Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3559/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 248 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Б. Ж. като пълномощник на Е. В. Д., против определение № 189 от 23.03.2014 г. по ч.гр.д. № 120/2014 г. на Варненския апелативен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което в полза на жалбоподателя бъде присъден пълния размер на заплатеното от него адвокатско възнаграждение. Сочи се, че въззивният съд не е изпълнил задължението си обсъди изложените в частната жалба доводи относно съответствието на заплатения адвокатски хонорар с фактическата и правна сложност на делото, не е направил конкретна преценка по съществения за приложението на чл. 78, ал.5 ГПК въпрос, като не е съпоставил размера на заплатеното възнаграждение с цената на иска, както и с правната и фактическата сложност на делото, не е съобразил обема на събраните по делото доказателствен материал и необходимото време за систематизирането му в логическо изложение, броя на проведените съдебни заседания.
Счита, че въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС - т.3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС и с константната съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК.
По делото е подадена и частна касационна жалба от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, с която се атакува определение № 189 от 27.03.2014 г. по ч.гр.д. № 120/2014 г. на Варненския апелативен съд в частта му, с която е потвърдено определение № 3279 от 22.10.2013 г. по гр.д. № 2185/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което на ответника Е. В. Д. са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 22 597.56 лв. , и са присъдени допълнително още 7 402.44 лв. за адвокатско възнаграждение и 100 лв. разноски за възнаграждение за вещо лице. Също сочи, че въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС- ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение № 189 от 27.03.2014 г. по ч.гр.д. № 120/2014 г. на Варненския апелативен съд е потвърдено определение № 3279 от 22.10.2013 г. по гр.д. № 2185/2012 г. на Окръжен съд - Варна в частта, с която в полза на ответника Е. В. Д. са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 22 597.56 лв., както и определение № 136 от 14.01.гр.д. № 2185/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което на Е. Д. е присъдена и сумата 100 лв. разноски за вещо лице, и в частта му, с която е отхвърлено искането за присъждане на разноски за разликата над 100 до 107 лв. за вещо лице и за разликата на 30 000 до претендирания размер от 79 200 лв. за адвокатско възнаграждение. Отменено е определение № 136 от 14.01.2014 г. в отхвърлителната му част за разликата над 22 597.56 лв. до 30 000 лв. и е постановено друго, с което Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е осъдена да заплати на Е. В. Д. още 7 402.44 лв. Във връзка с направеното от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, въззивният съд е приел, че предвид фактическата и правната сложност на делото, същото следва да бъде намалено до размер на 30 000 лв.
Доколкото въззивният съд не е посочил кои конкретни обстоятелства по делото е взел предвид, в какъвто смисъл са дадените в т.3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания, налице е соченото от жалбоподателите основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационна проверка.
По правилността на обжалваното определение настоящият състав приема следното:
Съгласно чл. 78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по- нисък размер на разноските в тази им част, но не по- малко от минималния размер, определен съобразно чл. 36 ЗА. Няма абсолютен критерий, въз основа на който да се преценява фактическата и правната сложност на делото и съответствието й със заплатеното адвокатско възнаграждение. Тази преценка е комплексна и се основава на конкретни обстоятелства по всяко дело - цената на иска, предмета на делото и кръга на подлежащите на доказване факти, подлежащите на разрешаване правни въпроси, извършените от страните процесуални действия, обема на събрания доказателствен материал, броя на проведените съдебни заседания, процесуалното развитие на делото и пр.
В случая, видно от данните по делото, по силата на сключен на 10.08.2012 г. договор за поръчка ответниците Е. В. Д., В. Й. Д. и Д. Е. Д. възложили на адв. Б. Ж. да осъществява защитата им по гр.д№. № 2185/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд, като уговорили възнаграждение в размер на 66 000 лв. без ДДС за всяка инстанция. Уговорено е, че възнаграждението за първата инстанция ще бъде платено до съдебното заседание в тази инстанция, в което ще бъде назначена съдебно - счетоводна експертиза, но не по- късно от 30.09.2013 г., в зависимост от това кое от двете обстоятелства настъпи по- рано. В съответствие с този договор, на 25.09.2013 г. довереникът издал фактура на стойност 79 200 лв. с включен ДДС, която сума е платена от Е. В. с платежно нареждане от 27.09.2013 г.
Уговореният в договора за поръчка срок за плащане на дължимото адвокатско възнаграждение за защита пред първата инстанция дава основание да се приеме, че размерът на договореното адвокатско възнаграждение е обоснован с очакването за една по- голяма продължителност на делото в първата инстанция и по- широк обем от процесуални действия, свързани с цялостната защита на ответниците по него, отколкото в действителност са се осъществили поради това, че производството не се е развило до край със събиране на други допуснати доказателства и провеждане на устни състезания. Производството по делото, образувано по искане на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, е прекратено с определение № 2927 от 30.09.2013 г., поради заявен от Комисията отказ от иска с молба от 27.09.2013 г.
С оглед на това и при отчитане на действителната / конкретно проявената/ фактическа и правна сложност на делото, настоящият състав намира, че заплатеното възнаграждение от 79 200 лв. се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал.5 ГПК, а определеният от въззивния съд размер от 30 000 лв., до който е намалено, е адекватен на фактическата и правна сложност на делото и на обема и съдържанието на осъществената за ответника Е. В. защита. Този размер е по- висок от посочения в чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. спазено е и другото условие на чл. 78, ал.5 ГПК намаленият от съда размер да не е по- малък от минималния, определен съгласно чл. 36 ЗА.
По изложените съображения подадените от Е. В. Д. и от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, против определение № 189 от 27.03.2014 г. по ч.гр.д. № 120/2014 г. на Варненския апелативен съд, са неоснователни. Като краен резултат същото е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът


О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 189 от 27.03.2014 г. по ч.гр.д. № 120/2014 г. на Варненския апелативен съд. ПОТВЪРЖДАВА определение № 189 от 27.03.2014 г. по ч.гр.д. № 120/2014 г. на Варненския апелативен съд





ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: