2

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 9 ноември 2010 година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1114/09 година и за да се произнесе, взе предвид :


Производството е по чл. 290 ГПК.
С решение от 06.03.2009 г. по в.гр.д. № 172/08 г. на Окръжен съд Монтана е обезсилено решението на Районен съд Монтана, постановено на 08.01.2007 г. по гр.д. № 558/06 г. и е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, предявен от Т. М. Т., М. Т. А., Р. Г. Т., К. М. Т., В. И. С. и Р. И. Г..
Против въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от адв. Й. А. в качеството му на пълномощник на ищцата В. И. С.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени съдопроизводствени правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
Ответниците по касация И. И. И., Т. М. Т., Р. Г. Т., К. М. Т., Р. И. Г. и М. Т. А. не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените в касационната жалба основания по чл. 281 ГПК, приема следното:
Жалбоподателката в настоящото производство, заедно с Т. М. Т., Р. Г. Т., К. М. Т., Р. И. Г. и М. Т. А. са предявили против И. И. И. иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ с искане да бъде установено, че описаните в исковата молба земеделски имоти, към момента на коопериране на земеделските земи, са били собственост на общите на страните наследодатели И. И. Е. и Ц. Т. В. Е. / Ц. Т. Е./. Правния си интерес са обосновали с твърдението, че същите са били заявени за възстановяване като собствени от наследодателя на ответника И. И. И., който е един от наследниците на общите наследодатели.
За направи извод, че така предявеният иск е недопустим въззивният съд е приел, че след като земите не са били заявени за възстановяване от ищците по реда на чл. 14, ал.1 -3 ЗСПЗЗ и не може да бъде образувано административно производство пред ОСЗГ поради това, че предвидените в чл. 11 ЗСПЗЗ срокове са изтекли, липсва правен интерес от провеждането му. Според въззивния съд това следва от тълкуването, дадено от ВКС с ТР№ 1/1997 г. на ОСГК.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса кога е налице правен интерес от предявяване на установителния иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Настоящият състав приема, че при разрешаване на този въпрос въззивният съд е интерпретирал неправилно постановките на ТР № 1/ 1997 г. на ОСГК на ВС, като им е придал смисъл, какъвто те нямат. В т.ІІІ от това тълкувателно решение е прието, че оспорването на правото на собственост чрез иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е обусловено от правен интерес, какъвто е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал.1 - 3 ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността в реални граници или за обезщетяване на собствениците по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ. Когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ процесуално недопустимо. Същевременно в т. ІІ са дадени разяснения относно съотношението на исковото производство по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и на административното производство по чл. 14, ал.1-3 ЗСПЗЗ. Посочено е, че когато административното производство по чл. 14, ал.1 -3 ГПК, образувано по молба на заинтересуваните лица по чл. 10, ал.1 ЗСПЗЗ, е висящо, то подлежи на спиране на основание чл. чл. 182, б.”д” ГПК/ отм./ до приключване на спора по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, а когато решението по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е влязло в сила след приключване на административното производство, и с него се установи, че собственици към релевантния минал момент са други лица, а не тези, спрямо които е постановено възстановяването на собствеността в реални граници, общинската поземлена комисия на основание чл. 14, ал.7 / сега ал. 7а/ ЗСПЗЗ може да промени лицата, в чиято полза или вреда е издадено решението й.
Следователно, допустимостта на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ не е в зависимост от това дали ищецът е подал заявление по чл. 11, ал.1 или е предявил иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ за възстановяване на земеделската земя. Достатъчно условие е за нея е било образувано административно производство по чл. 14, ал.1-3 ЗСПЗЗ, макар и по заявление от друго лице. Това е така, тъй като правото на възстановяване е относимо към всеки имот, а не към лицето, което го претендира / ТР № 2/1996 г. на ОСГК на ВС/. Законът изрично предвижда възможност при успешно провеждане на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ при искане на заинтересуваните лица Общинската служба по земеделие да промени лицата, в чиято полза е издадено решението й.
С оглед на изложеното като е приел, че предявеният иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е недопустим, въззивният съд е постановил неправилно решение което следва да бъде отменено и делото върнато на Окръжен съд - Монтана за произнасяне по същество на спора.
Водим от гореизложеното съдът


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решението на Окръжен съд Монтана, постановено на 06.03.2009 г. по в.гр.д. № 172/08 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: