Р Е Ш Е Н И Е
№ 113
София, 18.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният
касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно
заседание на осми февруари, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при
участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша
докладваното от съдията Н. Зекова
гражданско
дело № 214/2009 година.
Производство за разглеждане на касационна жалба по чл. 290 ГПК.
Подадена е касационна жалба от К. Й. К. от гр. Н. срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд по гр. д. № 171/2008 год., с молба да бъде отменено като като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано.
Ответниците Й. К. Й. и И. Й. К., двамата от с. П., област Стара Загора, считат жалбата за неоснователна и молят да бъде отхвърлена.
При касационната проверка се установи следното:
Старозагорският окръжен съд, с въззивно решение от 18. 6. 2008 г. по гр. д. № 172/2008 год. е оставил в сила решението на Старозагорския районен съд по гр. д. № 498/2007 г. в частта, с която е отхвърлен иска на К. К. за разваляне на удостоверения с нот. акт № 48/5. 4. 2002 г., договор за прехвърляне на Й. Й. на недвижим имот в с. П. дворно място от 1590 кв.м., заедно с постройките в него – жилище, гараж, навес, срещу задължение за гледане и издръжка, до размер на ½ ид. ч. от имота. С въззивното решение е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е уважен иска за разваляне на договора за другата ½ ид. ч. от имота и с решение по същество, искът е отхвърлен. Отмяната на първоинстанционното решение за частично уважаване на иска, въззивният съд е обосновал с извода си за липса на убедителни доказателства за неизпълнение от страна на приобретателите по договора - няма данни за физически тормоз спрямо ищеца, той неоправдано е отказвал предлаганите от длъжниците грижи и издръжка, сам е създавал е пречки да ги получава, по делото има данни за платена от приобретателите парична сума на ищеца за издръжка, което представлява законосъобразно преобразуване на задължението им от натура в паричен еквиналент, както предвижда ТР № 96/1966 г- ОСГК на ВС. Потвърждаването на първоинстанционното решение в частта, с което е отхвърлен иска за ½ ид.ч. от имота, въззивният съд е обосновал с липсата на право на иск на ищеца К. Й. , тъй-като тази част е принадлежала на покойната му съпруга и прехвърлителка по договора И. К. и той не може да упражнява правата на другите нейни наследници.
Изводите и решението на въззивния съд са постановени в нарушение на материалния закон и са необосновани.
Ищецът К. е кредитор по договора за прехвърляне на имота срещу задължение за гледане, грижи и издръжка, което приобретателите са дължали спрямо него и съпругата му и прехвърлителка И. К. , починала през 2005 год. Съдебна практика е категорична, че задължението дължимо на двамата кредитори, е единно и неделимо, поради което, неизпълнението спрямо единия от кредиторите е основание за разваляне на договора изцяло. В този смисъл въззивният съд неточно се е позовал на ТР № 30/1981 г. относно правата на наследниците на кредитор по алеаторен договор. Претенцията на ищеца е в качеството му на кредитор по договора, който има право да иска развалянето му изцяло, ако докаже неизпълнение на задълженията на длъжника – приобретател. В случая, това право на иск се огранича само от субективното право на ответника Й до размера на неговия наследствен дял от имуществото на починалата му майка И, т. е. до размер на 1/8 ид.ч. от имота, притежаван като съпружеска имуществена общност от ищеца и покойната И. К. , оставила четирима наследници, съпруг и три деца - чл. 28 СК /стара редакция чл. 27/ и чл. 9, ал. 1 ЗН.
Необоснован е изводът на решаващия съд, че ответниците са изправни длъжници по алеаторния договор. Правилна е принципната констатация, че приобретателите по договора носят доказателствена тежест за установяване на изпълнението на задълженията им. Този принцип, обаче, фактически не е приложен от въззивния съд. Неотносимо към спора по делото е съображението за липса на доказателства за физически тормоз от ответниците спрямо ищеца и нанесен побой, защото такива обстоятелства са извън кръга на задълженията за гледане и издръжка. Т. е. липсата на данни за физическо насилие не е основание да се счита, че ответниците са гледали и са се грижили за ищеца. Неубедителен е изводът на съда, че ищецът сам е създавал пречки за изпълнение на задълженията на ответниците, поради което те не отговарят за това неизпълнение. Съдът не е конкретизирал доказателствата, въз основа на които е направил този извод. От съдържанието на договора, удостоверн в нот. акт № 48/2002 г., следва че задълженията на приобретателите са за гледане, внимание, грижи, допълване на издръжката при нужда, грижи при болест и немощ, храна, осветление, отопление и други. Посочените свидетели от ответниците по иска са установили инцидентни прояви на грижи от тяхна страна спрямо ищеца - даване на ядене, приготвено от съпругата на ответника, запалване на печката в стаята му, изказано задоволство от ищеца от отношението на снаха му. Тези обстоятелства обаче в никакъв случай не могат да се идентифицират с обема от задължения, посочени в нотариалния акт. Необоснован е изводът на съда за игнориране на показанията на свидетели, посочени от ищеца по съображения, че те били в приятелски отношения с неговата дъщеря и не живеели в с. П.. Свидетелите М. С. и Кр. С. установяват непосредствени впечатления от изключително лошите битови условия, при които е живеел ищецът, което несъмнено показва, че той не е бил гледан и обгрижван, съобразно възрастта и здравословното му състояние, вкл. психическото му здраве. Несъответна на данните по делото е констатацията на въззивния съд, че ответниците са изправни длъжници, тъй-като са платили издръжка на ищеца от януари до май 2008 год. и това им действие е било наложено от невъзможността да изпълнят задължението за издръжка в натура, защото кредиторът – ищец по делото, не е давал съдействие за изпълнение в натура и е напуснал мястото на изпълнение на договора – къщата в с. П.. Съдът не е взел предвид, че с определение на Старозагорския районен съд по гр. д. № 498/2007 г., постановено в съдебно заседание на 3. 12. 2007 год., е определен размерът на дължимата издръжка от март 2007 до ноември 2007 г., включително и сумата е изплатена от ответниците в срока, определен от съда, с банково бордеро от 27. 12. 2007 год.. След тази дата, ответниците са дължали парична издръжка в началото на всеки текущ месец, т. е. от януари 2008 год., което не е изпълнено. Видно от представените пред въззивния съд платежни документи, те са заплатил първата сума от 120 лв. на 19. 3. 2008 г., а втората сума 100 лв. – на 7. 5. 2008 г. Очевидно е, че се касае за забавено и неточно изпълнение, защото за времето от януари до 19 март 2008 год., ищецът не е получил издръжката, от която се е нуждаел.
По изложените съображения, касационният съд счита, че въззивното решение следва да бъде отменено изцяло и се постанови ново решение, с което се уважи предявеният иск за разваляне на договора до размер на 7/8 ид. ч. от имота и се отхвърли за 1/8 ид. ч. от имота, представляваща наследствения дял на ответника Й от покойната му майка И.
Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 18. 6. 2008 г. по гр. д. № 172/2008 г. на Старозагорския окръжен съд и вместо това постановява:
РАЗВАЛЯ договора, удостоверен с нот. акт № 48/5. 4. 2002 г. на нотариус К. при Районен съд Стара Загора, с който К. Й. К. и съпругата му И. М. К. са прехвърлили на сина им Й. К. Й. недвижим имот, а именно: дворно място от 1590 кв.м., съставляващо УПИ * в кв. 17 по плана на с. П., област Стара Загора, заедно с всички постройки и подобрения в имота – жилище от 120 кв.м., гараж от 20 кв.м., навес от 20 кв.м., срещу задължения от страна на приобретателя и съпругата му за гледане,внимание и грижи към прехвърлителите до края на живота им, допълване на издръжката им при нужда, грижи при болест и немощ, храна, отопление, осветление и др. ДО РАЗМЕР НА 7/8 ИД. Ч. ОТ ИМОТА.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разваляне на договора до размер на 1/ 8 ид. ч. от имота.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: