Върховният касационен съд на Р. Б.,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и единадесета година,в състав:
при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 332 от 2010 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. С. Ю. от[населено място],[община] срещу въззивното решение на К. окръжен съд, постановено на 11.12.2009г. по гр.д.№318/2009г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд в частта,с която Ш. А. Ю. е осъден да заплати на Ю. С. Ю. сумата 5629лв. за извършени подобрения,с които се е увеличила стойността на поземлен имот с пл.№18,кв.3 по ПУП на[населено място],ведно с построената в имота двуетажна сграда с призем и в частта,с която Ш. А. Ю. е осъден да заплати на Ю. С. Ю. сумата 5500лв. и в частта за разноските и вместо това са отхвърлени предявените от Ю. С. Ю. насрещни искове-искът за заплащане на сумата 5629лв. като неоснователен,а искът за заплащане на сумата 5500лв. като погасен по давност.
С определение №644/21.06.2010г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато по въпроса за правната квалификация на претенцията за заплащане стойността на извършени в чужд имот подобрения и за определяне качеството на лицето,извършило подобренията /дали същото е извършило подобренията в качеството на владелец или държател/,както и по въпроса за момента,от който започва да тече погасителната давност във всяка една от хипотезите на чл.55 ЗЗД.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че е имал качеството държател на имота и не следва да се ползува от разпоредбата на чл.72 и 74 ЗС без да обсъди доводите,че между страните е сключен предварителен договор за продажба,а оттам неправилно е преценил и началния момент,от който започва да тече погасителната давност за връщане на даденото при сключването на този договор.Моли обжалваното решение да бъде отменено като му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Ш. А. Ю. изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
В производството по гр.д.№208/2008г. по описа на Районен съд-М. Ю. С. Ю. е предявил срещу Ш. А. Ю. насрещен иск за заплащане стойността на извършени от него подобрения в имот,собственост на Ш. А. Ю. и за връщане на сумата 5500лв.,дадена при постигане на съгласие за последваща продажба на имота.
За да достигне до извода,че претенцията за заплащане стойността на извършените в имота подобрения е неоснователна,въззивният съд е приел,че с оглед представеното по делото пълномощно рег.№575/05.02.2003г.,с което Ш. А. Ю. е упълномощил Ю. С. Ю. да стопанисва процесния имот,вкл. да го отдава под наем и извършва всякакви разпоредителни действия,вкл. със себе си Ш. А. Ю. е владял имота до 05.02.2007г.,само е допуснал Ю. С. в имота със задължение да го стопанисва,което обаче не дава основание да се приеме,че Ю. С. може да се ползува от привилегията на добросъвестния,съответно недобросъвестния владелец, на които законът в чл.72-74 ЗС предвижда заплащането на извършени в чужд имот подобрения. Прието е,че допускането на Ю. С. в имота представлява държане,т.е. същият има качеството държател не само към момента на упълномощаването,но и след предявяването на иска по чл.108 ЗС.Поради това,макар същият да е извършил в имота подобрения е прието,че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен по причина, че държател на имота не може да се ползува от разпоредбите на чл.72-74 ЗС,а отношенията между собственик и държател могат да се уредят по правилата за водене на чужда работа без пълномощие или неоснователно обогатяване.
Прието е,че Ю. С. е предал на Ш. А. сумата 5500лв. на 05.02.2003г.,но с оглед направеното пред въззивния съд възражение за изтекла погасителна давност претенцията е отхвърлена-прието е,че 5 годишният давностен срок е започнал да тече от предяването на сумата и е изтекъл преди предявяването на иска /26.09.2008г./.
По въпроса за началния момент,от който започва да тече погасителната давност в различните хипотези на чл.55 ЗЗД в производството по чл.288 ГПК е констатирано противоречие с указанията, дадени в Постановление №1 от 1979г. на Пленума на ВС,в което е прието, че в хипотеза на неосъществено основание вземането става изискуемо от деня,в който настъпи невъзможността да се осъществи това основание и от този момент започва да тече съответният погасителен давностен срок.
По въпроса за правната квалификация на претенцията за заплащане стойността на извършени подобрения в чужд имот и за определяне качеството на лицето,извършило подобренията в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречие с указанията,дадени в Постановление №6/1974г. на Пленума на ВС. В т.2 на ППВС №6/1974г. е прието,че при разрешаването на въпроса кога вещта се владее и кога е налице държане съдилищата следва да изхождат от законната презумпция на чл.69 ЗС,че до доказване на противното този,който държи вещта,я държи като своя и следователно я владее. Наличие на правоотношения, породени от договор пък не освобождава съда от задължението да провери дали вещта не се владее от лицето,упражняващо фактическата власт,за което е необходимо да се изследва дали чрез фактическата власт се упражнява само субективното право,породено от тези договори или, излизайки извън рамките на това субективно право,лицето,което държи вещта,не е започнало да упражнява за себе си действията,за които е оправомощен носителят на вещното право на собственост,които трябва да бъдат изявени и по отношение на собственика.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема,че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно.
Неправилно на първо място съдът е квалифицирал отношенията между страните,установени чрез представеното по делото пълномощно от 05.02.2003г. и свидетелските показания.
След като в пълномощното изрично е посочено,че Ш. А. Ю. упълномощава Ю. С. Ю. не само да стопанисва и отдава под наем имота,но и да извършва всякакви разпоредителни действия от негово име,вкл. и за себе си,върху същото е отбелязано,че при подписването му Ю. С. Ю. е изплатил на Ш. А. Ю. сумата 5500лв.,като са положени подписи и на двамата договарящи и от показанията на св.М. Д. се установява,че страните се разбрали без жената на Ш. да му даде къщата за 5500лв.,неправилно съдът е приел,че сумата 5500лв. е дадена без изначално да съществува правно основание,а оттам и че погасителната давност за претенцията за връщането на тази сума започва да тече от датата на даване на сумата.
Наличието на съгласие за последващо прехвърляне на собствеността върху определен недвижим имот,вкл. и по отношение на цената, обективирано в писмен договор,по естеството си представлява предварителен договор за продажба на имота. Даването на суми по този договор е с оглед бъдещото прехвърляне на собствеността, т.е. на основание,което предстои да бъде осъществено.Ако основанието не може да бъде осъществено,получилият сумата е длъжен да я върне,като погасителната давност започва да тече от момента,в който настъпи невъзможността да се осъществи това основание,в случая от момента на получаване на нотариалната покана,с която Ш. Ю. уведомява Ю. Ю.,че оттегля пълномощно рег.№575/05.02.2003г.,т.е. оттегля изявлението си,касаещо възможността Ю. Ю. да се разпореди с имота в своя полза. От тази дата /15.12.2005г./ до датата на предявяване на иска за връщане на сумата /30.10.2008г./ петгодишният давностен срок за погасяване на претенцията не е изтекъл,поради което неправилно въззивният съд е приел,че претенцията на Ю. Ю. е погасена по давност.
По реда на чл.293,ал.1 ГПК в тази част решението на въззивния съд следва да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество, като Ш. Ю. бъде осъден да заплати на Ю. Ю. сумата 5500лв.
Неправилно също така въззивният съд е квалифицирал отношенията между страните и по повод извършените от Ю. Ю. подобрения в имота. Както вече беше посочено по-горе при наличие на съгласие за последващо прехвърляне на собствеността,вкл. и досежно цената на имота и при наличие на плащане на тази цена,неправилно съдът е квалифицирал отношенията между страните само на основата на предоставяне на право на ползуване и стопанисване на имота. С оглед действителните отношения между страните на Ю. Ю. следва да бъде признато качеството недобросъвестен владелец,което му дава право да претендира по реда на чл.74 ЗС заплащане на по-малката сума измежду стойността на направените от него разноски за подобренията и сумата,с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. При наличие на данни за упражняване на владение съдът е следвало,доколкото фактът на извършване на подобренията е доказан,т.е. предявеният иск като такъв с правно основание чл.74 ЗС е доказан по основание,да определи размера на дължимата сума по своя преценка с оглед разпоредбата на чл.162 ГПК,вкл. като използува възможността за назначаване на експертиза,която да даде заключение за стойността на направените при извършването на подобренията разноски. Неизпълнението на това задължение на съда представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.281,т.3 ГПК,поради което на основание чл.293,ал.1 ГПК в тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и по реда на чл.293,ал.3 ГПК делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за изслушване на експертиза за установяване стойността на направените при извършването на подобренията разноски като разглеждането на делото започне от фазата на събиране на доказателства в производството пред въззивния съд.
С оглед изхода на спора в полза на Ю. Ю. следва да бъде присъдена сумата 774.38лв.,представляваща направените по делото разноски съобразно стойността,за която предявената от него претенция е уважена.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОТМЕНЯ въззивното решение на К. окръжен съд, постановено на 11.12.2009г. по гр.д.№ 318/2009г. в частта,с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд предявеният от Ю. С. Ю. против Ш. А. Ю. иск за неоснователно обогатяване за сумата 5500лв.е отхвърлен като погасен по давност и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Ш. А. Ю. на основание чл.55,ал.1 ЗЗД да заплати на Ю. С. Ю. сумата 5500лв./пет хиляди и петстотин лева/,дадена на 05.02.2003г. и дължима на неосъществено основание,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на предявяване на иска /30.10.2008г./ до окончателното изплащане,както и сумата 774.38лв. /седемстотин седемдесет и четири лева и 38ст./, представляваща направените по делото разноски.
ОТМЕНЯ въззивното решение на К. окръжен съд, постановено на 11.12.2009г. по гр.д.№318/2009г. в частта,с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд предявеният от Ю. С. Ю. против Ш. А. Ю. иск за заплащане на извършени подобрения върху недвижим имот,представляващ имот пл.№18,кв.3 по ПУП на[населено място] с площ от 638кв.м.,ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с призем за сумата 5629лв. е отхвърлен като неоснователен и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на К. окръжен съд в отменената част.

Председател:

Членове: