7

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 5363 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Ж. В. срещу решение № 314/25.02.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 2455/2014 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 3962/24.07.2014 г. по гр. дело № 14717/2013 г. на Варненския районен съд (ВРС), като краен резултат е постановено следното: отхвърлен е предявеният от жалбоподателката срещу Н. Р. Р., иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор, обективиран в нотариален акт № . г., том ., дело № . г. на Службата по вписванията - Варна, с който жалбоподателката е прехвърлила на ответницата собствения си недвижим имот, представляващ 2/4 идеални части от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 10135.5510.434.1, находяща се в [населено място],[жк], [улица], ведно с 2/4 идеални части от дворното място, в което е построена сградата, с идентификатор 10135.5510.434, срещу задължението на ответницата да поеме гледането и издръжката на жалбоподателката, като ѝ осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, докато е жива, поради неизпълнение на същото задължение на ответницата-приобретател; уважен е насрещният иск между страните, като е допуснато, на основание чл. 97, ал. 1 от ЗЗД, преобразуване на същото задължение на Н. Р. към жалбоподателката, произтичащо от същия договор, за поемане на гледане и издръжка – в негов паричен еквивалент, определяйки размера на паричната издръжка на 150 лв., считано от 04.10.2013 г. до настъпване на основание за отпадане на трансформацията на натуралната грижа в парична равностойност, като Н. Райчева е осъдена да заплаща на жалбоподателката посочената сума месечно, считано от посочената дата; в тежест на жалбоподателката са възложени разноски по делото.
В касационната жалба се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание и в писмено становище.
Ответницата по касационната жалба в отговора си, в откритото съдебно заседание и в писмено становище излага становище и доводи за неоснователност на жалбата.
С определение № 1455/18.12.2015 г. по настоящото дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по процесуалноправния въпрос относно преценката на доказателствата от съда при установяването на правно-релевантните факти по делото, и конкретно – следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства, събрани по делото, които са от значение за спора.
Съгласно трайно установената задължителна практика на ВКС, намерила израз и в решение № 411/27.10.2011 г. по гр. дело № 1857/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, съдът по същество е длъжен да прецени всички събрани по делото доказателства, които са от значение за спора, както и доводите на страните, и да основе решението си върху приетите от него в резултат на тази преценка, обстоятелства по делото и върху закона. В противоречие с тази константна задължителна практика, въззивният съд е основал двата си решаващи извода по делото, че престираното от ответницата Р. представлява пълно и точно изпълнение на поетите по порцесния алеаторен договор задължения, както и че от определен момент жалбоподателката не е оказала нужното съдействие на ответницата за това изпълнение, единствено на показанията на двамата свидетели, доведени от страна на ответницата Р., и на част от писмените доказателства по делото. Във връзка с тези свои два решаващи извода, окръжният съд по никакъв начин не е обсъдил в мотивите към обжалваното решение останалите писмени доказателства по делото, както и показанията на разпитаните по делото трима свидетели, доведени от страна на жалбоподателката.
По основателността на касационната жалба:
Въз основа на обсъдените от него писмени доказателства, въззивният съд е приел за установено, че жалбоподателката В. страда от хронични заболявания, че са ѝ предписани лекарства, които се отпускат от НЗОК, че получава лична пенсия в размер 239.59 лв., че работи по трудов договор като продавач на непълно работно време и получава месечно възнаграждение в размер 105 лв., както и че ответницата Р. е заплащала сметките за ток и вода за процесния жилищен имот. Представените по делото касови бележки за закупуване на хранителни стоки, стоки за бита и други за периода след прехвърляне на имота и по време на съдебното дирене пред въззивната инстанция, окръжният съд е намерил за неотносими към спора. Въз основа показанията на свидетеля Попличев, въззивният съд е приел за установено, че през месец октомври 2013 г. в офиса на ответницата Райчева не е имало акт на насилие от нея спрямо майка ѝ – ищцата В., а последната е започнала да крещи без причина; както и че ответницата Р. заплаща по банков път разходите за ток и вода, а също и че е молила лично свидетеля да купува хранителни продукти и лекарства за майка ѝ – ищцата. Въз основа показанията на свидетеля Д. – внучка на ищцата и дъщеря на ответницата, окръжният съд е приел за установено, че ответницата Р. лично, и самата свидетелка – по своя воля и по молба на ответницата, е пазарувала и приготвяла храна за своята баба – ищцата В., че ответницата е ходила в [населено място], за да купи на ищцата домашен мед, както и че ищцата В. често ѝ се е оплаквала, че прави всичко в дома и затова е изморена, а съпругът ѝ Г. е винаги недоволен, – както и че свидетелката, нейният брат и нейният партньор са участвали при ремонт на двора на къщата и на тавана; че не ѝ е известно баба ѝ и майка ѝ да са в лоши отношения. Въз основа на решение по гр.д. № 3491/2013 г. на ВРС, въззивният съд е приел за установено, че съпругът на ищцата – Г. В. е осъществил акт на домашно насилие срещу ответницата Р. и че влошените отношения се дължат на незачитането от страна на В. на правото на собственост на Р.. От постановление на районен прокурор, окръжният съд е установил и че е отказано образуването на досъдебно производство по жалба на ищцата В. против ответницата Р. и че преписката е прекратена, поради това, че не е налице извършено престъпление.
Други доказателства въззивният съд не е обсъдил.
При така приетото за установено от него, окръжният съд е заключил, че престираното от ответницата Р. представлява пълно и точно изпълнение на поетите от нея по порцесния алеаторен договор задължения, както и че от определен момент жалбоподателката-ищца не е оказала нужното съдействие на ответницата за това изпълнение, но ответницата направила необходимото за трансформиране на задължението си в парично.
По отношение на конститутивния иск по чл. 87, ал. 3, изр. 1 от ЗЗД за разваляне на процесния договор поради неизпълнение, в мотивите към обжалваното решение са изложени, поначало правилни правни съображения на въззивния съд, а именно – прието е, че процесният алеаторен договор е такъв, при който кредиторът, срещу прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, получава като насрещна престация грижи и издръжка; че за да е налице точно изпълнение на този договор от страна на длъжника, последният следва да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора, в обем да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди; както и че доказателствената тежест да установи изпълнение на задължението си за гледане и издръжка на жалбоподателката-ищца, чрез осигуряване на спокоен и нормален живот, е за ответницата по делото.
Основателни са, обаче, основните оплаквания в касационната жалба на ищцата В., че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е основал решаващите си изводи по делото на приетото за установено от него, след обсъждане само на част от гласните и писмени доказателства, без да обсъди останалите събрани такива по делото, както и че обжалваното решение е необосновано, тъй като дори и от обсъдените от въззивния съд доказателства не се установяват обстоятелства, обосноваващи извод за изпълнение на поетите с процесния договор задължения на ответницата Райчева.
От показанията на свидетеля П. не се установява приетото за установено от въззивния съд обстоятелство, че ответницата Р. е молила свидетеля да купува хранителни продукти и лекарства за майка ѝ –ищцата. В тази част от показанията си свидетелят неопределено сочи, че е давал колата си на ответницата, за да ходят по лекари, до Метро, за да пазаруват и на гости до [населено място], както и че е изпълнявал поръчки на ответницата за закупуване на храни и лекарства, но никъде в показанията си свидетелят не сочи, че тези храни и лекарства са били предназначени за ищцата. Това обстоятелство не се установява и от необсъдените от въззивния съд, представени и от двете страни по делото, множество финансови бонове (касови бележки) за закупуване на хранителни продукти, лекарства, стоки за бита и прочие. Тези писмени доказателства, нито сами по себе си, нито обсъдени в съвкупност с останалите доказателства по делото, са годни да удостоверят, за кого са били предназначени закупените от ищцата, респ. от ответницата стоки, за които е представена съответната касова бележка от съответната страна по делото. Неправилно са обсъдени от окръжния съд и показанията на свидетеля Д., чиито впечатления за това, че майка ѝ (ответницата) пазарувала и приготвяла храна за баба ѝ (ищцата), са инцидентни – придобити при гостуванията на свидетелката, която живее и работи в Германия. Освен това, ремонтът, който тази свидетелка сочи, видно от показанията ѝ, е бил извършен на етажа от процесния имот, на който живее майка ѝ (ответницата), а не баба ѝ (ищцата), т.е. – този ремонт няма отношение към изпълнението на процесния договор.
В грубо нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд по никакъв начин не е обсъдил и не е взел предвид показанията на останалите трима свидетели, разпитани по делото. Свидетелките К. и Т. са съседки на процесния имот, където живеят двете страни по делото, като първата свидетелка живее „точно срещу тяхната врата“, а втората е и бивша съпруга на сина на ищцата и брат на ответницата, поради което тези две свидетелки имат трайни и непосредствени впечатления за отношенията между страните. И двете свидетелки категорично сочат в показанията си, че ищцата и нейният съпруг сами се грижат за домакинството си и поддържат двора на къщата, сами си пазаруват и си приготвят зимнина, ищцата пере, чисти и готви; и двете свидетелки сочат, че не са виждали ответницата да помага на ищцата. От показанията на свидетеля Б. се установява, че през месец ноември 2013 г. той е бил извикан от ищцата, за да включи климатика на етажа, на който живеят тя и съпругът ѝ, тъй като електрическото захранване за него е идвало от етажа на ответницата, а тя го е била спряла и заключила своето жилище, и тъй като ищцата и съпругът ѝ нямали достъп до там, на свидетеля се наложило да прекара нов кабел, за да може да се включи и използва климатика, за да не мръзнат. Същият свидетел сочи и че през зимата на 2013/2014 година е ходил на зеленчуковата борса със съпруга на ищцата, за да купят зимнина за тях.
От съвкупната преценка на всички гласни и на писмените доказателства по делото, по несъмнен начин се установява, че от месец март 2013 г. – след тежък конфликт, при който съпругът на ищцата е осъществил акт на домашно психическо насилие спрямо ответницата, са се влошили и отношенията между последната и ищцата, което е ескалирало и е довело през месец октомври 2013 г. до тежък конфликт и между тях двете на работното място на ответницата. От доказателствата по делото не се установява през този период на влошаване на отношенията между страните, ответницата да е предлагала на ищцата изпълнение на договорните си задължения за полагане на грижи и даване на издръжка в натура, а последната да е отказвала такова изпълнение; установява се единствено, че ответницата е продължила да заплаща битовите консумативни разходи за електричество, водоснабдяване и кабелна телевизия за домакинството на ищцата, което ответницата е правила и преди влошаването на отношенията – още от сключването на процесния договор между страните.
От всичко изложено следва, че макар правилно да е приел, че в тежест на ответницата е да докаже по делото изпълнението на договорните ѝ задължения за ежедневно и непрекъснато предоставяне на грижи и издръжка на ищцата, в обем, че да бъдат задоволени нуждите на последната от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди, въззивният съд – при допуснатото от него съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на част от доказателствата по делото, и необосновано е приел, че ответницата е изпълнила тази своя процесуална доказателствена тежест в процеса. Напротив – от съвкупната преценка на всички относими доказателствата и установените от тях релевантни обстоятелства по делото, следва изводът, не само, че ответницата не е провела, изискваното от процесуалния закон, пълно и главно доказване, т.е. – по несъмнен начин – на изпълнение на задълженията си по процесния алеаторен договор за ежедневно и непрекъснато предоставяне на грижи и издръжка на ищцата-кредитора, а и че е налице неизпълнение на тези договорни задължения в един продължителен период от време, и то – още отпреди влошаване на отношенията между страните по делото; не се установява и забава на ищцата в качеството ѝ на кредитор, изразяваща се в неприемане на предложено от ответницата изпълнение или в неоказване на съдействие за изпълнение.
Тъй като допуснатото от окръжния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосноваността на обжалваното въззивно решение не налагат връщане на делото за повтарянето или за извършването на нови съдопроизводствени действия от въззивната инстанция, то на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК, обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и материалноправният спор между страните следва да се реши по същество от настоящата касационна инстанция по делото, като се постанови уважаване на първоначалния иск по делото за разваляне на процесния договор поради неизпълнение от страна на ответницата и отхвърляне на предявения от последната насрещен иск за трансформиране на договорното ѝ задължение.
Предвид крайния изход на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, ответницата по касационната жалба (ответница и по първоначалния иск и ищца по насрещния иск) дължи и следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката (ищца по първоначалния иск и ответница по насрещния иск), претендираните и направени от последната пред трите съдебни инстанции по делото, разноски за заплащане на държавни такси и възнаграждение на един адвокат, чиито общ размер възлиза на сумата 4 853.24 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОТМЕНЯ решение № 314/25.02.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 2455/2014 г. на Варненския окръжен съд, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
РАЗВАЛЯ, на основание чл. 87, ал. 3, изр. 1 от ЗЗД, договора, обективиран в нотариален акт № .., том., вх. рег. № ., дело № . г. на нотариус Л. Г. с рег. № ., вписан в службата по вписванията с вх. рег. № 26058/15.12.2009 г., акт № ., том ., дело № ., с който Р. Ж. В. прехвърля на дъщеря си Н. Р. Р.а следния свой недвижим имот: 2/4 идеални части от жилищна еднофамилна сграда с идентификатор 10135.5510.434.1, находяща се в [населено място],[жк], [улица], състояща се от външно входно стълбище, масивно стълбище за избата и първи етаж, входно антре, дневна, кухненска ниша, столова, две спални, баня, тоалет, избен коридор и пет избени помещения, ведно с 2/4 идеални части от дворното място, в което е застроена, с идентификатор 10135.5510.434, стар идентификатор – пл. № . в кв. ., при граници и съседи: имот № ., имот № ., имот № ., имот № ., и имот № ., срещу задължението на Н. Р. . да поеме гледането и издръжката на Р. Ж. В., като ѝ осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, докато е жива, поради неизпълнение на същото задължение;
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Р. Р. срещу Р. Ж. В., насрещен иск за трансформиране на същото договорно задължение в парично;
ОСЪЖДА Н. Р. Р. да заплати на Р. Ж. В. сумата 4 853.24 лв. (четири хиляди осемстотин петдесет и три лева и двадесет и четири стотинки) – разноски по делото;
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.