Р Е Ш Е Н И Е
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в открито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

И при участието на секретаря Милена Миланова като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 2460 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма] за отмяна на влязлото в сила решение № 127 от 10.05.2013 г., постановено по в.т.дело №535/2012 г. по описа на Варненския апелативен съд. Решението е влязло в сила след постановяване на определение на ВКС, ТК по чл.288 ГПК по т.дело №3284/2013 г. от 28.03.2014 г.
В молбата за отмяна се поддържа, че на 11.06.2010 г. с решение на fбщото събрание на съдружниците на [фирма] е избран за управител на дружеството Т. К. Д.. Това решение е било предмет на съдебен контрол по т.д.№ 994/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което решението е потвърдено и е влязло в сила на 15.01.2013 г. До провеждане на общото събрание на съдружниците от 11.06.2010 г., търговското дружество се е представлявало от Т. Д. и Л. К., заедно и поотделно. С решение № 1260 от 19.07.2012 г., постановено по т.д.№ 1092/2012 г. Варненският окръжен съд е признал за установено по отношение на дружеството, че вписване №20110502103044, извършено на 02.05.2011 г. в търговския регистър при А. по вписванията по партидата на [фирма] на обстоятелството, че К. е управител на търговското дружество представлява вписване на несъществуващо обстоятелство. Решението е влязло в сила на 08.05.2013 г. Направен е извод в молбата за отмяна, че за времето от 02.05.2011 г. до 09.05.2013 г. К. не е управител на дружеството и не е имал право да извършва никакви действия от името и за сметка на дружеството и не е имал правото да представлява и упражнява правата и интересите на търговеца. На 19.09.2011 г. като представляващ [фирма] К. е сключил договор за счетоводни услуги със „С. Л.”-ЕООД. Въз основа на договора и констативен протокол от 03.10.2011 г. е бил издаден в полза на последното дружество изпълнителен лист за сумата 50 000 лв., представляваща неустойка по договора за счетоводни услуги от 19.09.2011 г. Срещу издадената заповед за изпълнение е било подадено възражение и частна жалба от [фирма] по чл.414 ГПК от управителя Т.Д.. Възражението и частната жалба са били оттеглени от К..
От тази хронология на действията на К. следвало, че към момента на извършването им не е притежавал представителна власт, тъй като съдът е обявил за несъществуващо обстоятелство вписването на К. като управител на дружеството. То не е било надлежно представлявано при оттегляне на възражението и на частната жалба, извършено на 11.11.2011 г., които действия в решението на Варненския апелативен съд са приети за надлежно извършени. Като е съобразил оттеглянето на възражението срещу издадената заповед за изпълнение, съдът е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото.
Молбата за отмяна се поддържа в открито съдебно заседание, като в представената писмена защита са изложени съображения, че извършените конкретни действия от К. са проява на недобросъвестност по отношение на търговското дружество.
Ответникът [фирма] счита молбата за отмяна за неоснователна. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решението, предмет на молбата за отмяна, е обезсилено решение на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен иск на [фирма] с правно основание чл. 422 ГПК, за установяване на вземането по издадена в полза на дружеството заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело № 14867/2011г. на Варненския районен съд за сумата от 50 000 лв., представляваща неустойка по договор за счетоводни услуги от 20.09.2011 г. и е прекратено производството по делото. Ответник по иска по чл.422 ГПК е дружеството–молител. За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството Варненският апелативен съд е приел, че ищецът няма правен интерес от установителния иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение срещу ответника – молител, след като подаденото възражение по чл.414 ГПК е оттеглено от един от управителите на дружеството – длъжник Л. К.. С оттеглянето на възражението и липсата на ново подадено възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила, което обосновава липсата на правен интерес от предявения установителен иск за кредитора.
Чл.305, ал.1, т.5 ГПК групира няколко отменителни основания със самостоятелно значение. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото и по този начин не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности за ефективна защита в процеса. Във втората хипотеза разпоредбата на закона има предвид представителство без надлежно упълномощаване или упълномощаване, което е свързано с порок (нищожно или унищожаемо) или при превишаване на представителната власт от представляващия. Основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК в хипотезата на представителство няма предвид недобросъвестно изпълнени действия от представляващия към представлявания в проведеното исково производство. С отмяната по чл.303, ал.1, т.5 ГПК се обезпечава правото на страната на защита по висящ процес, като се осуети опасността да бъде окончателно обвързана от силата на пресъдено нещо на решението.
Молбата за отмяна на [фирма] се основава на чл.303, ал.1, т.5 ГПК на липсата на представителна власт към момента на оттегляне на възражението по чл.414 ГПК от К..
Молбата е неоснователна. Към 11.11.2011 г. търговското дружество е представлявано заедно и поотделно от управителите Д. и К.. Този режим на представителство означава, че всеки от двамата управители разполага със самостоятелна представителна власт като органен представител на търговеца по смисъла на чл.141, ал.2 ТЗ. Цитираното решение на Варненския окръжен съд по т.д. №1092/2011г., е влязло в сила след извършеното оттегляне на възражението по чл.414 ГПК, а заличаването на вписаното обстоятелство (заличаването на К. като управител) има действие занапред. В този смисъл е ТР № 1/2002 г. ОСГК на ВКС, т.ІІІ. Вписването на лицето като управител създава мандат за осъществяване на процесуални действия, включително и действия по оттегляне на извършени вече действия. За третите лица, какъвто е взискателят по издадената заповед за изпълнение и ищец по иска по чл.422ГПК, както и за съда, всеки от вписаните управители представлява юридическото лице на основание чл.30, ал.1 ГПК. Когато са овластени да представляват дружеството заедно и поотделно всички промени, свързани с представителната власт на управителите спрямо третите лица, имат действие от вписването им в търговския регистър, съгласно чл.141, ал.3 ТЗ. По силата на чл.10, ал.1 ЗТР третите добросъвестни лица могат да се позовават на вписването, както и на обявяването му, дори ако вписаното обстоятелство не съществува. Доколкото в писмената защита молителят се позовава на недобросъвестно поведение на К. и във вреда на търговското дружество, същото не представляват основание за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, като несвоевременно въведено в процеса и като не попадащо в нито една от посочените в чл.303, ал1, т.5 хипотези.
С оглед на изложеното, че извършените действия от К., към момента на оттеглянето на възражението срещу издадената заповед за изпълнение, са действия в рамките на правомощията му на управител на дружеството, липсва основание за отмяна на атакуваното решение поради липса на надлежно представителство по чл.303,ал.1, т.5 ГПК.
Предвид изхода по молбата за отмяна на ответника се дължат разноски по договор за правна защита и съдействие от 15.07.2014 г. в размер на 2000 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение

ОТХВЪРЛЯ молбата на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 127 от 10.05.2013 г, постановено по в.т.дело № 535/2012 г. на Варненския апелативен съд, като неоснователна.
ОСЪЖДА „Е.-ЕООД да заплати на „С. Л.”-ЕООД разноски в размер на 2 000 (две хиляди) лева за производството пред ВКС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: