Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                 №    514

 

                                   София,     22.03.2010  г.

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

           

            Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и девета година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА                                                                                  

                                                ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА

                                                                     ЕМИЛ ТОМОВ

 

при участието на секретаря Росица Иванова разгледа докладваното от съдията А.Саралиева гр.д. № 730 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.7 ал.5 от Закона за адвокатурата.

Образувано е по жалба на С. Д. С. от гр. С. против решение № 35 от 25.01.2008 г. на Висшия а. с. , с което е оставена без уважение жалбата му против решение № 24 от 18.12.2007 г. на Софийски а. с. , с което е отказано вписването му в регистъра на адвокатите на САК. В жалбата се поддържа, че решението нарушава конституционното право на труд на жалбоподателя.

Ответникът по жалбата В. а. с. е изразил становище за неоснователност в писмени бележки.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, намира, че жалбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да остави без уважение жалбата на С. Д. С. против отказа от 18.12.2007 г. на Софийски а. с. да го впише в регистъра на адвокатите на САК, Висшият а. с. е приел, че отказът е законосъобразен, тъй като жалбоподателят попада под хипотезата на чл.5 ал.2 т.4 ЗАдв.- на 07.02.2007 г. е бил освободен от длъжност следовател на основание чл. 131 ал.1 т.5 ЗСВ/отм./, който е идентичен с чл.129 ал.3 т.5 от Конституцията, и не са изминали две години от дисциплинарното му уволнение, за да може да бъде вписан като адвокат.

Обжалваното решение е законосъобразно. При положение, че жалбоподателят на 07.02.2007 г. е бил освободен от длъжност следовател в СОСС на основание чл.131 ал.1 т.5 ЗСВ/отм./, която разпоредба възпроизвежда съдържанието на чл.129 ал.3 т.5 от Конституцията, то не е могло да бъде вписан като адвокат преди да са изтекли две години от датата на освобождаването му от длъжността следовател. Това условие изрично е записано в разпоредбата на чл.5 ал.2 т.4 ЗАдв. Жалбоподателят е подал заявлението си за вписване като адвокат на 06.12.2007 г. Законосъобразно Софийски а. с. с решението си от 18.12.2007 г. е отказал да го впише, тъй като не са изтекли две години от датата на освобождаването му от длъжност. И Висшият а. с. законосъобразно го е потвърдил. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че обжалваното решение нарушава конституционното му право на труд. Регламентацията на правото на труд не изключва въвеждането на изисквания и ограничения за упражняването на определена професия. За адвокатската професия те са уредени със Закона за адвокатурата. Съгласно чл.134 ал.2 от Конституцията на РБ организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С. Д. С. от гр. С. против решение № 35 от 25.01.2008 г. на Висшия а. с.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: