Р Е Ш Е Н И Е   

                                                                  № 95

                                             гр.София, 05.02.2010 год.

В ИМЕТО  НА НАРОДА         

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на първи февруари две хиляди и десета година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА

                                                                                            ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Цветанка Найденова

разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА

гр.дело  №2484 по описа на І г.о. за 2008 год.

Производството е по чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Й. Ф. Р., Е. Ф. Р. и С. Ф. Д., тримата от гр. Р., против решението от 14.03.2008г., постановено по в.гр.д. №4/2008г. на Разградски окръжен съд, с което след отмяна на решението от 16.10.2007г. по гр.д. №375/2007г. на Разградски районен съд в частта, с която са определени правата на съделителите, е допусната делбата при равни права на съделителите Й. Ф. Р., Е. Ф. Р. , С. Ф. Д. и М. Р. Х..

Касационното обжалване е допуснато с определение №304 от 18.03.2009г. поради наличието на противоречива съдебна практика по въпроса намира ли приложение разпоредбата на чл.121 от ГПК/отм./ във фазата по допускане на делбата с оглед регламентираната в чл.75, ал.2 от ЗН нищожност на делбата при неучастие на съсобственик.

По въпроса за приложението на разпоредбата на чл.121 от ГПК/отм./ във фазата по допускане на делбата с оглед разпоредбата на чл.75, ал.2 от ЗН, е налице съдебната практика, на която има позоваване във въззивното решение, установяваща, че производството по допускане на делбата продължава в лицето на съделителя, прехвърлил правата си на трето лице и по-новата съдебната практика, изразена в Решение № 818 от 21.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 399/2004 г., I г. о., с което е прието, че в делбата следва да участват действителните участници в имуществената общност, макар да е налице придобиване на права след предявяване на иска.

Настоящият съдебен състав намира за правилна по-новата съдебна практика, изразена в Решение № 818 от 21.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 399/2004 г., I г. о.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение.

Ответникът по жалбата М. Р. Х. и третото лице-помагач Л. К. К. не вземат становище.

Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:

С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която са определени правата на съделителите, е допусната делбата при равни права на съделителите Й. Ф. Р., Е. Ф. Р. , С. Ф. Д. и М. Р. Х..

Установено е, че процесният имот дворно място от 575кв.м., съставляващо УПИ ХХ-315 в кв.19 по плана на с. С., ведно с построената в него едноетажна сграда от 63кв.м. и маза с площ от 23кв.м., е единствената вещ, изчерпваща наследството, поради което въззивният съд е приел, че актът на разпореждане - дарение, до размер на 1/4ид.част - идеалната част, която съответства на наследствения дял на разпоредилия се наследник М, съставлява акт на разпореждане с наследството, което е получила.

След като е установено, че с делбения имот се изчерпва наследството, правилно е прието от въззивния съд , че разпореждането с него до размер на притежаваните права от съделителката е противопоставимо по отношение на останалите съделители и не намира приложение чл.76 от ЗН, а приобретателят Л. К. е придобил собствеността върху 1/4ид.част от имота. За останалата 1/4ид.част разпоредителната сделка не е произвела вещно-прехвърлително действие.

Неоснователни са доводите на касаторите, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на разпоредбата на чл.76 от ЗН. Въззивното решение е постановено в съответствие с указанията, дадени с ТР №1 от 2004г. на ОСГК на ВКС, че актът на разпореждане със сънаследствена вещ, изцяло или отчасти, е непротивопоставим по отношение на останалите сънаследници, доколкото с разпоредената вещ не се изчерпва наследството и не се касае до хипотеза на разпореждане по чл.212 от ЗЗД. В случая е прието за установено от фактическа страна, че с делбения имот се изчерпва наследството, поради което правилно е прието от правна страна, че разпореждането с него до размер на притежаваните права от съделителката е противопоставимо по отношение на останалите съделители и не намира приложение чл.76 от ЗН.

Въззивният съд е приел, че при прехвърляне на права върху делбеното имущество на трети лица след предявяване на иска за делба, намират приложение общите правила на чл.121, ал.2 от ГПК/отм./ и чл.178 от ГПК/отм./: приобретателят може да встъпи в делото като подпомагаща страна, а при съгласие и на всички съделители приобретателят може да замести прехвърлителя в делбеното производство.

Съдът неправилно е приел, че разпоредбата на чл.121 от ГПК във всички случай изключва приложението на чл.75, ал.2 от ЗН щом в делбата участва прехвърлителят. Посоченото тълкуване е приложимо само ако прехвърлянето на спорното право е станало по време на висящността на втората фаза на делбеното производство. В този случай влязлото в сила решение по допускане на делбата съставлява сила на присъдено нещо и по отношение на лицата между които следва да се прекрати съсобствеността /чл.282, ал.1 от ГПКотм./, поради което при условията на чл.121 от ГПК фазата по извършване на делбата продължава в лицето на прехвърлителя. Когато обаче правоприемството е настъпило преди постановяване на решението за допускане на делбата, съдът е длъжен да се съобрази с материалноправния ефект на извършената прехвърлителна сделка и да постанови извършване на делбата между лицата, които се легитимират като съсобственици към момента на постановяване на решението по допускане на делбата. Липсата на процесуално правоприемство при условията на чл.121 от ГПК/отм./, не освобождава съда от задължението да установи и да се произнесе по допускане на делбата спрямо лицата, които се легитимират като носители на права върху делбения имот към момента на постановяване на решението, тъй като неучастието на някои от тези лица води до нищожност на делбата съгласно чл.75, ал.2 от ЗН.

В нарушение на разпоредбата на чл.188, ал.3 от ГПК/отм./ въззивният съд е следвало, но не е взел предвид извършената прехвърлителна сделка в хода на делото, за да се извърши делбата между съсобствениците към момента на постановяване на решението по допускане на делбата.

По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касаторите основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.3 от ГПК същото трябва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за конституиране като главна страна на приобретателя, който замества ответника-прехвърлител като страна и без негово съгласие. Делбата следва да се извърши между съсобствениците към момента на постановяване на решението.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решението от 14.03.2008г., постановено по в.гр.д. №4/2008г. на Разградски окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Разградски окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: