Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1011/09 г.
София, 12. 03. 2010 г.
Върховният
касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно
заседание на четиринадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при
секретаря Виолета Петрова
и
в присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело
№ 3409 по описа за 2008 година
Производство по чл.290 ГПК.
С определение № 105 от 25.11.2008 година е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК касационно обжалване на решение № 21 от 08.04.2008 год. по гр.д. № 2228/04 год.на Софийски апелативен съд,с което е обезсилено изцяло решението от 27.07.2004 год. по гр.д. № 499/2003 год. на Софийски градски съд,ІГО-4 състав и е прекратено производството по делото .
Касационното обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос,свързан с необходимостта указанията на съда по чл.100ГПК/отм./за поправяне нередовностите на исковата молба да са достатъчно ясни,точни и конкретни ,както и необходимо ли е,като предпоставка за връщане на исковата молба,ищецът да е предупреден за тази последица при неизпълнение на указанията.
В решение № 802/05.07.1996 год. и определение № 29/03.05.1999 год.на ВКС,ІІ г.о.,както и определение от 2.01.2001 год. на САС-4 състав,определение от 24.07.2000 год. на СГС,ТК-VІ състав,определение от 16.01.2002 год. на СГС,ГК,ІГО-5 и 6 състав и определение от 17.06.2000 год.на СГС,ГК-ІІ”а” отд.е прието,че при констатирана нередовност на исковата молба,съдът следва да укаже изчерпателно,ясно и точно на ищеца всяка една констатирана нередовност на исковата молба,начинът по който тя може да бъде отстранена и последиците от неотстраняването й в срок.
В обжалваното въззивно решение е прието,че ищцата – жалбоподател е предявила обективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.2 пр.1 и 2 от ЗЗД,чл.97 ал.1 ГПК и чл.108 ЗС ,за обявяване за нищожно,поради липса на съгласие и предмет,на пълномощно № 9570/28.07.1992 год.,въз основа на което е сключен н.а. № 177/93 год. и да се отмени този нотариален акт. Освен това иска да бъде призната спрямо ответниците за собственик на масивна жилищна сграда,находяща се в гр. С.,бул.”М” № 30,състояща се от сутерен,партер,три етажа и тавански помещения,ведно с дворното място върху което е построена сградата и съставляващо имот пл. № 4 от кв.28м,ГГЦ,Зона Г-14 по плана на гр. С.,цялото от 300 кв.м.,а ответникът Х. Р. да бъде осъден да й предаде владението на имота. Прието е,че въпреки направените на два пъти уточнения на исковата молба-съответно на 6.02.2003 год. и 20.03.2003 год.пред първоинстанционния съд тя е нередовна,тъй като от изложените обстоятелства и петитум не става ясно какви и колко иска са предявени. Спазвайки задължителните указания на ТР № 1/17.07.2001 год.на ОСГК на ВКС въззивният съд с разпореждане от 13.12.2006 год. е оставил исковата молба без движение и поради неотстраняване на нередовността в законоустановения срок е обезсилил постановеното първоинстанционно решение и прекратил производството пред него.
Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение намира за правилно първото становище.
Дейността на въззивната инстанция,като съд по съществото на спора, е аналогична на тази на първата,като без да я повтаря,представлява нейно продължение до разрешаването на материалноправния спор. Правната квалификация на претендираното материално право се определя от съда,в чиито правомощия е да субсумира наведените правно-релевантни факти към съответната правна норма. За тази цел исковата молба,с която се въвежда спорния предмет,следва да отговаря на изискванията на чл.98 и чл.99 ГПК/отм./ за задължителните реквизити. Когато обаче е налице несъответствие в претендираното материално право и вида на търсената защита,посочена в петитума,съдът е длъжен да остави исковата молба без движение за привеждане в съответствие основанието на иска към петитума,който ще очертае границите на решаващата му дейност. Съгласно разпоредбата на чл.100 ал.3 ГПК/отм./,ако нередовността на исковата молба се забележи в течение на производството,съдът процедира съобразно изискванията,визирани в чл.100 ал.1 ГПК/отм./-на ищеца се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в законоустановения срок. Когато въззивния съд констатира за първи път нередовности на исковата молба,той може сам като инстанция по същество да приложи чл.100 ГПК/отм./Отстраняването на дефектите на исковата молба пред въззивния съд се отнася до всички нейни реквизити посочени в разпоредбите на чл.98 и чл.99 ГПК/отм./при съобразяване,че когато се уточнява основанието,петитумът или страните по делото,то не трябва да представлява недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск пред тази инстанция в нарушение на чл.116 и чл.117 ГПК/отм./казанията на съда трябва да бъдат доведени до знанието на ищеца и да са изчерпателни и ясни относно всяка констатирана нередовност на исковата молба,начинът по който тя може да бъде отстранена и последиците от неостраняването й. В зависимост от изпълнението на указанията му съдът ще разгледа основателността на въззивната жалба или ще обезсили първоинстанционното решение и ще прекрати производството по делото.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение,като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се,че указанията на съда за уточняване на исковете са непълни и неясни,поради което не могат да укажат какви действия следва да бъдат предприети от ищцата – жалбоподател в предвидения от ГПК ред. Не са посочени и негативните последици за жалбоподателката при евентуалното неотстраняване в посочения от съда срок. Освен това след изтичане на определения законов срок производството по делото е продължило с извършване на процесуални действия- събиране на доказателства в подкрепа на исковите претенции.
Касационните оплаквания са основателни.
Въззивният съд е процедирал в съответствие на процесуалните правила и е оставил без движение исковата молба с разпореждане от 13.12.2006 год. Съдът обаче не е дал достатъчно изчерпателни и ясни указания за отстраняването на нередовността на исковата молба,относно вида и предмета на предявените искове,касаещи конкретизацията на обстоятелствената част на претенциите и навеждане на конкретни фактически твърдения,а се е задоволил само да укаже да се уточнят колко и какви са предявените искове. Съобщението с указанията на съда са достигнали до знанието на ищцата – жалбоподател на 15.01.2007 год. Следва обаче да се отбележи,че самото разпореждане от 13.12.2006 год. не съдържа предупреждение за неблагоприятните последици от цялостното неизпълнение на указанията на съда,а именно обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството съгласно т.4 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК. Такова предупреждение не е било вписано и в съобщението до страната и не са били ясно формулирани задълженията за изпълнение на указанието в неговата цялост. Въпреки това след изтичане на законоопределения срок съдът е продължил процесуалните действия по събиране на доказателства,имащи отношение към твърденията и доводите на страните за притежаваните от тях вещни права.
С оглед изложеното, постановеното решение следва да бъде отменено при условията на чл.293 ал.3 ГПК и делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане,като се отстранят допуснатите съществени процесуални нарушения.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 21 от 08.04.2008 год. по гр.д. № 2228/04 год.на Софийски апелативен съд,ГК-2 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове: