ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 17.03.2015 г. , две хиляди и петнадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ


и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №892/14 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Х. Б. Ц. срещу решение №318 от 22.11.2013 г. на АС-Варна по т.д. №430/2013 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №191/05.03.2013 постановено по т.д. № 949/12 по описа на ОС-Варна , с което са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма]-гр. В. за признаване за установено на основание чл. 71 ТЗ, че ищецът като акционер в дружеството-ответник притежава правата върху 245 броя акции на приносител от капитала на същото, както и на исковете по чл.29 ЗТР за установяване нищожността , съответно недопустимостта на вписването и вписването на несъществуващи обстоятелства в ТР въз основа на решения на ОСА в ответното дружество, проведени съответно на 09.05.2007 г. и на 03.08.2011 г..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност, които се поддържат и в открито съдебно заседание от страна на пълномощника на касатора.
Ответникът по жалбите не изпраща писмен отговор на касационната жалба и не взима становище по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 06.02.2007 г. е сключен валиден договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите между ищецът Х. Б. Ц. като продавач и С. Г. Б. и Л. Д. Х. –купувачи. Предмет на договора е прехвърлянето на собствеността върху 245 броя акции на приносител с номинална стойност по 100 лева всяка от капитала на ответното дружество, които Х. Б. Ц. е придобил при учредяването му. Не се спори, че акциите на приносител -предмет на сделката не са били емитирани към датата на сключване на договора-06.02. 2007 г. . Не са налице и редовно издадени временни удостоверения, които могат да бъдат само поименни и да се прехвърлят чрез джиро- аргум. от чл. 187 ал.2 ТЗ във връзка с чл.185 ал.2 ТЗ, доколкото представените такива са на приносител. При така възприетите факти, въззивният съд приема, че липсва транслативно действие относно самите акции, респ. временни удостоверения, доколкото към датата на сключването на договора липсват самите ценни книги материализиращи правата на акционерите-учредители. Самият договор, сключен между ищецът и купувачите с предмет прехвърляне на акциите, обаче, поражда действието на договор за цесия, с който правата на акционерите-учредители на АД преминават върху купувачите- цесионери в пълен обем. Ето защо вземането на конкретните решения от общите събрания на акционерите /ОСА/ , проведени съответно на 09.05.2007 г. и на 03.08.2011 г. в лицето на последните е законосъобразно и няма основание съответните вписвания в ТР въз основа на така взетите решения на ОСА, а именно: вписване на нов адрес на управление, промяна на вида на акциите в поименни, промяна в СД, промяна в представителството,нов устав на дружеството-на първото и вписване на определено лице за едноличен собственик на капитала, преобразуване от АД в Е. , определяне на нов състав на СД и нов изпълнителен директор, да се квалифицират като недопустими или като вписване на несъществуващи обстоятелства. С оглед изложените съображения и двата обективно съединени искове са отхвърлени като неоснователни.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода по спора правен въпрос: поражда ли транслативно действие договор за прехвърляне на акции на приносител, сключен преди същите да са издадени и при липса на надлежно издадени временни удостоверения, годни за прехвърляне по реда на чл. 187 ал.2 ТЗ.

Съгласно чл.158 ал.1 ТЗ основна отлика на акционерното дружество, която в голяма степен определя и всички останали разлики от другите капиталови търговски дружества се явява характеристиката, че капиталът му е разпределен в акции. Акцията от своя страна е законово уредена като ценна книга, която удостоверява, че притежателят й участва с посочената в нея номинална стойност в капитала на АД- чл.175 ал.1 ТЗ, а също така и материализира членствените права на акционера-чл.181 ТЗ. Въпреки липсата на обща законова дефиниция на това, що е ценна книга, в правната литература се приема, че ценната книга е документ с установена от закона форма и съдържание, който материализира волеизявление и произтичащи от него права до такава степен на свързаност със самия документ, че за упражняването на тези права, съответно при разпоредителни действия с тях, се изисква наличие на фактическа власт, респективно- предаване на самия документ. От друга страна: самото членствено правоотношение за акционера възниква със самото плащане на вноската за съответната акция, ако друго не е предвидено в устава на АД-чл.228 ал.1 ТЗ във връзка с чл.174 ал.1, т.3 ТЗ, т.е. то членственото право възниква за учредителите на АД и без за това да е необходимо издаването на акции или дори временни удостоверения. Дали, обаче, това право може да се прехвърля чрез договор за прехвърляне на самите акции, без такива изобщо, към този момент да са издадени и без временни удостоворения, както е прието в обжалваното въззивно решение, отделно от ценните книги / акциите на приносител, съответно временните удостоверения/ , в които то следва по естеството на акционерното дружество да е материализирано ? Отговорът би могъл да е единствено отрицателен по вече изложените съображения, които обобщено се свеждат до следното: членствените права на акционера се материализират в акции. Последните са ценни книги и като такива са неразривно свързани с упражняването, съответно разпореждането с материализираните в тях права. Законодателят е предвидил издаването на временни удостоверения, издадени и подписани от учредителите, съответно от упълномощени от тях лица, което по правило предхожда учредяването на самото дружество и удостоверява направените имуществени вноски. Последните заместват акциите до издаването на последните и представляват по естеството си и способа на прехвърляне също ценни книги. Съгласно чл.187 ал.2 ТЗ временните удостоверения, било то заместващи поименни акции, било то заместващи такива на приносител се прехвърлят чрез джиро и вписване в книга на акционерите. Следователно членствените права на акционерите-учредители на АД, които възникват за тях от учредяването на самото акционерно дружество могат да бъдат предмет на прехвърляне само чрез разпореждането със самата ценна книга / акция или заместващо я временно удостоверение/, в която следва да са инкорпорирани и чрез способите за прехвърляне, уредени в чл. 185 ал.1 и ал.2 ТЗ , съответно чл.187 ал.2 ТЗ- за временни удостоверения.
От изложеното следва, че договор за прехвърляне на акции на приносител, сключен преди същите да са издадени и при липса на надлежно издадени временни удостоверения, годни за прехвърляне по реда на чл. 187 ал.2 ТЗ, не поражда желания от страните транслативен ефект. Същият е нищожен, поради липса на предмет-чл.26 ал.2 ЗЗД.
С оглед така въприетия от настоящия състав на ВКС отговор на правния въпрос следва изводът, че обжалваното въззивно решение се явява незаконосъобразно в частта, с която съдът е счел, че сключеният на 06.02.2007 г. договор за покупко-продажба между ищеца Х. Б. Ц. като продавач и С. Г. Б. и Л. Д. Х. –купувачи е действителен, въпреки че предмет на договора е прехвърлянето на собствеността върху 245 броя акции на приносител , каквито не са били издадени към датата на сключването му и при липса към този момент на издадени поименни временни удостоверения, договорът е породил целения с него транслативен ефект. По своето съдържание процесният договор недвусмислено съдържа уговорки за продажба на акции и няма каквото и да е основание да се счете, че същият е такъв за цесия на членствени права, както неправилно го е възриел въззивният съд. Ето защо, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за установяване правото на ищеца върху акциите-предмет на договора за покупко-продажба, който се явява нищожен по изложените вече съображения, решението следва да се отмени като противоречащо на материалния закон и вместо него ВКС да се произнесе по същество на спора като уважи иска.
Законосъобразно е обаче обжалваното решение в останалата част: за отхвърляне като неоснователни на исковете по чл.29 ЗТР за установяване нищожност , евентуално недопустимост на вписването на решения на ОСА в ответното дружество, проведени съответно на 09.05.2007 г. и на 03.08.2011 г и вписването на несъществуващи обстоятелства в ТР въз основа на същите решения на ОСА. Като основание за това се сочи, че тези решения са взети от ОСА на ответното дружество в лицето на купувачите на акциите, предмет на договора за продажба на последните, при положение, че този договор е нищожен по изложените вече съображения и не поражда прехвърлителен ефект.
Съгласно ТР №1/06.12.2002 г. по тълк. дело №1/2002 г. на ОСГК на ВКС нищожно е вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство, както и вписване допуснато с невалидно съдебно решение. Видно от конкретните обстоятелства изложени в самата искова молба, подобни основания, нито се навеждат от ищеца, нито се установяват по делото.Недопустимо е вписване в търговския регистър без надлежно сезиране на регистърния орган, което в случая също не се установява: вписването на решенията на двете ОСА са направени по искане на избрания изпълнителен директор въз основа на редовни от външна страна решения на надлежния орган относно подлежащи на вписване обстоятелства. Не е налице и вписване на несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл.29 ЗТР и съгласно тълкуването на предходно действащата аналогична законова разпоредба/чл.498 ГПК-отм./ в ТР №1/2002 ОСГК на ВКС: налице е взето решение на ОС на дружеството и вписването е въз основа валидно издадено решение на регистърния орган. Взетите решения на ОСА в лицето на купувачите на акциите, предмет на договора за продажба на последните, при положение, че този договор е нищожен са незаконосъобразни, срещу което защитата на действителните акционери е по реда на иск за отмяна по чл.74 ТЗ, а не с така предявените искове по чл.29 ЗТР, доколкото при тези искове проверката на съда не се простира относно законосъобразността на самото вписано обстоятелство-решение на ОСА /в тази насока е и становището на ОСГК на ВКС в мотивите на цит. ТР №1/2002 -т.ІІІ /.
От изложеното следва, че в тази част обжалваното въззивно съдебно решение е праввилно и следва да се остави в сила.
По отношение на разноските :
С оглед резултата по касационната жалба в полза на касатора следва да се присъди половината от претендираните и установени като направени разноски пред ВКС под формата на адв. възнаграждение в размер на 900 лева и 390 лева-общо внесена държавна такса по касационната жалба или сумата от 645 лева.
Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №318 от 22.11.2013 г. на АС-Варна по т.д. №430/2013 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение №191/05.03.2013, постановено по т.д. № 949/12 по описа на ОС-Варна , В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на Х. Б. Ц. ЕГН: [ЕГН] срещу [фирма]-гр. В. за признаване за установено на основание чл. 71 ТЗ, че ищецът като акционер в дружеството-ответник притежава правата върху 245 броя акции на приносител от капитала на същото и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен по реда на чл 71 ТЗ, че ищецът Х. Б. Ц. ЕГН: [ЕГН] като акционер в дружеството-ответник [фирма]-гр. В. е притежател на 245 броя акции на приносител от капитала на същото.
ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното решение в останалата част.
ОСЪЖДА [фирма]-гр. В. да заплати на Х. Б. Ц. ЕГН: [ЕГН] сумата от 645 лева - разноски пред ВКС под формата на адв.възнаграждение.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.