображение на името на ищеца. Прието, че застъпеното в противен смисъл на възприетото в обжалвания съдебен акт разрешение по поставения въпрос на процесуалното право в решение № 1001 от 07.11.2008 год., по т. д.№ 561/2007 год. на ВКС,ТК обуславя правен извод за доказано противоречие в практиката на съдилищата по същия.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното решение, във вр. с въведените касационни основания и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
За да постанови обжалваното решение по предявения иск, основан на чл.124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.15, ал.1, т.2 ЗАПСП, за установяване, че авторското право на ищеца върху художественото произведение и оригиналния дизайн на логото на „ O. GARDEN”/”О. Г.”/, регистрирано и като търговска марка, датира от преди 26.01.2006 год., когато от ответниците е подадена заявка за регистрация на процесното изображение като комбинирана търговска марка в Патентното ведомство № 63818/07.03.3008 год. въззивният съд е приел, че за ищцовото търговско дружество липсва правен интерес- абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на всеки установителен иск, тъй като разпоредбата на чл.26, ал.3, т.5 ЗМГО, на която същото се позовава при обосноваването му, визира единствено по- ранно право на трето лице, ползващо се от закрила по друг закон, а не правото на заинтересования от заличаване на съответната регистрация , спорещ със заявилите я за регистрация лица.
Същевременно, според съжденията на въззивния съд, изложени в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, само по себе си обстоятелството, че ответниците нито съдебно, нито извънсъдебно изрично оспорват авторските права на ищеца върху процесното изображение /лого/, а с дял ІІІ ЗАПСП законодателят е създал правна възможност за съдебна защита при конкретно нарушаване на авторски права, то за последния и на това основание отсъства изискуемия, се за допустимостта на иска по чл.124, ал.1 ГПК, правен интерес.
Решението е неправилно и следва да бъде отменено.
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК, аналогичен на чл.97, ал.1 ГПК/ отм./ всеки може да предяви иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правоотношение или на едно право, когато има интерес от това и последният, като абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните следва да бъде изрично доказан от ищеца.
Тази необходимост, обаче отпада, тогава, когато са налице доказателства за извънпроцесуалното поведение на ответника, с което той е дал повод за предявяване на установителни иск.
Следователно, само по себе си обстоятелството, че е в разглеждания случай, въз основа на подадена пред Патентното ведомство заявка ответниците са регистрирали процесното изображение, като своя търговска марка е достатъчно, за да се счете, че ищецът е доказал правния си интерес от търсената с предявения установителен иск защита.
Допълнителен аргумент в подкрепа на твърдяното от ищцовото търговско дружество наличие на правен интерес от предявената искова претенция за установяване, че е носител на авторското право върху художествено произведение и оригинален дизайн на логото „O. GARDEN”/”О. Г.”/ е създадената в ЗМГО административна процедура за заличаване на неправомерно регистрирана търговска марка.
Според последната, в хипотезата на чл.26, ал.3, т.5, б.”б” ЗМГО установяването, че ищецът е носител на права по ЗАПСП, като е елемент от фактическия му състав е абсолютно необходима предпоставка, обуславяща активната му легитимация, като автор на процесното изображение, да иска заличаване на регистрираната от ответниците в Патентното ведомство на Република България комбинирана търговска марка с № 63818 /07.03.3008 год., в която то се съдържа, като неправомерно заявена от последните.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че в този смисъл следва да се отговори и на поставения процесуалноправен въпрос, като на осн. чл.291, ал.1 ГПК обявява за правилна практиката, изразена в решение № 1001 от 07.11.2008 год., по т.д.№ 561/2007 год. на състав на второ търговско отделение на ВКС.
С оглед приетото по- горе формираният в обжалваното решение на Софийски апелативен съд правен извод, че за ищеца липсва правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо, че е носител на авторско право по см. на ЗАПСП върху художественото произведение и оригиналния дизайн на логото на „ O. GARDEN”/”О. Г.”/ се явява неправилен и като изграден в несъответствие с доказателствения материал по делото и процесуалния закон, обуславя твърдяната в касационната жалба процесуална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, водеща до неговата отмяна.
Единствено за пълнота на изложението следва да се посочи, че в този случай отделен остава и въпросът, дали при липсата на правен интерес от установяване на едно правно отношение или на едно право в хипотезата на чл.124, ал.1 ГПК страните въобще могат да се позоват или съдът служебно да го повдигне, след постановяване на първоинстанционния съдебен акт, което да води до обезсилване на същия, щом, по арг. от чл.270, ал.3 ГПК, отсъствието на правен интерес не е въздигнато изрично в основание за обезсилване на постановеното решение, но тъй като той не е предмет на посочените касационни основания не следва да бъде подробно обсъждан.
С оглед липсата на произнасяне по същество от страна на въззивния съд, делото, на осн. чл.293, ал.3 ГПК, следва да бъде върнато на същия за ново разглеждане.
Касаторът, чрез процесуалния си представител адв. М.М.-САК е поискал присъждане на деловодните разноски за касационното производство, съобразно представения в с.з. от 17.04.2012 год. списък по чл. 80 ГПК, но предвид крайния правен резултат по делото и процесуалното правило на чл.294, ал.2 ГПК същите не следва да му бъдат присъдени с решението по настоящето дело,а следва да бъдат съобразени от въззивния съд при новото разглеждане на делото.
Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.1 и сл. ГПК



Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд № 443 от 19.08.2010 год., постановено по в.т.д.№ 3107/2009 год., по описа на с.с..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: