О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 34

София, 17.01.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№6312 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение №177 от 20.05.2013г. по ч.гр.д.№141/13г. на Бургаския апелативен съд е потвърдено определение №528 от 27.02.13г. по гр.д.№242/12г. на Бургаския окръжен съд, с което държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е осъдена да заплати на [фирма] на основание чл.78, ал.4 ГПК сумата от 140 000 лв. разноски по делото.
Въззивният съд е приел, че основното производство по делото е образувано по иск с правно основание чл.440, ал.1 ГПК, предявен от държавата срещу ДП „Строителство и възстановяване” и [фирма], за установяване правото на собственост върху седем броя недвижими имоти. Производството по това дело е прекратено с влязло в сила определение на съда. При условията на чл.248 ГПК на ответника [фирма] се присъдени разноски в размер на 140 000лв. Съгласно чл.78, ал.4 ГПК, разноските на ответника са дължими и при прекратяване на делото. Не е налице основанието по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение. Цената на предявените искове е в размер на 3 461 322лв. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 ГПК от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при цена на иска над 10 000лв. минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 650лв. плюс 2% за горницата над 10 000лв., т.е. в случая минималното възнаграждение е 69 876лв. Съобразно разпоредбата на §2 от ДР на Наредбата, в случаите на чл.78, ал.5 ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба, т.е. не може да бъде намалено под размера на 209 628лв. Присъденият адвокатски хонорар е 140 000лв., т.е. под трикратния минимален размер и затова не са налице основания за намаляването му от съда.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Жалбоподателят счита, че не са доказани разходите на [фирма] за направено адвокатско възнаграждение, както и че са налице предпоставките на чл.78, ал.5 ГПК за намаляването му от съда. По въпроса за прилагането на чл.78, ал.5 ГПК, вр. §2 от ДР на Наредба №1/2004г. жалбоподателят се позовава на практика на ВКС, с която адвокатското възнаграждение е намалявано под трикратния размер на предвидения в наредбата минимум.
Ответникът [фирма] оспорва частната жалба. Счита, че тя е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд.
Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното определение противоречи на т.3 от приетото междувременно ТР №6 от 06.11.13г. по т.д.№6/12г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
По същество жалбата е частично основателна.
Заплатеното от [фирма] адвокатско възнаграждение в размер на 140 000лв. е доказано с 2 бр. преводни нареждания от 24.02.2012г., които установяват, че [фирма] е заплатило на упълномощения адвокат Б. З. сумите 50 000лв. и 90 000лв. по договор за правна защита и съдействие по гр.д.№242/2012г. на ОС Бургас. Тези документи са достатъчни за установяване на заплащането на възнаграждението, съгласно т.1 на ТР №6 от 06.11.13г. по т.д.№6/12г. на ОСГТК на ВКС.
Правилно въззивният съд е определил минималния размер на адвокатското възнаграждение по Наредба №1/2004г. - 69 876лв. Неправилно обаче е посочил, че съдът не може в условията на чл.78, ал.5 ГПК да присъжда по-малка сума от трикратния минимален размер. Колебанията в съдебната практика по този въпрос са преодоляни с т.3 на цитираното ТР на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай заплатеното от ответника [фирма] адвокатско възнаграждение е завишено, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, още повече, че производството по това дело е прекратено на ниво искова молба, като съдът е уважил основното възражение на ответника за недопустимост на предявения иск по чл.440, ал.1 ГПК. Налице са условията на чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение до размера на предвидения минимум - 69 876лв.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №177 от 20.05.2013г. по ч.гр.д.№141/13г. на Бургаския апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение №177 от 20.05.2013г. по ч.гр.д.№141/13г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение №528 от 27.02.13г. по гр.д.№242/12г. на Бургаския окръжен съд, в частта, с която държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е осъдена да заплати на [фирма] сума над 69 876лв. - разноски по делото, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ искането на [фирма] за присъждане на разноски на основание чл.78, ал.4 ГПК в размер над дължимите 69876лв. до претендираните 140 000 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА определение №177 от 20.05.2013г. по ч.гр.д.№141/13г. на Бургаския апелативен съд в останалата обжалвана част.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: