1

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2472 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ответника [фирма] против имащата характер на определение част от решението по в.т.д. № 443/2014г. на Пловдивския АС за потвърждаване на определението на ОС Смолян по гр.д.№ 123/2012г., с което в производство по чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на първоинстанционното решение с присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената и оттеглена част на исковете.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението и постановяване на друго за изменение на решението на окръжния съд в частта за разноските, съобразно депозираната пред него молба вх.№ 343/23.01.2014г.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по процесуалноправния въпрос: има ли право ответникът да получи от ищеца разноските, които е сторил в производството по делото преди десезирането на съда чрез намаляване или пълен отказ от исковете, направено с допълнителната искова молба. Посочената допълнителна предпоставка е по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК- противоречие на изводите на въззивния съд по поставения въпрос с постановеното по реда на чл.274,ал.3 ГПК Определение № 455 от 12.11.2010г. по ч.гр.д.№ 405/2010г. на ІІ г.о. на ВКС. Останалите актове на ВКС, на които касаторът се позовава, са определения по чл.274,ал.2 ГПК, поради което те нямат характер на задължителна практика по смисъла на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК.
От ищците е постъпил писмен отговор срещу основателността на частната касационна жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Жалбата е подадена извън срока по чл.275, ал.1 ГПК, но тъй като обжалваното определение е постановено като част от въззивното решение и на страната е съобщено, че актът подлежи на обжалване в едномесечен срок, следва на основание чл.62,ал.3 ГПК да се приеме, че срокът не е пропуснат.
За да потвърди определението, с което е оставено без уважение искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските, апелативният съд е приел, че след като изменението на исковете чрез пълен или частичен отказ е направено с допълнителната искова молба, подадена по реда на чл.372 ГПК-т.е. преди произнасянето от съда по чл.374 ГПК, разноски на ответника във връзка с допуснатото изменение-намаление на исковете, /водещо и до частично прекратяване на производството/ и отказ от иска от един от ищците, не се дължат.
Предвид изложените правни доводи на въззивния съд, искането за допускане на касационното обжалване по поставения от касатора въпрос е основателно по отношение на произнасянето за разноските, дължими на застрахователното дружество- ответник на основание чл.78,ал.4 ГПК при прекратяване на производството по делото вследствие на изменение на исковете чрез тяхното намаление и отказ от иска от единия от ищците, предприети с допълнителната искова молба по чл.372 ГПК при депозиран отговор по чл.367 ГПК от ответника. Поради липса на формулиран правен въпрос относим към произнасянето от въззивната инстанция по искането за изменение на решението за разноските, дължими съобразно отхвърлената част на исковете, касационно обжалване на тази част на определението, не следва да бъде допуснато.
Произнасянето от апелативния съд по посочения процесуалноправен въпрос е в противоречие с постановеното по реда на чл.274,ал.3 ГПК Определение № 455 от 12.11.2010г. по ч.гр.д.№ 405/2010г. на ІІ г.о. на ВКС, на което касаторът се позовава, т.е. налице е допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК.
Частната касационна жалба е основателна. Даденото в цитираното определение разрешение на въпроса, което настоящият състав споделя е, че при прекратяване на производството, на основание чл.78,ал.4 ГПК ответникът има право да получи разноските, направени преди прекратяване на производството по повод защитата срещу предявения иск.
Когато прекратяването на производството в хипотезата на чл.78,ал.4 ГПК е резултат на пълен или частичен /в резултат на изменение чрез намаление на размера/ отказ или оттегляне на иска, на ответника се дължат направените до момента на предприемане на това процесуално действие разноски по делото, за завеждането на което той не е дал повод /аргумент от чл.78,ал.2 ГПК/. Правото на разноски не е обусловено от произнасянето на съда по чл.374, ал.1 ГПК- по предварителните въпроси и допускане на доказателствата. На присъждане подлежат сторените до момента на прекратяване на производството разноски за адвокатско възнаграждение, доказани по начина, посочен в т.1 на ТР № 6/2012г. на ОСГТК, а когато юридическото лице или едноличен търговец е защитаван от юрисконсулт, основанието за присъждане е представено пълномощно преди прекратяване на производството. Когато прекратяването е следствие на изразено от ищците искане в допълнителната искова молба по чл.372, при депозиран преди това отговор на исковата молба по чл.367 ГПК, на ответника се следват направените до този момент и доказани разноски. В случая отговорът на исковата молба е подаден от упълномощен от ответното търговско дружество юрисконсулт, поради което при прекратяването на производството по делото в последващ момент, то има право на разноски по чл.78,ал.8 във вр. с чл.78,ал.4 ГПК, чието доказване в случая е осъществено с представеното пълномощно на юрисконсулта.
Поради изложеното, определението на въззивния съд в частта за потвърждаване на определението на ОС, с което е отказано присъждане на разноски при частичното прекратяване на производството по делото, следва да бъде отменено и бъде постановено друго, за осъждането ищците да заплатят юрисконсултско възнаграждение, съответстващо на минималния размер на адвокатския хонорар, съгласно действалата към момента на депозирането на отговора на исковата молба редакция на чл.7,ал.2,т.4 на Наредба № 1 /т.е. преди изменението ДВ бр.28/ 2014г./. С оглед намалението на иска, предявен от ищцата А. С. със 190 000лв., дължимото от нея юрисконсултско възнаграждение е 4 250лв; при намалението на иска, предявен от малолетния ищец А. Ю. С., действащ чрез майката А. С., със сумата 160 000лв., на присъждане подлежи сумата 3 650лв., поради предприет пълен отказ от иска, предявен за 50 000лв., от ищеца О. В. С.-дължимото възнаграждение е 1 450лв.
Ответниците по частната касационна жалба дължат и поисканите от насрещната страна разноски за настоящото производство- 215лв.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Отменя определението, постановено като част от Решение №328 от 03.06.2014г. по в.т.д. № 443/2014 на Пловдивския АС, за потвърждаване на определение № 262 от 24.02.2014г. по гр.д.№ 123/2012г. на ОС Смолян, с което в производство по чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата на [фирма] за изменение на решението с присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съразмерно оттеглена част от исковете и отказ от иска, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 ГПК решение № 511 от 27.12.2013г. по гр.д.№ 123/2012г. на ОС Смолян в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА А. Х. С. от [населено място], [улица],вх.А, ет.3 да заплати лично и като законен представител на малолетния А. Ю. С., на основание чл.78,ал.8 във вр. с чл.74,ал.4 ГПК и чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. ДВ 43/2010г./ на [фирма] сумата 7 900лв. разноски.
ОСЪЖДА О. В. С. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.1 да заплати на основание чл.78,ал.8 във вр. с чл.74,ал.4 ГПК и чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. ДВ 43/2010г./ на [фирма] сумата 1 450лв. разноски.
Не допуска касационно обжалване на същото определение, с което е потвърдено определението на ОС Смолян за оставяне без уважение молбата на [фирма] за изменение на решението по гр.д. № 123/2012г. на ОС Смолян в частта за разноските, дължими съобразно отхвърлената част на исковете.
Осъжда А. Х. С. и О. В. С. да заплатят общо на [фирма] сумата 215лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.