Р Е Ш Е Н И Е

№ 123

София, 30.05.2011 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на четвърти април две хиляди и единадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА


при участието на секретаря Аксения Григорова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №890 образувано по описа за 2010 год.


Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма]-клон П., срещу решение от 12.02.2010г., постановено по в.гр.д.№2468/2009г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставила в сила решение от 11.05.2009г. по гр.д.№4243/2007г. на Пловдивски районен съд за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.207 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Касационното обжалване е допуснато с определение №1134 от 18.11.2010г. на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса за разпределянето на доказателствената тежест в производството по иска с правно основание чл.207 от КТ е решен от въззивния съд при противоречива съдебна практика.
Настоящият съдебен състав намира за правилна съдебната практика, изразена в приложените от касатора решение от 13.07.2005г. по гр.д.№838/2003г. на ВКС, ІІІг.о. и решение №1281 от 14.11.2008г. по гр.д.№2287/2008г. на ВКС, Vг.о., с които е прието, че при констатация за липси на парични или материални ценности се презумира, че щетата е причинена от отчетника, в чиято тежест е установяването, че не е причинил щетата или че това не е извършено виновно. В този смисъл е разрешен въпросът и с решение №380 от 02.06.2010г. по гр.д.№758/2009г. на ВКС, ІІІг.о., на което въззивното решение противоречи.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено.
Ответникът по касационната жалба К. Г. Г. оспорва жалбата като неоснователна. Представя писмени бележки.
Ответникът по касационната жалба Стойка П. Й. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от [фирма]-клон П. иск с правно основание чл.207 от КТ за ангажиране на солидарната пълна имуществена отговорност на Стойка П. Й. и К. Г. Г. за липси на строителни материали и отоплителни материали в базата в [населено място], в размер на съответно 59 660,38лв. 16 286,40лв., както и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Решението е неправилно.
Установено е, че Стойка П. Й. и К. Г. Г. са работили по трудово правоотношение с [фирма]-клон П. на длъжност продава-консултанти в базата в [населено място] за строителни и отоплителни материали, като са имали задължението да събират, съхраняват, разходват и отчитат стоково-материални ценности. Стойка Й. е изпълнявала длъжността през периода 28.01.1997г. – 01.11.2006г., а К. Г. е изпълнявал длъжността за периода 30.01.2006г.-22.01.2007г. Констатирани са липси на строителни и отоплителни материали през проверявания период 20.12.2004г.-29.11.2006г. През периода 04.08.2005г.-07.08.2005г. на територията на [община] е станало наводнение.
Въззивният съд в нарушение на разпоредбата на чл.188, ал.1 от ГПК/отм./ не е обсъдил представените и приети във въззивната инстанция доказателства /изготвени съответно от Й. и от Г./ за поверяване на материалите с описаните в тях стокови разписки, и съдът не е отграничил липсващите материални ценности, поверени на всеки от отчетниците.
Въззивният съд неправилно е приел, че работодателят трябва да докаже виновното поведение на МОЛ за причиняване на липсата. При липсата поради наличието на презумпция за причиняване на щетата от отчетника по небрежност се предполага и неговата вина. Констатацията на една липса обръща тежестта на доказване. Върху отчетника се възлага тежестта да докаже, че не е причинил щетата, или ако я е причинил – че това не е извършено виновно. В случая в тежест на отчетника е да докаже твърдението си, че щетата се дължи на непреодолима причина /наводнението/, за която е уведомил работодателя.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.2 от ГПК то следва да се отмени и делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът ще следва да изясни по реда на чл.109, ал.2 от ГПК/отм./ Стойка Й. дали е уведомила работодателя за настъпили щети от наводнението, с оглед твърденията на работодателя, че не е бил уведомен, като в противен случай би взел мерки за намаляване на вредите – застрахователно обезщетение, обезщетение от общината и пр. Съдът ще следва да вземе допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза, която да съобрази и събраните във въззивната инстанция доказателства, като изготви заключението си във варианти, доколкото за част от проверявания период длъжността се изпълнява и от двамата ответници.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ решението от 12.02.2010г., постановено по в.гр.д.№2468/2009г. на Пловдивски окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски окръжен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: