ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА

при секретаря Милена Миланова при участието
на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 652 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК по две касационни жалби: на [фирма] и на [фирма], двете жалби приподписани от адвокат Й. А., срещу решение № 87/15.02.2010 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 2493/2009 г., с което е отменено уважително решение на Врачански окръжен съд /В./ по иск по чл.694 ТЗ и е постановено друго решение, отхвърлящо иска.
С определение № 93/23.06.2011 г. по т.д. № 652/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО, потвърдено с определение № 755/07.11.2011 г. по ч.т.д. № 719/2011 г. на ВКС, ТК, I ТО касационната жалба на [фирма] срещу решение № 87/15.02.2010 г. на САС по гр.д. № 2493/2009 г. е оставена без разглеждане, поради липса на правен интерес за страната, срещу която предявения иск от [фирма] по чл.694 ал.1 ТЗ е отхвърлен.
Касаторът [фирма] поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност. Твърди, че въззивният съд е постановил решението си по жалба на синдика на [фирма], а синдикът няма самостоятелен правен интерес да обжалва първоинстанционното решение, тъй като не е страна в производството и не представлява длъжника производството по иск по чл.694 ТЗ, който разрешава спор между длъжник и кредитор, без синдикът да е страна в този спор. Касаторът излага и доводи за неправилност на въззивното решение – допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, както и необоснованост.
Ответникът по жалбата - [фирма] /н/ чрез изпълнителния си директор М. П. не взима становище. [фирма] /н/ чрез междувременно избрания постоянен синдик А. К. моли да се отхвърли касационната жалба и да се потвърди решението на САС по подробни съображения в писмена защита.
С определение № 150/11.03.2011 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на САС на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК при следния материалноправен въпрос: Какви са процесуалните права на синдика на дружество, което е в производство по несъстоятелност, да представлява длъжника в производството по иска по чл.694 ТЗ и да обжалва решението самостоятелно и независимо? Разрешението на въпроса обуславя и допустимостта на постановеното решение, за която съдът следи служебно /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/.
ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е основателна.
Пред В. е предявен иск по чл.694 ал.1 ТЗ от [фирма] срещу [фирма] /н/ за признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземане в размер на 3415.20 лв. по три фактури, издадени от [фирма] /описани по номера и дати/ за извършени услуги на [фирма], вземането по които е цедирано на [фирма]. Искът е уважен от В., чието решение е отменено от САС и е постановено друго решение, отхвърлящо иска. САС се е произнесъл по подадена въззивна жалба от Р. Г. М. - временен синдик на ответника [фирма] с обявена неплатежоспособност, открито производство по несъстоятелност, назначен временен синдик, като на основание чл.635 ал.2 ТЗ длъжникът, чрез управителните му органи, е лишен от правото да се резпорежда с имуществото на дружеството - решение № 613/24.04.2008 г. по т.д. № 617/2007 г. на В.. САС е приел, че така подадената въззивна жалба от временния синдик на ответника е допустима, тъй като към момента на подаването й и приключване на устните състезания пред САС, липсва влязло в сила решение за прекратяване на производството по несъстоятелност поради приемане на оздравителен план и синдикът има право да обжалва решението по предявения иск с правно основание чл.694 ТЗ.
По така поставения въпрос, с оглед на който ВКС е допуснал касационно обжалване на делото, настоящият състав на ВКС намира следното: междувременно е налице задължителна съдебна практика на ВКС по смисъла на т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС, а именно решение № 155/13.10.2011 г. по т.д. № 652/2010 г. на ВКС. В това решение е прието, че синдикът не е легитимиран да участва в производството по иска по чл.694 ал.1 ТЗ нито в собствено качество, нито като представител на длъжника, намиращ се в производство по несъстоятелност, поради което същият не е легитимиран да обжалва постановеното решение по този иск самостоятелно и независимо от длъжника . ВКС е направил извода, съобразявайки предмета на иска по чл.694 ал.1 ТЗ и страните в производството по иска по чл.694 ал.1 ТЗ – страни по материалното правоотношение, каквото качество синдикът не притежава, обсъдил е и е съпоставил разпоредбите на чл. чл.694 ал.1,3 и 4 ТЗ, чл. 637 ал.3 т.1 и ал.4 ТЗ, чл.692 ал.3 ТЗ, чл.635 ал.3 ТЗ. В този смисъл е и приетото в решение № 190/19.12.2011 г. по т.д. № 976/2010 г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и представляващо също задължителна съдебна практика по смисъла на т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Настоящият състав на ВКС споделя изложеното в цитираните решения на ВКС относно ролята и процесуалните права на синдика в производството по иск по чл.694 ал.1 ТЗ. Доколкото в случая въззивното решение е постановено по жалба на синдика на [фирма] /н/, който не е страна в производството по иск по чл.694 ал.1 ТЗ и не е легитимиран да обжалва първоинстанционното решение по иск по чл.694 ал.1 ТЗ нито в собствено качество, нито като представител на длъжника, който е в производство по несъстоятелност, въззивното решение е постановено по недопустима въззивна жалба, недопустимо е и следва да бъде обезсилено на основание чл.293 ал.4 вр чл.270 ал. 3 предл. 1-во ГПК. Поради недопустимостта на въззивната жалба, образуваното въз основа на нея производство пред САС следва да бъде прекратено, а първоинстанционното решение да бъде обявено за влязло в сила. С оглед недопустимостта на въззивното решение, приета от настоящия състав, не следва да се обсъждат доводите на касатора относно неправилността на решението.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на [фирма], макар да са поискани такива, поради липса на доказателства да са извършени разноски от тази страна – в представения по делото договор за правна защита и съдействие от 16.03.2009 г. е посочено само, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., но няма данни същото да е платено.
Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.4 ГПК, съдът:
ОБЕЗСИЛВА решение № 87/15.02.2010 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 2493/2009 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2493/2009 г. на Софийски апелативен съд.
ОБЯВЯВА за влязло в сила, постановеното от Врачански окръжен съд решение от 18.06.2009 г. по т.д. 20/2009 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.