РЕШЕНИИЕ
№ 309
София, 11.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 7665/2013 год.
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Ф. от [населено място] срещу решение от 12.7.2013 г, постановено по гр.дело № 14295/2012 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „Д” състав, с което е потвърдено решение от 29.6.2012 г по гр.дело № 24964/11 г на Софийски районен съд, 51 състав.С първоинстанционното решение съдът е развалил на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД по иск предявен от Ф. А. П. срещу Н. Г. Ф. договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 13.12.1996 г, с нотариален акт № , дело № г, с който Ф. А. П. е прехвърлила на дъщеря си Е. Т. Ф. собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № , находящ се на [улица],кв.м.а Л.”, [жилищен адрес] ет. с площ от 47, 5 кв.м, състоящ се от стая, кухня, антре, вестибюл, килер и клозет.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон.Касаторът подържа, че е бил изправна страна по договора, докато кредиторката живеела в прехвърленото жилище.След като прехвърлителката напуснала същото и не отговаряла на телефонните му обаждания касаторът бил възпрепятстват да изпълнява задълженията си. Баба му не го била уведомила къде живее и не отговаряла на телефонните му обаждания.Отделно от това подържа, че при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като първоинстанционният съд не му е връчил препис от исковата молба, поради което в първото по делото съдебно заседание СРС е следвало да не дава ход на делото и да го отложи с цел да обезпечи процесуалните му права. Освен това съдът не е изпълнил процесуалното си задължение да напъти страните към спогодба което също съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че след смъртта на приобретателката по договора Е. Т. Ф., настъпила през 2011 г, нейният наследник-ответникът по делото Н. Г. Ф. не е изпълнявал задълженията по договора за издръжка и гледане, поради което и на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД искът за развалянето му изцяло е основателен.
Въззивното решение е връчено на ищцата Ф. П. на 24.7.2013 г чрез пълномощник адв.Г. М..
Ф. П. е починала на 31.8.2013 г.
Касационната жалба е подадена на 20.9.2013 г.
С определение, постановено в закрито заседание на 27.11.2013 г СГС е конституирал на основание чл.227 от ГПК на мястото на починалата касаторка наследника й по закон-А. Т. А.-син.
Ответникът Н. Ф. е оспорил касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД.
В исковата молба ищцата Ф. А. П. твърди, че на 13.12.1996 г е прехвърлила на дъщеря си Е. Т. Ф. собствения си недвижим имот представляващ апартамент №, находящ се в [населено място], на [улица], в м.”Б. ”, [жилищен адрес] вход , ет. с площ от 47, 5 кв.м, състоящ се от стая, кухня, антре, вестибюл, килер и клозет, ведно с избено помещение с площ 10, 86 кв.м и таванско помещение с площ от 6 кв.м срещу задължение за издръжка и гледане, за което е оформен нотариален акт № , дело № г на нотариус при Софийска нотариална служба. Е. Т. Ф. е починала на 20.2.2011 ги е оставила за наследник по закон сина си Н. Г. Ф..Подържа, че след смъртта на приобретателката нейният син-ответник по делото отказва да полага грижи за нея и да я издържа.Подържа, че е инвалид I-ва група с чужда помощ-93, 60 % и се нуждае от непосредствени грижи и издръжка, които ответникът отказва да престира.По тези събражения моли съда да постанови решение, с което да развали на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД сключения договор за издръжка е гледане, ведно със следващите се от това законни последици.
Ответникът Н. Ф. е оспорил иска с твърдения, че се е грижел за баба си до момента, в който тя е напуснала процесното жилище и го е поставила в обективна невъзможност да изпълнява договора.
От доказателствата по делото е установено, че на 13.12.1996 г Ф. А. П. е прехвърлила на дъщеря си Е. Т. Ф. собствения си недвижим имот представляващ апартамент № , находящ се в [населено място], на [улица], в м.”Б. ”, [жилищен адрес] вход , ет с площ от 47, 5 кв.м, състоящ се от стая, кухня, антре, вестибюл, килер и клозет, ведно с избено помещение с площ 10, 86 кв.м и таванско помещение с площ от 6 кв.м срещу задължение за издръжка и гледане, за което е оформен нотариален акт №, дело № г на нотариус при Софийска нотариална служба. Видно е, че с ЕР на ТЕЛК от 10.4.2002 г на прехвърлителката е определена намалена работоспособност- 93, 6 % с чужда помощ.
Приобретателката Е. Т. Ф. е починала на 20.2.2011 г и е оставила за наследник по закон сина си Н. Г. Ф..
Видно от представената медицинска документация на 13.11.11 г Ф. П. паднала вкъщи и получила фрактура на лявата бедрена кост, поради което по оперативен начин е извършена репозиция и е поставена остеосинтеза с плака и винтове.Поставената плака на сума 1350 лв не се поема от здравната каса и е заплатена с преводно нареждане извършено от С. Д. /близка на Ф. П./.
С решение от 29.6.2012 г, постановено по гр.дело № 24964/2011 г, СРС, Първо гражданско отделение, 51 състав е развалил на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД договора за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № , дело № г на нотариус при Софийска нотариална служба.
С обжалваното въззивно решение Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционния съдебен акт.Приел е, че ответникът е престирал по договора единствено епизодични грижи, изразяващи се в пазаруване и плащане на сметки, което е недостатъчно с оглед възрастта, здравословното състояние и нуждите на прехвърлителката.Приел е че за ищцата са се грижили преимуществено съседи и познати, които са й съдействали да бъде приета в дом за възрастни хора, където за нея са полагани непосредствени грижи.Ответникът не е поискал трансформиране на натуралното задължение в парично и същевременно не е полагал грижи за прехвърлителката, поради което съдът е приел, че частичното изпълнение е също основание за разваляне на договора и е уважил иска по чл.87 ал.3 от ЗЗД.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 514 от 9.4.2014 г, съгласно ТР № 1 от 19.2.2010 г на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г на ОСГК относно допустимостта на въззивния акт с оглед правата на страните по делото.
По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият съдебен състав възприема разрешението, дадено с решение № 360 от 13.6.2014 г на ВКС по гр.дело № 796/12 г на Четвърто ГО на ГК, а именно, че при смърт на страна в процеса се стига до процесуално правоприемство по силата на закона, а в случаите, когато правоприемникът на починалата страна участва на лично основание като насрещна страна по спора е налице сливане качеството на ищец и ответник в един правен субект, до размера на притежаваната от наследника част.Това води до недопустимост на иска в тази част, поради липса на насрещна страна, в който случай съдът прекратява производството по делото.Естеството на спорното право и вида на търсената съдебна защита са без значение за правоприемството, съответно за сливането на качеството ищец и ответник и за дължимата последица-прекратяване на висящия исков процес.
В разглеждания случай, след смъртта на ищцата по делото призовани да я наследят са нейния син А. А. и внука й Н. Ф., който е ответник по делото, поради което на общо основание производството иска по отношение на притежаваната от него по наследство от майка му ½ ид.част е недопустимо поради сливане на качеството на ищец и ответник.
По основателността на касационната жалба.
Изводът на въззивния съд, че приобретателят Н. Ф. не е изпълнявал задълженията си по договора за издръжка и гледане и не е престирал в натура постоянно и в пълен обем, а е полагал само епизодични грижи е обоснован и съответства на установените по делото факти.Установено е по делото, че ищцата / на 87 години и с 93 % инвалидност/ се е нуждаела от грижи при влошаване на здравословното и състояние, но не ги е получила от ответника. Изяснено е било, че след смъртта на приобретателката по сделката, за прехвърлителката са се грижили нейни съседи и близки, които са я обслужвали в битово отношение, пазарували са, купували са й лекарства, водили са я на лекар, в последствие са я настанили в Д. за възрастни хора и са заплатили престоя и операцията на счупената бедрена става. От показанията на разпитаните свидетели се разкрива нуждата на ищцата както от парични средства /за проведената операция/, така и от грижи в натура, които не са предоставяни от ответника.Налице е пълно неизпълнение на задълженията, което представлява основание за развалянето на договора до размера на ½ ид.част.
Възражението на ответника за липсата на съдействие от страна на кредитора също е напълно недоказано, а и не може да го освободи от отговорност, тъй като в този случай приобретателят е длъжен да изпълнява в пари, без да чака решение за трансформация на задължението си /решение № 165 от 1.3.2010 г. по гр. д. № 71/2009 г. на III ГО на ВКС/. Направеното от ответника в хода на съдебното производство пред СРС изявление за трансформиране на задължението в парично е оттеглено, поради което не следва да бъде обсъждано.
Неоснователни са и наведените от касатора твърдения за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, свързани с упражняване правото му на защита.Ф. е получил „лично” препис от исковата молба и доказателствата по делото на 8.12.2011 г и своевременно е депозирал писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК.В проведеното на 2.4.12 г първо редовно съдебно заседание същият е бил редовно представляван от адвокат и не е заявил желание за недаване ход на делото поради наличието на обективно възникнали за страната и пълномощника й причини.Обстоятелството, че съдът не е приканил страните към спогодба не съставлява съществено процесуално нарушение, което да обосновава порок на постановения съдебен акт, водещ до неговата отмяна.
Следователно неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилност на въззивното решение, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
С тези мотиви настоящата инстанция приема, че решението на Софийския градски съд, с което искът за разваляне на договора за издръжка и гледане е уважен до размера на останалата ½ ид.част трябва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника половината от сторените от него в това производство разноски за един адвокат или сумата 450 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА като процесуално недопустимо решение от 12.7.2013 г, постановено по гр.дело № 14295/2012 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „Д” състав, с което е потвърдено решение от 29.6.2012 г по гр.дело № 24964/11 г на Софийски районен съд, 51 състав, като на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД по иск предявен от Ф. А. П. срещу Н. Г. Ф. договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 13.12.1996 г, с нотариален акт № , дело № г, с който Ф. А. П. е прехвърлила на дъщеря си Е. Т. Ф. собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № , находящ се на [улица],кв.м.а Л.”, [жилищен адрес] ет. с площ от 47, 5 кв.м, състоящ се от стая, кухня, антре, вестибюл, килер и клозет е развален до размера на ½ ид.част и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част поради недопустимост на иска.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част, с която искът по чл.87 ал.3 от ЗЗД е уважен за разваляне на договора за останалата ½ ид.част от имота.
ОСЪЖДА Н. Г. Ф. да заплати на А. Т. А. на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски, сторени пред ВКС в размер на 450 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.
|