Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков

при секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА …………. и с участието на прокурора …………………………………………..., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 609 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
С определение № 501/20.VІ.2012 г., постановено по делото, касационният контрол спрямо частично атакуваното решение на Великотърновския апелативен съд по т. д. № 121/2010 г. по установителен иск с правно основание по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, както и по обусловеният от него осъдителен иск срещу ответното [фирма]-С., е бил допуснат по жалбите на постоянния синдик на търновското [фирма] (в несъстоятелност) Д. Ив. Г. и на третото лице негов помагач в процеса – [фирма]-С. в хипотезата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид решаваните противоречиво от съдилищата два процесуалноправни въпроса:
1/ За възможността въззивният съд да игнорира доказателствената сила на частни свидетелстващи документи /разходни касови ордери/, за които в първата инстанция не е било откривано пр-во по чл. 154 ГПК /отм./ - независимо от възражението на ответника относно тяхната автентичност /не и досежно верността им/; 2/ За автентичността на частен свидетелстващ документ, издаден от лице без представителна власт по отношение на търговец, ако последният веднага след узнаването на това обстоятелство не се е противопоставил. Съответно в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК касационно обжалване е било допуснато досежно частта от същото въззивно решение, с която е било обезсилено това на първостепенния съд по обусловеният осъдителен иск на синдика срещу ответното [фирма]-С. за връщане в масата на несъстоятелността на търновското [фирма] на сума в размер на 124 340 лв., тъй като от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е бил преценен въпросът за легитимацията на длъжника да води обусловения специален осъдителен иск.
Съответно в пр-вото по чл. 288 ГПК касационната жалба на ответното по исковете [фирма]-С. против частта от това въззивно решение, с която е бил уважен срещу този търговец установителен иск на синдика с правно основание по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ до размер на сумата 60 000 лв., не е била допусната за разглеждане по същество и така решението на Великотърновския апелативен съд по спора, въведен с тази част от претенцията, съгласно чл. 296, т. 3 ГПК е влязло в сила, вкл. досежно осъждането на това д-во да заплати държавна такса.
В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът синдик Д. Ив. Г. с нарочна писмена молба, а третото лице негов помагач [фирма]-С. чрез процесуалния си представител адв. В. Г. от САК, са заявили че поддържат жалбите си, докато ответните по тях [фирма]-С. и [фирма] (в несъстоятелност)-гр. В. Т., редовно призовани, не са били представлявани.
Като взе предвид оплакванията и доводите в жалбите на синдика Г. и на третото лице негов помагач в процеса [фирма], становището в изготвения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор на ответното по тези жалби [фирма]-С. и след като извърши проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК относно материалната и процесуална законосъобразност на въззивното решение в атакуваните от тях части на въззивното решение, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение приема следното:
Касационните жалби на постоянния синдик на великотърновското [фирма] /в Н./ Д. Ив. Г. и на присъединилото се към нея със своя жалба трето лице-негов помагач в процеса [фирма]-С. са основателни.
Ноторно е, че т. нар. материална доказателствена сила е присъща само на свидетелстващите /не и на диспозитивните/ документи стига те да са едновременно автентични и верни. Защото както неверният, така и неавтентичният частен свидетелстващ документ, представляват неистински документи, които нямат каквато и да било доказателствена стойност. Изключването на неистински документ от събрания по делото доказателствен материал обаче е подчинено на строга регламентация в процесуалния закон и задължително се предшества от: 1/ Неговото своевременно оспорване от заинтересуваната страна /в съдебното заседание, в което документът е бил представен или най-късно в следващото, ако тази страна не е присъствала/; 2/ От изслушване заявление на представилата го страна в процеса, че тя желае да се ползва от него; 3/ От откриване на специално производство за проверка истинността на надлежно оспореният документ, в хода на която може да се извършва сравнение с други „безспорни” документи, да се слушат показания на свидетели и заключения на вещи лица. Вярно е, че съдът може да се произнесе „по оспорването на документа” и с решението си по делото, но в процесния случай, по повод релевираното възражение на [фирма] - като ответник по иска на синдика с правно основание по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, за „неавтентичност” на представените по делото 6 РКО досежно извършени от длъжника [фирма] плащания в размер на сборната сума от 64 340 лв., Великотърновският апелативен съд е могъл да констатира, че производство по оспорването на тези частни свидетелстващи документи не е било откривано при разглеждане на делото в първата инстанция. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 5/18.Х.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 5/2011 г.: „Недопустим е иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1-во ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК”. Съдържанието на разпоредбата на чл. 124, ал. 4, изр. 1-во от действащия процесуален закон /в сила от 1 март 2008 г./ е идентично с това на чл. 97, ал. 3, изр. 1-во ГПК /отм./, при действието на който е протекло пр-вото пред Великотърновския апелативен съд /арг. § 2, ал. 1 от ПЗР на действащия процесуален кодекс/. Следователно съставът на въззивната инстанция е допуснал съществено нарушаване на горепосоченото съдопроизводствено правило, щом като без да е било откривано производство по оспорване истинността /автентичността/ на процесните шест РКО – като частни свидетелстващи документи, същите са били изключени от доказателствения материал по делото. От друга страна, ноторно е че доказателствената сила на счетоводните книги, каквато е и касовата книга на длъжника платеца [фирма] (в несъстоятелност), е винаги производна, но след като по делото редовното й водене е било установено по несъмнен начин /закл. на в.л. Р. Б./, присъщата й материална доказателствена сила - на свой ред като частен свидетелстващ документ, е следвало да бъде зачетена от решаващия съд по силата на чл. 146, изр. 2-ро ГПК /отм./: предвид ненадлежното оспорване на процесните шест РКО, а и при съобразяване постановката на Р. № 39-2/5.ІІІ.1954 г. на ОСГК на ВС, че когато ответникът не оспори редовността на счетоводните книги по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК /отм./, не е необходимо служебно да се установява тяхната редовност чрез експертиза на вещо лице. Ето защо в посочения смисъл ще следва да се констатира и второ съществено нарушение на съдопроизводствено правило, а именно това на чл. 146 ГПК /отм./, допуснато от състава на Великотърновския апелативен съд и отразило се върху правилността на атакуваната част от неговото решение по иска на синдика Г. с правно основание по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ.
По вторият от релевираните в изложението към жалбите на двамата касатори процесуалноправен въпрос:
Предназначената да рационализира търговския оборот разпоредба на чл. 301 ТЗ въвежда предположение, че когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, следва да се счита, че последният потвърждава „действията”, ако не се противопостави веднага след узнаването им. Въпросната законова презумпция обаче има проявление не само към диспозитивните /разпореждащи/ документи, каквито представляват различните писмени правни сделки, но и към удостоверителните такива като стокови разписки, товарителници и пр., а и за разлика от проблема за верността на документ, който се поставя само досежно свидетелстващите, този за автентичността стои в равна степен и пред диспозитивните, и пред удостоверителните документи, вкл. частните такива. Описването на процесните шест РКО в касовата книга на платеца несъмнено представлява такова потвърждаване, което санира липсата на определени реквизити в същите първични счетоводни документи, установени с нормата чл. 8 ЗСч /отм./ по начин да се счита, че те със сигурност са били издадени от обявеното в несъстоятелност юридическото лице.
По въпроса за активната легитимация на длъжник в пр-во по несъстоятелност да води обусловеният от уважаването на установителния иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ осъдителен иск с предмет реституиране на платеното, но не в собствения му патримониум, а в масата на несъстоятелността, който правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона /ЗЗД/ и за развитието на правото.
Следва да бъде съобразено постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 105/25.ХІ.2009 г. на ВКС, ТК, Първо отделение по т. д. № 90/2009 г., според което нищожността по чл. 646 ТЗ съдържа правните белези на относителна недействителност, като видът на иска, чрез който последната може да бъде релевирана, е установителен, а също и че без да бъде подлагана на съмнение възможността синдикът да инициира пр-во по такъв иск спрямо действията и сделките, извършени от длъжника в т.нар. подозрителен период - по ал. 2 на чл. 646 ТЗ, що се отнася до последиците от уважаването на последния, те „са сходни по-скоро с тези по чл. 34 ЗЗД, отколкото с последиците по чл. 55, ал. 1 ЗЗД”. Аргументацията е, че обусловеният осъдителен иск е един от специалните искове по Раздел І на Гл. Х., Част ІV ТЗ, защото функционалното му предназначение е за попълване масата на несъстоятелността. „Т.е. с уважаването на иска по чл. 646 ТЗ даденото би следвало да бъде върнато не на несъстоятелния длъжник, (чиито права да го получи са отпаднали от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност), а в масата на несъстоятелността – чл. 614 ТЗ”, което би се постигнало с предявяване на иск по чл. 34 ЗЗД. Ето защо по необходимост се налага извод, че легитимиран да заведе такъв /обусловен от успешното провеждане на иска по чл. 646 ТЗ/ осъдителен иск – с правно основание по чл. 34 ЗЗД – се явява синдикът, действащ в пределите на правомощието си по чл. 658, ал. 1, т. 5 ТЗ: „да издирва имуществото на длъжника”. Следователно като е обезсилил първоинстанционното решение по съображения, че постоянният синдик Д. Ив. Г. не бил легитимиран да предявява „от свое име” осъдителен иск против ответното по него [фирма]-С. за връщане на платената от [фирма] /в Н./ сума в размер на 124 340 лв., Великотърновският апелативен съд е постановил неправилно /незаконосъобразно/ решение, което в тази му част ще следва да бъде отменено. Точната правна квалификация на този специален осъдителен иск /винаги обусловен от успешно провеждане на иска по чл. 646 ТЗ/ е по чл. 34 ЗЗД, като досежно предявяването и воденето му срещу ответното по него д-во легитимиран е не длъжникът, а всеки един синдик, действащ в изпълнение на служебното си правомощие по чл. 658, ал. 1, предл. 1-во ТЗ: по издирване имуществото на длъжника с оглед попълване масата на неговата несъстоятелност, а не за връщане на „изпълненото парично задължение” в патримониума на последния.
С оглед всичко изложено и като взе предвид, че в горепосочените негови две части, предмет на жалбите на синдика Г. и на третото лице негов помагач в процеса [фирма]-С., въззивното решение е постановено при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила, налагащо - в зависимост от изхода на делото по установителния иск с правно основание по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, разглеждането на обективно съединеният специален осъдителен иск на синдика срещу ответното [фирма]- С. с уточнената сега негова правна квалификация по чл. 34 ЗЗД по същество да се извърши за първи път от друг състав на въззивната инстанция /арг. чл. 293, ал. 3 ГПК/, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

ОТМЕНЯ решение № 261 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 17.ХІІ.2010 г., постановено по т. д. № 121/2010 г. В ЧАСТТА МУ, с която – като неоснователен и недоказан – е бил отхвърлен установителен иск на постоянния синдик на [фирма] (в несъстоятелност)-гр. В. Т. Д. И. Г. с правно основание по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, предявен срещу последното и срещу софийското [фирма], относно установяването на нищожност спрямо кредиторите на несъстоятелността на извършено от този търговец длъжник след началната дата на неплатежоспособността му /24.ІV.1999 г./ плащане с шест разходни касови ордера от месеците април и май на 1999 г. на сборна сума в размер на 64 340 лв. /шестдесет и четири хиляди триста и четиридесет лева/ в полза на втория търговец ответник, КАКТО И В ЧАСТТА на същото въззивно решение, с която е било обезсилено първоинстанционното решение № 122/9.VІІ.2010 г. на ОС-В. Т. по т. дело № 1289/07 г. по обективно кумулативно съединеният осъдителен иск на постоянния синдик Д. Ив. Г., предявен само срещу ответното [фирма]-С. с предмет връщането в масата на несъстоятелността на великотърновското [фирма] (в несъстоятелност) на платена от последното след началната дата на неплатежоспособността му /24.ІV.1999 г./ сума в размер общо на 124 340 лв. /сто двадесет и четири хиляди триста и четиридесет лева/ - деноминирани.
В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския апелативен съд в отменените две части на това въззивно решение със задължителни указания.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1


2