О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 509

С., 21.10.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври , две хиляди и десета година в състав:

Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ

при секретар
изслуша докладваното от съдията Т.
ч. гр. дело № 339/2010 г. и за а се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 вр. чл. 288 от ГПК .
Образувано е по частна жалба на Д. и М. К., представлявани от законния им представител И. Г.- К. чрез пълномощник адв. И. С. ,срещу определение №591 от 01.04.20108г по ч.гр.дело № 64/2010г г. на С. апелативен съд , с което е потвърдено определение от 12.10.2009г за прекратяване на производството по гр.д. 425/2008г на СГС.
С първоинстанционното определение производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска , предявен от настоящите частни жалбоподатели като трети лица със собствен правен итерес , за оспорване на извършено от наследодателя им припознаване по чл. 38 от СК (отм) , предвид влизане в сила на СК (ДВ бр.47 от 23.06.2009г) ,който не урежда , следователно не допуска подобна възможност в полза на лице извън посочените в чл. 66 от СК . Въззивният съд е оставил в сила определението като на свой ред е приел , че липсата на изрична възможност за иск на трети лица, извън кръга на посочените в чл. 66 от в новия СК ( в сила от 01.10.2009г) ,последващо лишава ищите от активна легитимация и води до недопустимост на процеса .
В изложението по допускане на касационно обжалване се поддържа наличие на противоречиви разрешения по въпроса налице ли е активна легитимация на третите лица с правен интерес по заварените при влизане в сила на новия СК висящи искови производства за оспорване на извършено припознаване. В подкрепа на довода по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК е приложено влязло в сила определение №117 от 21.01.2010г по ч гр.д. № 65/2010г на САС с противоположен на направения с обжалваното определение решаващ извод . Поддържа се и основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , доколкото въззивният съд е кометнирал в мотивите си нередовност на исковата молба, която не била отстранена в първоинстанционното производство , без да съобрази компетентността си в смисъла на указанията по ТР № 1 от 01.01.2004г на ОСГК Въз връзка със състоянието на законодателната уредба се развиват и съображения по чл. чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Касае се за празнина в закона.
В оговор ответникът по частната жалба Н. Б. ,чрез пълн адв. Д. А. ,оспорва основанията за допускане до касационно обжалване ,както и оплакванията на жалбоподателите по същество . Разноски не са заявени .
Частната жалба е депозирана в срок и следва да се допусне до касационно разглеждане по критерия на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК , предвид противоречиво разрешавания процесуалноправен въпрос за допустимостта на исков процес ,заварен от преуреждането на института оспорване на произход по съдебен ред .
По този въпрос , с определение №117 от 21.01.2010г по ч гр.д. № 65/2010г състав на С. апелативен съд е приел ,че предявен иск по чл. 38 от СК (отм) следва да резгледа по реда на отменения С. кодекс,независимо от отмяната на нормата .Противното би означавало отнемане на права ,валидно възникнали и упражнении с предявяване на допустим иск, без да има изрична законова разпоредба в този смисъл ,която да породи възможност възникнали процесуални отношения да бъдат заличени с обратна сила.
Обратно становище по допустимостта на исков процес за оспорване на произход от трети лица, заварен от измененията в СК (ДВ бр.47 от 23.06.2009г) съдържа разрешението , дадено в по гр.д. № 2257/2008г на І отд на ВКС ,както и понастоящем обжалваното определение, която практика Върховен касационен съд, ІІІ г.о приема за правилна .
Следва да бъде споделено решаващото съображение в цитираното решение на състав на Върховен касационен съд І г.о , че отмяната на процесуалната разпоредба ,която установява легитимацията на един правен субект като носител на правото да оспори припознаването , наред с възможността да упражни при определени условия същото, налага извод за недопустимост на процеса по неговия иск ,след като с уредбата на института в чл. 66 на новия СК законодателят отнема тази възможност .
Следва да се има и предвид , че на общо основание в исковия процес съдът преценя правния интерес на ищеца като положителна процесуална предпоставка при установяване съществуването на материални права и правоотношения - негови , в някои случаи чужди ,но по правило законодателят иззема да регламентира тази преценка с норма , когато се касае за особени искови производства с предмет конститутивна (преобразуваща) промяна в чужда правна сфера (виж чл. чл.124 ал.3 ГПК) или установяване на факт с правно значение (виж чл. чл.124 ал.4 ГПК). В тези случаи ,когато не се касае за установяване или възстановяване на субективно материално право на ищеца чрез иск , като форма на защита , законодателят е този , който преценява императивно основанието и възможността за исков процес , а съдилищата съобразяват тази воля изцяло и изключително в сферата на процесуалните последици . Поради това не се поставя въпрос на спорно тълкуване, какви са дължимите процесуални действия на съда в случай , при който ищецът е упражнил една специално предвидена за него - при действието на отменения закон , искова възможност да установи факт , засягащ произхода на трето лице , но влиза сила нов закон , който изключва тази възможност . Делото се пректаява .
Като е дал правно разрешение на въпроса за легитимацията на ищите и допустимостта на съдебния процес в съответствие с гореизложеното , въззивният съд е постановил правилно определение , макар неправилно да е приравнил един изрично признат правен интерес , а именно да се предяви иск за оспорване на факт чрез особено исково производство , с материалните субективни права . Оплаквания за неправилност на определението частният жалбоподател неоснователно поддържа по отношение на една част от мотивите , че в обстоятелствената част на исковата молба имало и твърдения , които са могли да обусловят друго искане или предмет на спора . Въззивният съд не е приемал исковата молба за нередовна ,а и в случая нередовност не е налице . Коментарите в тази насока не са обусловили решаващата преценка на съда, нямат връзка и с частната жалба , която С. апелативен съд е разгледал , не са и решаващи за допустимостта на настоящия исков процес , при така предявения иск .
Ето защо обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Допуска до касационно обжалване определение №591 от 01.04.20108г по ч.гр.дело № 64/2010г г. на С. апелативен съд
ОСТАВЯ В СИЛА определение №591 от 01.04.20108г по ч.гр.дело № 64/2010г г. на С. апелативен съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.