3








О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№147


гр. София,12.02.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 272 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], срещу определение № 2290 от 18.10.2013г., постановено по ч. гр. д. № 3789/2013г. от Апелативен съд- София, ГК, 10 състав, с което е потвърдено разпореждане от 19.02.2013г. по гр.д. № 733 / 2013г. на Софийски градски съд, ТО, VI-9 състав, в частта за присъдените разноски от 558 лева за адвокатско възнаграждение в производството по чл.404, т.1, пр. посл. ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради необоснованост. Иска отмяната му и намаляване на присъдените от първата инстанция разноски, на основание чл.78, ал.5 ГПК.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимите за спора процесуалноправни въпроси: „/1/ Длъжен ли е съдът по искане на насрещната страна да намали вече присъдена сума за адвокатско възнаграждение в производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение, ако установи, че размерът на хонорара значително надвишава предвидения за тази работа минимум в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения?; /2/ При преценката дали размерът на възнаграждението на адвоката съответства на работата на процесуалния представител на молителя в производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение, съдът обвързан ли е с критерия за правна и фактическа сложност на спора, изложен в т.3 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС?; /3/ По какъв критерий се преценява правната и фактическа сложност на делата по чл.405 ГПК?”. Поддържа се, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационния контрол.
Ответникът, [фирма], счита, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, а при допускането му се иска потвърждаване на обжалваното определение, като правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение, въззивният съд е приел, че уговореният хонорар не е прекомерен, съобразно критериите по чл.78, ал.5 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, поради вероятна недопустимост на атакуваното определение, за която съдът следи служебно, съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1 / 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС.
По сега действащия съдопроизводствен ред - ГПК от 2007г., за разлика от чл.70 ГПК /отм./, не съществува процесуална възможност за самостоятелно обжалване на съдебния акт в частта му за разноските, когато не е обжалван самият акт. В очертаната хипотеза, съгласно чл.248, ал.1 ГПК, произнасянето на съда по отговорността за разноските подлежи на изменение и допълнение от същата съдебна инстанция, която е постановила акта.
В настоящия случай, с частната жалба, по която е образувано въззивното производство, по същество се иска единствено изменение на разпореждането на първоинстанционния съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение в частта за присъдените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение. Ето защо, жалбата е следвало да бъде квалифицирана от въззивния съд като искане по чл.248, ал.1 ГПК вр. чл.81 ГПК, по което компетентен да се произнесе е Софийски градски съд, в качеството му на съд, постановил акта, по който са присъдени разноските. Доколкото въззивнният съд, като горестоящ, не е компетентен да се произнесе за първи път по това искане, постановеното от него определение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, като делото се изпрати по компетентност на Софийски градски съд за разглеждане на молбата по чл.248, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

ОБЕЗСИЛВА определение № 2290 от 18.10.2013г., постановено по ч. гр. д. № 3789/2013г. от Апелативен съд- София, ГК, 10 състав.
ИЗПРАЩА на Софийски градски съд, ТО, VI-9 състав, за разглеждане молбата на [фирма] по чл.248, ал.1 ГПК /наименована частна жалба/ за изменение на разпореждането от 19.02.2013г. по гр.д. № 733 / 2013г. на Софийски градски съд, ТО, VI-9 състав, в частта за присъдените разноски от 558 лева - адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.