Р Е Ш Е Н И Е
№ 278
гр. София, 25.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто
гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди
и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ
ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева
гр.д. № 4147 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ж. П. П. от гр. Б., чрез процесуалния му представител адв. К, против въззивното решение без номер от 5 февруари 2008 г., постановено по гр.д. № 891 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2005 г., в частта му, с която е отменено решение № 1* от 30 септември 2005 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на районния съд в гр. Б. за 2004 г. и вместо него е допуснато извършването на съдебна делба на апартамент между касатора, бившата му съпруга и дъщерята на двамата при дялове 50/100 за дъщерята, 29/100 за касатора и 21/100 за бившата му съпруга, отхвърлен е искът за делба на мазе, както и за липсата за произнасяне по искането за разноски.
Касационният контрол е допуснат поради наличието на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК по правния въпрос може ли съдът служебно, без да е сезиран с иск за личен дял по чл. 21 ал. 2 от Семейния кодекс, да признае такъв дял въз основа събраните по делото доказателства; по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК по правния въпрос може ли да се признае по-голям дял на бивш съпруг, без той да е участвал в производството пред първата инстанция; по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по правния въпрос след разваляне на алеаторен договор, частта, за която се разваля договорът, става ли пак семейна имуществена общност, след като касаторът я е получил след прекратяване на брака и при положение, че той не е бил гледан.
В писмени бележки и чрез процесуалния представител на касатора – адв. К в съдебно заседание касаторът поддържа доводите в касационната жалба.
По поставените въпроси касаторът сочи, че бившата му съпруга чрез въззивната жалба иска да направи главно встъпване в процеса във втората инстанция и да заяви свои самостоятелни права върху имота и без да е атакувала решението, с което на касатора е признато правото на ½ идеална част върху имота; бившата съпруга не е искала разваляне на алеаторния договор за своята част и всичките й права по този начин са прехвърлени на дъщеря им, а и въз основа на това решение не настъпва ново правно положение, което да задължава страните да върнат това, което са си разменили и апартаментът е загубил характера си на съпружеска имуществена общност; след като бившата съпруга не е конституирана като страна за делбата на апартамента, тя може само в отделно производство да предяви права по чл. 21 ал. 2 от Семейния кодекс (отм.), а не в хода на процеса да обжалва първоинстанционното решение и съдът да й дава част от квотата на касатора
Ответниците П. Ж. П. и М. Х. П. – двете от гр. Б., в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъкват доводи за правилността на атакуваното решение, като и че решението не е постановено в противоречие с практиката на ВКС. В писмени бележки поддържат неоснователността на касационната жалба.
С въззивното решение в атакуваните му части въззивният съд приел, че процесният апартамент е реализиран въз основа на право на надстрояване, принадлежало изцяло на бившата съпруга на касатора; развалянето на алеаторния договор е станало в производство без участието на бившата съпруга, поради което тя може да докаже правото си на трансформация на извънбрачно имущество; делът на бившата съпруга е определен като съотношение между стойността на принадлежащото й право на надстрояване към придобивната стойност на имота; избеното помещение не принадлежи на процесния апартамент, а на трето за спора лице; мотиви по искане по чл. 282 ал. 2 от ГПК (отм.) изобщо не са излагани.
Според ТР № 1 по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК, т. 9, предявяването на нови искове или изменение на предявен иск чрез замяна или прибавяне на ново основание, петитум или страна пред въззивната инстанция е недопустимо, защото ще доведе до едноинстанционно разглеждане на предявения иск; недопустимо е и последващо обективно или субективно съединяване на искове пред въззивния съд
Според решение № 811 по гр.д. № 566 по описа на І ГО за 2005 г., искането за признаване на личен дял и на част от придобитото в режим на съпружеска имуществена общност имущество е предмет на иск по чл. 21 ал. 2 от Семейния кодекс (отм.), която следва да бъде изрично заявен в делбата под формата на редовна искова молба или конкретизирано правопроменящо възражение. Същото разрешение е дадено и в решение № 818 по гр.д. № 664 по описа на І ГО за 1997 г.
Касационното решение в частта му, която е допусната до касационен контрол, е недопустимо и следва да бъде обезсилено, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Предявен е иск за делба на съсобствен недвижим имот, като искът е предявен от касатора срещу дъщеря му П. Бившата съпруга на касатора е включена в процеса във връзка с искането за делба на лек автомобил, чиято делба не е предмет на касационната жалба. Делбата на жилището е допусната от районния съд при равни квоти между бащата и дъщерята. Въззивна жалба срещу решението предявили както дъщерята, така и майка й. В жалбата си М. П. сочи, че има права в процесното жилище, защото било построено по изключително нейно право на надстрояване и тя имала право на собственост на ¼ идеална част от жилището. Същото е посочено и в жалбата на дъщерята. Във второто по делото заседание пред въззивния съд ответницата М посочила, че има дял в недвижимия имот, защото правото на надстрояване е изключителна нейна собственост като наследство от предходен брак и претендира ¼ идеална част от процесния имот.
Съдът трябва да следи за спазването на съществените процесуални правила, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото. Атакуваното решение е постановено в нарушение на разрешението, дадено в ТР № 1 по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК, т. 9, според което е недопустимо въззивният съд да допуска пред него да се предяви нов иск и то от страна, която не е участвала в производството пред първостепенния съд като страна по предявения иск за делба на недвижимия имот. По този начин е нарушено правилото за двуинстанционно разглеждане на предявения иск, тъй като на практика е осъществено главно встъпване в процеса (чл. 225 ал. 2 от ГПК), което е допустимо да стане единствено до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция и предявените от главновстъпилата страна искове ще са предмет на разглеждане само от една инстанция. Това процесуално нарушение е довело до недопустимост на постановеното съдебно решение, което налага неговото обезсилване и връщането на делото за ново разглеждане от въззивния съд съобразно правилата за въззивното производство. Този резултат не дава възможност на касационния съд да се произнесе по поставените въпроси, по които касационният контрол е допуснат, тъй като те касаят разрешаване на правни въпроси по иск, който е недопустим и с отговора по тях крайният резултат по спора на този етап от съдопроизводството няма да бъде променен.
При новото разглеждане на делото въззивният съд по силата на чл. 294 ал. 2 от ГПК следва да се произнесе и по разноските, сторени в касационната инстанция.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение без номер от 5 февруари 2008 г., постановено по гр.д. № 891 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2005 г., в частта му, с която е отменено решение № 1* от 30 септември 2005 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на районния съд в гр. Б. за 2004 г. и вместо него е допуснато извършването на съдебна делба на апартамент между П. Ж. П., Ж. П. П. и М. Х. П. при дялове 50/100 за П. П. , 29/100 за Ж. П. и 21/100 за М. П. и е отхвърлен искът за делба на мазе.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния окръжен съд в гр. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: