1


Р Е Ш Е Н И Е

№ 95

С., 12.02 2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

АЛБЕНА БОНЕВА

при участието на секретаря Стефка Тодорова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова

гр.дело № 699/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Върховният касационен съд тричленен състав на четвърто гражданско отделение по настоящето гр.д.№ 699/2009г е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд от 15.12.2008г по гр.д.№ 1402/2007г.С това решение съдът отменил решението на Софийския градски съд от 19.04.2007г по гр.д.№ 0462/06г и постановил ново решение.С него отхвърлил искът ,предявен от Лика Е. Б. срещу З. М. Б. за разваляне на сключения между тях договор за прехвърляне недвижим имот срещу насрещно задължение за гледане от 18.12.1989г с нот.акт № 93/93г и със същото решение осъдил ищцата Лика Е. Б. да заплати на З. М. Б. направените по делото разноски в размер на 1 145 лева.

Посочено е че при разрешаването на съществения за спора въпрос –дали изпращането на пари от И. ,където предимно живеела дъщерята З. М. Б. и чрез приятели и трети лица „гледала” майка си- ищцата Лика Б.- означавало „точно” изпълнение по смисъла на чл.79 ЗЗД на поетото с договора задължение –Софийският апелативен съд постановил решението си в противоречие на практиката на ВКС и на ВС и че това е основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.

В касационната жалба се поддържа,че решението на Софийския апелативен съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл.293 ал.2 ГПК.

Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за отменяване на решението на Софийския апелативен съд, прие следното:

По делото е било изяснено,че с договор,сключен с нот.акт № 93 от 18.12.1989г на нотариуса при Софийския районен съд, Лика Е. Б. прехвърлила на дъщеря си З. М. Б. собственият си апартамент № 7, ІІІ ти етаж ,находящ се в [населено място] ул.”Й. Е. „ № 57 със застроена площ 61.05 кв.м.,заедно с избено помещение № 9 и таванско помещение № 15 и заедно с 9.80 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място, при запазено право на прехвърлителката да ползва жилището си безвъзмездно и пожизнено..Насрещното задължение на „купувачката” З. М. Б. по договора било „да поеме гледането на майка си като полага за нея специални грижи при старост,болест и немощ „

От приложеното към делото решение на ТЕЛК № 0164/28.01.1998г е било видно Лика Е. Б. страдала от остеоартрози и сродни…,от тежкостепеннна артроза на тазобедрена става с анкилеза на дясно и скъсяване на десния крак с 11 см., довели до значителни двигателни дефицити и които обуславяли първа група инвалидност с чужда помощ.Датата на инвалидизирането била 26.03.1992г.

От свидетелските показания на Е. Г. З., Р. Илиева А.,Л. Д. и З. И.- разпитани от Софийския градски съд , и тези на Р. Т.-приятелка на ответницата З. М. е можел да се направи само един извод: купувачката по договора за прехвърляне права на собственост върху апартамента,находящ се в [населено място] ул. „Й. Е. „ № 57,не е била изправна страна и не е изпълнявала точно задължението си да гледа майка си чрез „специални грижи при старост,болест,немощ..”За това изпълнение тя физически не е била годна,тъй като повече от времето си прекарвала в И..Безспорни са били грижите и вниманието към майката в един период до към 1997г,до като дъщерята заминала за И..След това няколко години не можела да идва в България и след това изпращала пари за продукти.Безспорно е било,че възрастната жена е имала тежки заболявания,че е имала скъсен крак и трудно ходене поради наличието и на остеопороза,че в апартамента през зимата е било студено и че там тя стояла с палто през зимните месеци.Било е установено че в един момент отношенията между двете-майка и дъщеря се влошили и че майката отказвала всякакви грижи от страна на дъщерята.

Софийският апелативен съд е приел,че неизправна страна по договора била страната на продавача-майката на ответницата З. М.,тъй като не съдействала за неговото изпълнение.

Това становище в конкретния случай не съответства на фактическата обстановка по делото.Съгласно Решение № 592/23.09.1996г хо гр.д.№ 449/96г на ВС 2 Г.О. „ Задължението на приобретателите при договор за гледане и издръжка е неделимо-не е допустимо да се дели на периоди. То трябва да се извършва цялостно.. и да бъде изпълнявано точно по вид, обем и качество.По своята същност и характер изпълнението на задължението не търпи забава”

С Р № 1024 от 26.11. 1997г по гр.д.№ 1404/96г на ВС,1 Г.О.,В. съд е приел,че „Дори частичното неизпълнение от страна на приобретателя по договор за гледане и издръжка е основание за неговото разваляне.Недаването на съдействие от страна на прехвърлителя не освобождава приобретателя от поетите задължения”

В подобен смисъл е и Р № 1297 от 23.11.1993г по гр.д.№ 655/93г на ВС, 2 Г.О. според което,ако кредиторът не приема предлаганите му от длъжника грижи и издръжка,за да бъде изправна страна,длъжникът следва да поиска от районния съд да трансформира задълженията му по договора от натурални в парични и редовно,ежемесечно да превежда по сметката на кредитора определената от съда , сума „

По настоящето дело не е имало никакви доказателства за трансформиране на задължението за гледане в паричен еквивалент,а се е говорело отделни случаи за изпращане на пари.

При така установеното,необосновано и в противоречие на правната норма на чл.87 ал.3 ЗЗД, Софийският апелативен съд е отхвърлил иска за разваляне на алеаторния договор.

Неговото решение противоречи на апрактиката на ВС и на съдилищата в страната,която настоящият състав на ВКС,приема като законосъобразна и правилна.

Това налага отменяване решението на Софийския апелативен съд и произнасяйки се по същество ВКС да уважи искът,предявен на правно основание чл.87 ал.3 ГПК от Лика Е. Б. срещу З. М. Б. за разваляне на сключения с нот.акт № 93/89г договор.По делото обаче се представи удостоверение № 2873 от 15.07.2009г на С. [община],от което ВКС констатира,че Лика Е. Б. е починала на 13.07.2009г и че като свои наследници е оставила двете си дъщери Матушка М. Б. и З. М. Б.. Едната от тях.Матушка Б. поддържа касационната жалба и исковата молба,а втората-З. М. Б.-не я поддържа.Това означава,че развалянето на договора следва да стане само за 1 / 2 ид.част.

Върховният касационен съд на основание гореизложеното


Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решението на Софийския апелативен съд от 15 декември 2008г по гр.д.№ 1402/2007г в частта в която е отхвърлен искът,предявен от Лика Е. Б. срещу З. М. Б. за 1 / 2 ид.част и в тази част постановява:

РАЗВАЛЯ за 1 / 2 ид.част договорът сключен на 18.12.1989г с нот.акт № 93/1989г на нотариуса при Софийския районен съд между Лика Е. Б. и З. М. Б.,според който Лика Е. Б. е прехвърлила на З. М. Б. правото на собственост върху апартамент № 9, ІІІ- ти етаж в жилищната кооперация построена в [населено място] [улица], целият от 61.05 кв.м.,заедно с избено помещение № 9 и таванско помещение № 15,заедно с 9.8 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, срещу насрещното задължение за гледане

ОСЪЖДА З. М. Б. да заплати на Матушка М. Б. направените по делото разноски в половин размер,равни на сумата 650 /шестотин и петдесет / лева

,както и да заплати в полза на държавата такса в размер на 807 /осемстотин и седем / лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: