2

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 5891 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. И. А. от [населено място] срещу определение № 761 от 11.07.2014г. на Старозагорски окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 1291/2014г., с което е потвърдено определение от 06.06.2014г. на Чирпански районен съд по гр.д. №281/2014г. за прекратяване на производството по делото на основание чл. 126 ГПК.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Според жалбоподателя съображенията на съда за идентичност на двете дела са несъстоятелни предвид разпоредбата на чл. 322 ГПК за изчерпателност на основанията за развод, тъй като всеки от съпрузите може да наведе свои причини за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. В случая наведените в двете искови молби основания за развод са различни, което обуславя различие в предмета на делата.
Като основание за допускане на касационно обжалване се изтъква противоречие с практиката на ВКС по въпроса: подлежи ли на прекратяване на основание чл. 126, ал.1 ГПК дело за развод, заведено от единия съпруг, след като по-рано е предявен иск за развод от другия съпруг.
Ответницата Д. Б. А. не е представила писмен отговор.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Производството по гр.д. №281/2014г. на Старозагорски окръжен съд е образувано по искова молба на А. И. А., предявена на 04.06.2014г. против Д. Б. А. с правно основание чл. 49, ал.1 СК за развод. Изложено е от ищеца, че проблемите в отношенията започнали през 2009г. когато ответницата започнала работа във военно поделение в [населено място] и получавала по-високо възнаграждение от неговото; през 2011г. тя го обвинила в извънбрачна връзка и напуснала семейното жилище; създала връзка със свой колега; започнала да възпрепятства контактите му с детето.
Установено е, че по-рано е образувано гр.д. № 520/2013г. на същия съд по искова молба на Д. А. против А. А. за развод; в това производство е подадена насрещна искова молба за развод от А. А. против Д. А., която е приета за съвместно разглеждане. В съдебно заседание на 04.03.2014г. насрещната искова молба е оттеглена и производството по нея е прекратено; определението за прекратяване не е било обжалвано.
С определение от 06.06.2014г. Чирпански районен съд е прекратил производството по по-късно заведеното дело - гр.д. № 281/2014г. на основание чл. 126, ал.1 ГПК, след като е констатирал висящността на гр.д. № 520/2013г. и подадената в него насрещна искова молба от А. А., в която са изложени същите обстоятелства, каквито и в исковата молба по гр.д. № 281/2014г.
В подадената срещу това определение частна жалба А. А. е изтъкнал, че съдът не е взел под внимание оттеглянето на насрещния иск предявен по гр.д. № 520/2013г.
С обжалваното определение Старозагорски окръжен съд е потвърдил преграждащия акт на първата инстанция. Приел, е че към момента на завеждане на исковата молба на А. А. е висящо дело между същите страни, за същото искане и на същото основание, което представлява отрицателна процесуална предпоставка за правото на иск. Посочил е наред с това, че особеностите на брачното производство дават възможност на ответника да предявява възражения и насрещен иск и след изтичане на срока за отговор на исковата молба, така, че А. А. ще може да предяви отново насрещен иск във висящото брачно производство.
Настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на определението до касационен контрол. Поставеният правен въпрос е определящ за изхода на спора относно допустимостта на предявения втори по време иск за развод. Налице е противоречие между изводите на въззивния съд и приетото в представеното Определение № 558 от 10.06.2010г. по ч.гр.д. № 423/2010г. на ТК, І т.о., постановено по чл. 274, ал.3 ГПК. В последното се приема следното: „Една от спецификите на брачния процес произтича от задължението на съпрузите да изчерпят всички основания за прекратяване на брака, което е проявление на принципа за изчерпателност и еднократност на брачния процес. Това предопределя и недопустимостта да бъдат висящи едновременно две брачни дела, образувани от всеки от съпрузите. Всички предявени от съпрузите брачни искове следва да бъдат разгледани в един процес и по тях следва да бъде постановено едно решение. Доколкото обаче основанията на предявените от всеки от съпрузите брачни искове са различни, т. е. различни са релевираните факти от съпружеския живот, които са причинили дълбокото и непоправимо разстройство на брака, не е налице идентичност на брачните дела и поради това по отношение на тях следва да намери приложение не разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК за служебно прекратяване на по-късно заведеното дело, а разпоредбата на чл. 213 ГПК за служебно съединяване на исковете, т. е. по-късно заведеното брачно дело следва да бъде присъединено към вече висящото такова.”
При това разрешение, което напълно се споделя от настоящия състав, се налага извод за неправилност на обжалвания акт на Старозагорски окръжен съд. След като е прекратено производството по първоначално предявената насрещна искова молба на А. А., то заведеният от него иск за развод е допустим, тъй като съдържа основания, довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, различни от визираните от ищцата Д. А. в нейната искова молба по гр.д. № 520/2013г. Ето защо липсва обективен идентитет на двете дела - не съвпадат наведените причини за прекратяване на брака. Поради това, предвид принципите на изчерпателност и еднократност на брачния процес /чл. 322 ГПК/, е необходимо разглеждането на всички основания за развод в един процес. Затова по-късно заведеното от А. А. дело за развод не подлежи на прекратяване, а на присъединяване към по-рано образуваното такова по исковата молба на Д. А. за съвместно разглеждане.
Поради изложеното обжалваното определение на въззивния съд и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени и делото върнато на Чирпански районен съд за прилагане на разпоредбата на чл. 213 ГПК за съединяване на двете дела.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 761 от 11.07.2014г. на Старозагорски окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 1291/2014г. по частната касационна жалба на А. И. А. от [населено място].
ОТМЕНЯ определение № 761 от 11.07.2014г. на Старозагорски окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 1291/2014г. и потвърденото с него определение от 06.06.2014г. на Чирпански районен съд по гр.д. №281/2014г.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия с прилагане на разпоредбата на чл. 213 ГПК.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.