5

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десет и първи март през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 1684 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 23, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./.
Образувано е по частната касационна жалба на К., чрез главен инспектор Г. Д.-Г., против определение № 132 от 27 февруари 2014 г., постановено по ч.гр.д. № 109 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2014 г., с което е потвърдено определение № 501 от 13 февруари 2014 г., постановено по гр.д. № 589 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2013 г., с което е оставена без уважение молбата на комисията за допускане на обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изпълнително дело № *** по описа на частен съдебен изпълнител № 808 с район на действие окръжния съд в гр. Варна.
В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът неправилно оценил обстоятелството, че по отношение на имота, макар да има наложено обезпечение по ЗОПДИППД /отм./, са предприети действия от частен съдебен изпълнител по насрочване на публична продан по изпълнително дело, образувано преди допускане на обезпечението. Твърди се, че вписаната възбрана не е пречка за принудителното изпълнение върху имота, което би затруднило осъществяването на правата на комисията и бъдещо позитивно съдебно решение. При тълкуване на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./, предмет на отнемане по закона е конкретно имущество на проверяваното лице с всички права и задължения и вещни тежести върху него, а не остатъкът от него или негов сурогат. Изрично се заявява, че при искане за допускане на обезпечение съдът следва да преценява единствено наличието или не на предвидените в ГПК и специалния закон предпоставки за допускането му, а не да се произнася по въпроси, свързани с евентуалния начин на бъдещо удовлетворение. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, без да преценява наличието или не на предвидените в ГПК и ЗОПДИППД /отм./ предпоставки за допускането на исканото допълнително обезпечение, а се произнася по въпроси, свързани с евентуалния начин на бъдещо удовлетворение, което няма връзка с необходимостта от налагане на исканата обезпечителна мярка. Поддържа се и противоречиво разрешаване на правния въпрос от съдилищата, но представения съдебен акт е без отразяване за влизането му в сила.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 396, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд приема изводът на първата инстанция за неоснователност на искането за допускане на допълнителна обезпечителна мярка за правилен, тъй като вземането на взискателя по изпълнителното дело е обезпечено с ипотека върху имота, вписана на 26 септември 2008 г. – преди решението на комисията за откриване на производството по установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, и много преди възбраната по бъдещия иск, наложена на 17 септември 2012 г., а вписаните след ипотеката възбрани като обезпечение по бъдещи или висящи искове срещу длъжника не могат да се противопоставят на правото на ипотекарния кредитор да се удовлетвори с предпочитание от стойността на ипотекирания имот. Вземането на комисията в случай на уважаване на иска би попаднало в групата на вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 5 и 6 ЗЗД, като установеният в чл. 136 ЗЗД порядък предвижда удовлетворяване първо на особените, а после – на общите привилегии, освен ако в друг закон не е предвидена специална привилегия, каквато в приложимия закон за отнемане на имущество, не се съдържа. Заключено е, че дори в случай на осъдително решение, вземането на комисията ще подлежи на удовлетворение след това на ипотекарния кредитор, поради което осъществяването на правата на комисията по решението няма да бъде засегнато в случай на продължаване на изпълнителното производство.
След преценка на доводите на жалбоподателя в жалбата и изложението към нея, съдът намира, че въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване по уточнения от съдебния състав въпрос, обусловил изхода на спора: при сторено искане за допускане на обезпечение по реда на ЗОПДИППД /отм./ следва ли съдът да преценява наличието на предвидените в ГПК и специалния закон предпоставки за допускане на исканото обезпечение, или следва да съобразява и начина на евентуално бъдещо удовлетворяване на комисията предвид наличието на различни видове привилегии. Касаторът поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване и представя определение № 214 по ч.гр.д. № 173/2010 г., ІІІ г.о.
Според представеното определение на касационния съд, в производството по чл. 22 ЗОПДИППД /отм./ съдът следва да преценява и да се произнася само по въпроса за наличието или не на предвидените в ГПК и ЗОПДИППД /отм./ предпоставки за допускане на исканото от комисията обезпечение, без да изследва въпроси, свързани с евентуалния начин на бъдещото удовлетворение, които имат значение за последващите във времето действия на комисията по изпълнението и зависят от други фактори. Изводът на съда е, че по естеството си искането по чл. 22 от закона е искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 390 ГПК и когато е сезиран с него съдът следва да преценява наличието на обезпечителна нужда (дали без обезпечението би било невъзможно или затруднено осъществяването на правата на молителя по бъдещото решение), дали са налице убедителни писмени доказателства и дали исканата обезпечителна мярка съответства на констатираната обезпечителна нужда.
Съдебният състав възприема даденото тълкуване, като счита, че то следва да се приложи несъмнено и спрямо производството по чл. 22 от закона по предявени искове.
Обжалваното определение е неправилно.
Предпоставките за допускане на обезпечение спрямо процесния недвижим имот са вече преценявани при искането за налагане на първата обезпечителна мярка – възбрана върху имота, допусната с определение от 17 септември 2012 г. по ч.гр.д. № 2822/2012 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна. Искането на комисията в настоящото производство е за налагане на допълнително обезпечение – спиране на изпълнително дело, образувано по искане на [фирма] против длъжника Х. Й. К. от [населено място], с молба за насочване изпълнението върху ипотекирания в полза на банката процесен недвижим имот – апартамент № ... Изпълнителният лист е издаден по силата на заповед по реда на чл. 417 ГПК за дължима главница по договор за кредит от 2008 г.
Предпоставките за допускане на обезпечението по ГПК и ЗОПДИППД /отм./ са налице. Образувано е производство по чл. 28 от закона за отнемане на имущество със значителна стойност, ответникът К. е признат за виновен с влязла в сила присъда за престъпление, включено в списъка по чл. 3, ал. 1 от закона, представени са писмени доказателства. Без допускане на допълнителното обезпечение осъществяването на правата на ищеца по бъдещото решение ще бъде невъзможно или затруднено. Поисканата обезпечителна мярка е съответна на обезпечителната нужда.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение



ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 132 от 27 февруари 2014 г., постановено по ч.гр.д. № 109 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2014 г.
ОТМЕНЯ определение № 132 от 27 февруари 2014 г., постановено по ч.гр.д. № 109 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2014 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА обезпечение на иска на К., БУЛСТАТ[ЕИК], с адрес за призоваване в [населено място], [улица], ет.*, против Х. И. К., ЕГН [ЕГН], и Х. Й. К., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес в [населено място], [улица] , ет. *, ап. *, за отнемане в полза на държавата имущество на обща стойност 861300,73 лева, чрез налагане на обезпечителната мярка СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО по изпълнително дело № *** по описа на частен съдебен изпълнител З. Д. с рег. № * с район на действие окръжния съд в [населено място], върху АПАРТАМЕНТ № ** на четвърти жилищен етаж, със застроена площ, непосочена в първичния нотариален акт, а по експертна и данъчна оценка 108,86 кв.м., находящ се на [улица], идентичен със стар номер **, в [населено място], а съгласно предходен акт за собственост [улица], състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, баня, тоалет, килер и две тераси, при граници: ап. ** на Б. Т. И., двор, [улица]и апартамент на сграда на [улица], ведно с таванско помещение на четвърти етаж с площ по експертна и данъчна оценка 16,53 кв.м., при граници: коридор, от две страни тераси и стълбище, ведно с прилежащото избено помещение № *, с площ от 7,50 кв.м., както и 6,63% идеални части от общите части на сградата и 6,63% идеални части от земя от бивш парцел ІV, кв. ***, целия с площ от 310 кв.м. и 6,63% право на суперфиция върху бивш парцел ІІІа, кв. ***, целия с площ 300 кв.м., и двата парцела идентични с част от поземлен имот № * в кв. ***, трети микрорайон по плана на [населено място], придобит с нотариален акт № ***, т. *, рег. №***, дело № *** г., от 15 юли 2004 г.
Да се издаде обезпечителна заповед.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: