О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 306

ГР. С., 29.04.2014 г.


Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 22.04.2014 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №2410/14 г., намира следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. В. срещу въззивното определение на Апелативен съд /АС/ С. по ч.гр.д. №2395/13 г. С него е потвърдено първоинстанционното, с което е отхвърлено искането на касатора за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. Искано е и в частната касационна жалба се настоява присъждането на адвокатско възнаграждение да се откаже, поради липса на данни за заплащането му.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Твърди, че по въпроса / уточнен с оглед характера на производството/: следва ли въззивният съд при направено изрично искане от жалбоподателя за отмяна на присъдено адвокатско възнаграждение, което не е заплатено, да го присъжда на поискалата разноски страна, въззивното определение противоречи на цитираната и приложена практика на ВКС.
С. противоречие наистина е налице: В ТР №6/13 г., прието след постъпването на частната жалба в съда, е посочено, че: „. Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка”/т.1 от тълкувателното решение/.
В случая разноските за адвокатско възнаграждение са само договорени, без в договора за правна помощ на л.94 от делото на първоинстанционния съд, да е удостоверено плащането им. Искане за присъждане на разноски може да се прави и доказателства за заплащането им могат да се представят до приключване на устните състезания пред съответната инстанция – ТР №6/13 г., т.11, но не и с писмената защита на страната, а още по-малко – с отговора на частната въззивна жалба от страна на [фирма], както е в случая.
В. съд в противоречие със закона и задължителната практика по прилагането му е приел, че договореният, но незаплатен до приключване на производството по делото адвокатски хонорар може да бъде присъден като разноски.
В. и потвърденото с него първоинстанционно определения са неправилни и следва да бъдат отменени, като вместо тях се постанови ново определение, с което искането на [фирма] за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. се отхвърли като неоснователно.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр . отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд С. по ч.гр.д. №2395/13 г. от 7.08.13 г.
ОТМЕНЯ това въззивно определение и потвърденото с него първоинстанционно от 8.02.13 г. по гр.д. №3606/08 г. на Градски съд С. и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ РЕШЕНИЕТО на Градски съд С. по гр.д. №3606/08 г. от 20.01.12 г. в частта, с която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв., като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждането им в полза на ответника по иска [фирма], [населено място], като неоснователно.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: