Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВАпри участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 16 по описа за 2011г. и приема следното:

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.Д. като процесуален представител на П. Я. П. от [населено място] срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд /ВТОС/ от 01.Х.2010г. по в.гр.д. № 715/2010г., поправено с решение от 17..ХІ.2010г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 1165/12.ІХ.2011г. по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да прецени всички събрани по делото доказателства, в т.ч. чрез показанията на свидетели, и по материалноправния въпрос „следва ли задълженията по алеаторен договор да се изпълняват само лично или приобретателят може да бъде подпомаган от близките си или от трети лица”.
Ответникът по касационната жалба П. К. К. от [населено място] не е заявил становище пред настоящата инстанция.
За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното:
С атакуваното решение ВТОС е отменил решението на Свищовския РС от 18.І.2010г. по гр.д. № 788/2009г. и вместо него е постановил друго, с което е развалил до 1/6 ид.част договора, предмет на нот.акт № **/200*г., с който П. М.К. продала на ответницата – касатор 4/6 ид.части от дворно място и от построените в него къща, стопанска сграда и гараж и от подобренията и трайните насаждения, срещу задължение за гледане и издръжка на прехвърлителката с осигуряване на спокоен и добър живот, какъвто е водила до сега, и срещу грижите, които тя е получила от м.май 2008г. до изповядането на договора.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че приобретателката не е доказала, че е изпълнила в пълен обем задълженията си от момента на сключването на договора. Тя е живяла и работила в София, през декември 2008г. прехвърлителката заболяла сериозно от карцином на жлъчния мехур, при извършената й операция в клиника в София тя е била придружавана от дъщеря си, а не от внучката си /приобретател/; през следващите месеци на болната е изписван морфин, поставян от медсестра в С., според показанията на която при посещенията й в дома на болната е присъствала друга жена – Б., която полагала грижи за нея; имало случаи и внучката да е бивала при баба си, но не постоянно; алеаторният договор се сключва с оглед личността, прехвърлителката е желаела да получи грижи от внучката си, с която се гордеела много, а не е установено тя да е приготвяла храна всекидневно, да почиствала дома, всекидневно да е осигурявала лекарства и обгрижване на болната; помощ и грижи са полагани от трето лице, за което дори не е установено, че е получавало възнаграждение за своя труд. Прието е, че на доказване подлежат само поетите задължения относно бъдещите /след сключването на договора/ грижи и издръжка. Не са подложени на преценка показанията на свидетелите К., Й.П. и Св.П..
По процесуалноправния въпрос, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, в решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 и следв. ГПК /Р № 331/19.V.2010г. по гр.д. № 257/09г. ІV ГО; № 65/16.VІІ.2010г. по гр.д. № 4216/08г. ІV ГО; № 670/15.ХІ.2010г. по гр.д. № 695/09г. ІV ГО/, непротиворечиво е прието, което и настоящият състав споделя, че въззивният съд при постановяване на решението си следва да обсъди и вземе предвид всички относими за спора доказателства, в т.ч. събрани чрез показания на свидетели.
По поставения от касаторката материалноправен въпрос настоящият състав на ВКС на РБ счита следното:
Сагласно чл.73 ЗЗД задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. Разпоредбата налага извод, че когато личността на длъжника не е съществен елемент от задължението /задължението е за заместима престация/, той може да бъде заместен в изпълнението, с което ще се погаси задължението. Когато поетото задължение е за лична престация, изпълнението му от трето лице няма да доведе до освобождаване на длъжника от отговорност /няма да погаси задължението му/.
Поетото с алеаторен договор задължение за гледане е такова за незаместима престация. Поради това, за да се постигне целеният от договарящите резултат, престацията следва да бъде извършвана лично от длъжника. Тъй като задължението за лична престация ползва кредитора, той може да се откаже от нея чрез изрично предвиждане в договора на възможност за изпълнението му и чрез трето лице. Но дори такава възможност да не е уговорена, изпълнение от трето лице ще освободи длъжника, ако кредиторът го е приел.
Касационната жалба на П. Я. П. съдържа оплаквания за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК.
Касационната жалба е основателна.
Незаконосъобразен и необоснован е изводът на въззивния съд, че са налице предпоставките за разваляне на алеаторния договор. В противоречие с процесуалните правила въззивният съд не е подложил на преценка всички събрани по делото доказателства и така е достигнал до необоснования извод, че ответницата-касатор не е изпълнила задълженията си по договора. Не е съобразено, че процесния имот е прехвърлен на ответницата срещу грижите и издръжката, които прехвърлителката е получила от нея от м.май 2008г. до сключването на договора на 16.І.2009г., както и срещу задължението да я гледа и издържа до края на живота й, като й осигури спокоен и добър живот, какъвто е водила до сега, запазвайки си пожизнено правото на ползване на имота. Липсва уговорено задължение приобретателката и прехвърлителката да живеят заедно, а запазването от прехвърлителката на правото на ползване на целия имот до смъртта си сочи за желанието й да живее отделно. Не са подложени на преценка показанията на разпитаните по делото свидетели. Така Й.П., която е без дела и родство със страните, установява, че като медицинска сестра е била помолена от ответницата да поставя системи на прехвърлителката, предписани от лекуващия лекар, за подсилване след операцията; че такива свидетелката е поставяла на два пъти по няколко дни; че първия път прехвърлителката не е била на легло, а по великденските празници вече не се движела; че бабата споделяла със свидетелката, че прехвърлила всичко на ответницата, че с нея тя много се гордеела, че ответницата много се грижела за нея /в този смисъл и нотариално заверената декларация на П. К. от 16.І.2009г./, че й носела лекарствата, които се вземали от Т., че й осигурявала всичко необходимо; че заварвала при бабата и П., и майка й и жена на име Б., която обслужвала прехвърлителката – готвела, пазарувала от всичко, от което имала нужда. Не е взето предвид, че показанията на тази свидетелка кореспондират с тези на св.Р. К., майка на ответницата, и на св.С. П. – нейн брат, с оглед на което и те следва да бъдат кредитирани, както и че показанията не се опровергават от тези на свидетеля на ищеца П. К., който установява, че не познава ответницата, че по молба на ищеца ходил един път у прехвърлителката, преди да почине, да разбере как е тя, че не бил влизал в къщата, от която излязла непозната жена, която му казала, че майка му не е добре. Не са съобразени от въззивния съд обстоятелствата, че ищецът до смъртта на майка си не е живеел в България, че през целия период на лечение на прехвърлителката ответницата й е осигурявала от МБАЛ В. Т. необходимите психотропни вещества, че от влошаването на здравословното състояние на прехвърлителката през м.април 2009г. до смъртта й на 20.V.2009г. ответницата заедно с майка си и брат си са били при нея и са я обслужвали, както и че ответницата е организирала и поела разноските по погребението /виж представените по делото фактури – л.46 и следв./.
Преценката на всички тези обстоятелства нагага по категоричен начин извод, че ответницата е изпълнила изцяло лично и чрез трети лица поетите с алеаторния договор задължения да гледа и издържа баба си – прехвърлителката, като е осигурявала необходимите й битови и медицински грижи, медикаменти, храна, отопление, и че изпълнението чрез трети лица е било прието от кредиторката.
Като е приел противното, въззивният съд е нарушил закона. Ето защо и на основание чл.293 ал.2 ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено и спорът бъде разрешен по същество, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.
С оглед на изложените съображения и предвид отговора на материалноправния въпрос, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, не са налице предвидените в чл.87 ал.1 и ал.3 ЗЗД предпоставки за развалянето на алеаторния договор, тъй като ответницата е изпълнила изцяло поетите с него задължения, което обуславя неоснователност на предявения иск, който поради това следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на касаторката следва да бъдат присъдени 853лв. разноски за касационната инстанция /не са представени доказателства за платени 1000лв. адвокатски хонорар за изготвяне на касационната жалба, както и за направени разноски за въззивната инстанция/.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

ОТМЕНЯВА решението на Великотърновския окръжен съд № 285/01.Х.2010г. по гр.д № 715/2010г., поправено с решение от 17.ХІ.2010г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. К. К. от [населено място] срещу П. Я. П. от с.гр. иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне до размер на 2/6 ид.части на договора, предмет на нот.акт № ** т.* рег. № *** д. № */16.І.200*г. на нотариус И. А. с район на действие Св.РС, с който П. М. К. е продала на П. Я. П. 4/6 ид.части от дворно място с площ 500 кв.м, представляващо У. VІ-**** кв.** по плана на [населено място], и от построените в него жилищна сграда на два етажа, стопанска сграда, гараж и от всички други подобрения и трайни насаждения, срещу задължение за гледане е издръжка.
ОСЪЖДА П. К. К. от [населено място] да заплати на П. Я. П. от с.гр. 853лв. разноски.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: