№ 60075
[населено място], 30.07. 2021 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на трети юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1338 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е касационна жалба от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД против решение № 1269/28.05.2019г. по т.д.№ 696/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №3524/ 20.05.2014г. по т.д. № 2548/2011г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Херавил“ООД, И. М. В., Р. Д. Д. и Д. Д. С. иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата в размер на 500 000 евро, представляваща част от главница по запис на заповед, издаден от „Херавил – С“ООД /„Риламат“ООД/ на 14.02.2008г. и авалиран от ответниците и в частта на разноските.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост. Счита, че неправилно САС е приел, че предявяването за плащане на запис на заповед с падеж на предявяване е предпоставка да настъпи изискуемостта на задължението на издателя. Обосновава и приложението на чл.505, ал.2, т.2 и чл.511, ал.1 ТЗ, които уреждат предпадежна основателност на исковете на приносителя на запис на заповед спрямо лица, различни от издателя, когато последният е в открито производство по несъстоятелност. Поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон като не е изложил мотиви защо не приема приложението на цитираните норми, на които касаторът се е позовал в отговора на изложените лични възражения на А. В. и на молбата на Д.С. от 06.07.2018г. Дори и да се възприеме тезата на САС, че релевантен за изискуемостта на спорното вземане е моментът на решението за обявяване на издателя в несъстоятелност, предвид правилото на осн. чл.617 ТЗ, то като не е приложил чл.235, ал.3 ГПК спрямо този новонастъпил правнорелевантен факт, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. САС не е съобразил, че при открито производство по несъстоятелност на издателя на запис на заповед с падеж „на предявяване“ не могат да бъдат завеждани искове срещу посоченото лице и да се водят изпълнителни производства, като единствената възможност за приносителя е да се обърне към другите задължени лица по записа на заповед – авалистите на издателя и съответно джирантите и техните авалисти, за която възможност държат сметка правилата по чл.505, ал.2, т.2 и чл.511, ал.1 ТЗ и които изискват единствено наличие на решение за откриване на производство по несъстоятелност спрямо издателя, но не и предявяване на ценната книга на същия. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго за уважаване на предявените искове с присъждане на разноски за всички инстанции.
Ответникът по касационната жалба Д. Д. С. е подал писмен отговор, в който и чрез пълномощник в о.с.з. оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.
Ответниците „Херавил“ООД, И. М. В., Р. Д. Д. не са подали писмени отговори и не се явяват лично или чрез представител в о.с.з.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното:
Въззивният съд е приел, че образуваното пред САС производство е след отменително решение на ВКС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. От фактическа страна е установил, че на 14.02.2008г. е бил сключен договор за банков кредит между банката и „Херавил-С“ООД /впоследствие с променено наименование на фирмата „Риламат“ООД/ като кредитополучател, като „Херавил“ООД е подписал договора за солидарен длъжник, за предоставянето на кредит в размер на 1 600 000 евро. В същия е било уговорено кредитополучателят да издаде в полза на банката запис на заповед за сумата на кредита, ведно с годишна лихва в размер на 14 %, считано от датата на издаването и с краен срок на предявяване 25.02.2013г., както и да осигури авалирането му от съдружниците-физически лица и солидарния длъжник „Херавил“ООД. САС е констатирал, че на 14.02.2008г. е бил издаден запис на заповед от „Херавил-С“ООД, с който дружеството се е задължило безусловно и неотменимо, да заплати на или на заповедта на банката при представяне на записа на заповед, сумата в размер на 1 600 000 евро, ведно с 14 % лихва годишно върху тази сума, считано от датата на издаване на записа на заповед. Посоченото е било, че записът на заповед трябва да се предяви за плащане не по–късно от 25.02.2013г. На лицевата страна на записа на заповед са били положени подписите на „Херавил“ООД, чрез И. В.; И. М. В., Р. Д. Д. и Д. Д. С. и А. В., всички като авалисти на задължението на издателя, при условията, при които е поето. Записът на заповед е бил предявен на авалистите чрез връчване по реда на чл.47 ГПК на нотариална покана. На 31.05.2010 г. банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, за част от главницата по процесния запис на заповед. С разпореждане от 05.07.2010г. СРС е уважил заявлението. Въззивната инстанция е установила и следните релевантни за спора факти: С решение № 617/ 10.11.2009г. по гр. д. № 747/2009 г. по описа на СОС е била обявена неплатежоспособността и е било открито производство по несъстоятелност на „Риламат“ООД. В производството по несъстоятелност е било прието вземане на касатора в размер на 4 063 270, 76 лв., основано на задълженията на “Херавил-С“ООД по договор за банков кредит от 14.02.2008г. и анекси към него и договор за револвиращ банков кредит от 14.02.2008г. и анекс към него. С решение № 48/14.06.2010г. по гр.д. № 747/2009г. по описа на СОС, „Риламат“ООД е било обявено в несъстоятелност и е била прекратена дейността на дружеството. С решение № 37/31.03.2014 г. по гр.д. № 747/2009г. по описа на СОС е било прекратено производството по несъстоятелност на посоченото дружество и е било постановено заличаване на търговеца. Съдът е обсъдил и заключението на ССЕ, което е установило дължимите по договор за банков кредит от 14.02.2008 г. и анекси към него суми.
САС е посочил, че предметът на иска по чл. 422 ГПК е да се установи със сила на пресъдено нещо действителното правно положение между спорещите, досежно релевираното със заповедта за незабавно изпълнение спорно право и легитимиране на изпълнителната му сила. Това налагало идентичност на фактите, обуславящи изискуемостта на задължението по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и поддържаните с иска. Ето защо според въззивния съд правилото на чл. 235, ал.3 ГПК не може да дерогира изискването за изискуемост на задължението към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. САС е приел, че в случая, предмет на заповедта за незабавно изпълнение е вземане, чието основание е задължението на лица - авалисти по запис на заповед, да платят възникналото задължение на друго лице – издателя на записа на заповед. Във връзка с дадените в отменителното решение на ВКС указания, решаващият състав е намерил, че е бил спорен повдигнатият с възражение от ответниците въпрос, досежно изискуемостта на задължението на авалистите, при непредявяване записа на заповед с падеж „на предявяване“ на издателя. В тази връзка е изложил съображения , че предявяването на записа на заповед с падеж „на предявяване“ на издателя е условие за настъпване изискуемостта на вземането спрямо всеки от солидарните длъжници - издател и авалист. Авалистът, отговаря както издателя, т.е. считано от момент на изискуемост на задължението, противопоставим на издателя, което не би могло да стане по друг начин освен при задължително предявяване менителничния ефект за плащане на издателя. Следователно, последното във всички случаи е необходимо условие за възникване изискуемостта на задължението и за авалиста. Предявяване на издателя, без предявяване на авалиста, предпоставя настъпила изискуемост на задължението по записа на заповед и за авалиста. Предявяването за плащане на авалиста е от значение единствено за поставянето му в забава, считано от този момент. В случая, обаче записът на заповед не е бил предявен на издателя към 31.05.2010 г. /предявен е на синдика на 21.12.2012г./, а дори и да се отчете приложимото според въззивната инстанция правило на чл.617, ал.1 ТЗ /решение от 14.06.2010г./, то е също от дата, следваща подаването на заявлението. САС не е споделил поддържаните от банката възражения, че предявяването на записа на заповед за плащане е факт с обявяването в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност, както и с депозирането на договора за кредит при предявяване на вземането по реда на чл. 685 ТЗ, тъй като подобно на предявяването за приемане, предявяването за плащане включва две действия: представяне на документа и покана за плащане, които не са осъществени в двете посочени от банката хипотези. Поради което САС е счел, че не се доказва претендиранато с иска по чл. 422 ГПК субективно право и той следва да бъде отхвърлен.
С определение № 197/24.03.2021г. по т.д. № 1338/2020г. на ВКС, I т.о. е допуснато на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение на САС за проверка съответствието му с практиката на ВКС по правния въпрос: Представлява ли предявяването за плащане на издателя на запис на заповед с падеж „на предявяване“ факт, който трябва да бъде съобразен от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК?
По правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване:
В ТР № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС – т.1 е прието, че предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. В мотивите на ТР № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС са изложени съображения, че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене, което „задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват – например ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска“. Също така в т. 9 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. На настоящия състав на ВКС е служебно известна и практика на ВКС, обективирана в решение № 10/25.02.2020г. по т.д. №16/2019г. на ВКС, II т.о. и решение № 86/27.10.2020 г. по т. д. № 2118/2019 г. на I ТО. Според същите, за да бъде издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, когато в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение се претендират суми въз основа на твърдяна предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо кредиторът да е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал.1 и чл. 422, ал.1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането. Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми.
По отношение настъпване на изискуемостта на вземане по запис на заповед с падеж „на предявяване“ е даден отговор в Решение № 113/12.07.2017г. по т.д. № 640/2016г. на ВКС, I т.о., че така уговореният падеж предпоставя задължително предявяване на ефекта на издателя му с цел настъпване на изискуемостта на вземането по същия спрямо всеки от солидарните длъжници – издател и авалист. Авалистът отговаря както издателя, т.е. от момента на изискуемост на задължението, противопоставимо на издателя, което не би могло да стане по друг начин освен при задължително предявяване на менителничния ефект за плащане на издателя.
Горното налага цялостен извод, че предявяването за плащане на издателя на запис на заповед с падеж „на предявяване“ е релевантен за спора по чл.422 ГПК факт и следва да бъде съобразен от съда на осн. чл.235, ал.3 ГПК, ако е настъпил след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По същество на касационната жалба:
Отговорът на правния въпрос обуславя извод за основателност на оплакването по касационната жалба за неправилност на заключението на въззивния съд, че за да подлежи на принудително изпълнение, задължението на авалистите по запис на заповед с падеж на предявяване следва да бъде изискуемо към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, както и на становището на САС за неприложимост на правилото на 235, ал.3 ГПК при настъпила в хода на процеса изискуемост.
В процесния случай е спорен въпросът от кой момент – предявяване на записа на заповед за плащане на издателя /21.12.2012г./, датата на решението за отриване на производство по неъстоятелност на издателя /10.11.2009г./ или датата на решението за обявяване на издателя в несъстоятелност /14.06.2010г./, става изискуемо вземането по процесния запис на заповед с падеж „на предявяване“. Настоящият състав на ВКС не следва да разглежда доводите на касатора по касационната жалба за приложение на чл.505, ал.2, т.2 и чл.511, ал.1 ТЗ, които са направени едва във въззивното производство след връщане на делото за ново разглеждане след отменително решение на ВКС по чл.293, ал.3 ГПК. Указанията по чл.294, ал.2 ГПК на касационния състав не включват извършване на процесуални действия по предоставяне на възможност на страните да уточняват или въвеждат нови доводи, извън направените в сроковете за отговора на исковата молба, респ. допълнителната искова молба.
Тъй като към датата на решението за обявяване на издателя в несъстоятелност /14.06.2010г./ процесният запис на заповед не е бил предявен на издателя, то приложение следва да намери правилото на чл.617, ал.1 ТЗ – вземането става изискуемо както по отношение на издателя, така и на авалистите, от датата на решението за обявяване в несъстоятелност на издателя /така Решение № 207/12.02.2018г. по т.д. № 1100/2017г. на ВКС, I т.о. и Решение № 60009/02.06.2021г. по т.д. № 2891/2019г. на ВКС, II т.о.- разпоредбата на чл.617 ТЗ не установява изключения с оглед основанието на вземанията – менителнични ефекти, договор за банков кредит/. Поради това, че в производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК моментът, към който се установява съществуването на вземанието, е моментът на приключване на съдебното дирене в исковия процес, то настъпването на изискуемостта на вземането като последица на решението за обявяване на търговското дружество-издател в несъстоятелност представлява нов факт, който е следвало да бъде съобразен от въззивния съд, на осн. чл.235, ал.3 ГПК. Допуснато процесуално нарушение е съществено, защото при правилно прилагане на процесуалния закон се достига до извод за настъпила изискуемост на вземането по процесния менителничен ефект както спрямо издателя, така и спрямо авалистите – ответници по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК.
По отношение редовността на формата на записа на заповед и на авала възражение пред първоинстанционния и въззивния съд е направено само от ответника по касацията Д. С., което обаче не се поддържа в подадения пред настоящата инстанция писмен отговор и в становището на пълномощника на страната в открито с.з. пред ВКС. Следователно не може да бъде разглеждано и следва да се съобразят изводите на САС в обжалваното решение, че е спазена формата на разглеждания запис на заповед и авала с оглед начина на изписване на името на посочения авалист и липсата на изискване по закон да бъдат посочени дата и място на поемане на авала.
В съответствие със закона са и изводите на САС, че поръчителят и авалистът, макар и да разкриват известни сходства, не са подчинени на идентичен правен режим, като напълно неприложимо е в случая правилото на чл.147, ал.1 ЗЗД, отнасящо се само до вземането спрямо поръчителя. По отношение на авалиста се прилага специалната уредба по чл.514 ТЗ и чл.531 ТЗ. Като изхожда от характера на менителничното поръчителство, в отменителното си решение предходният състав на ВКС е разяснил, че задължението на авалиста не може да се счита отпаднало или погасено нито с непредявяване на вземането, основано на менителничния документ по реда на чл.685 ТЗ в производството по несъстоятелност на издателя, нито с последващо изгубване на правосубекността на издателя, без поемателят да е получил пълно плащане по приетото взеимане по каузалното правоотношение. Следователно този въпрос е вече решен и то по задължителен начин за новия въззивен състав, на който се връща делото, на осн. чл.294, ал.1 ГПК.
В отменителното решение на предходния състав на ВКС № 194/01.02.2018г. по т.д. № 84/2017г. II т.о. е дадено указание при новото разглеждане на спора САС да прецени доколко дължи произнасяне по въпроса за размера на погасеното вземане на банката по каузалното правоотношение с оглед на принципната позиция на касационната инстанция за възраженията, които може да прави авалиста, в т.ч. за недобросъвестност на поемателя по записа на заповед поради знание от негова страна за наличие на относителни възражения по каузалното правоотношение за плащане от страна на длъжника по договора, обезпечен със записа на заповед. Такова произнасяне въззивният съд дължи, ако ответниците – авалисти, са направили в срока за отговор на исковата молба подобно възражение чрез навеждане на твърдения в тази насока. В процесния случай нито един от тях не е формулирал довод за погасяване на задължението на издателя чрез плащане – доброволно, в рамките на индивидуално принудително изпълнение или в производството по несъстоятелност на издателя. Твърдението за погасяване на дълга е обосновано единствено с факта на непредявяване на вземането въз основа на процесния менителничен ефект от кредитора-ищец в производството по несъстоятелност на „Риламат“ООД /с предишно наименование „Херавил-С“ООД/ и заличаването на търговеца на осн. чл.735, ал.3 ТЗ. Становището на процесуалния представител на Д. С. в открито съдебно заседание на 15.06.2018г. по в.т.д. № 696/2018г. на САС при второто разглеждане на спора от въззивния съд, че каузалното правоотношение следва да бъде предмет на спора, защото е развито пред първоинстанционния съд, не отговаря на действително извършените от страната процесуални действия. В писмения отговор пред СГС /л.230-235 по делото на СГС/, в молба-становище / л.290-л.294 по делото на СГС и дори в първото заседание пред СГС Д. С. не се е позовал на погасяване на задължението по каузалното правоотношение, обезпечено с процесния запис на заповед, чрез плащане. Съответно подобно възражение не е направено от другите ответници-авалисти - „Херавил“ООД, И. М. В., Р. Д. Д..
Горното налага цялостен извод за съществуване на изискуемо вземане на касатора спрямо „Херавил“ООД, И. М. В., Р. Д. Д. и Д. Д. С. при условията на солидарност в размер на 500 000 евро, представляващо част от главница по запис на заповед, издаден от „Херавил – С“ООД /с последващо наименование „Риламат“ООД/ на 14.02.2008г. и авалиран от ответниците.
Поради което обжалваното решение на САС и потвърденото с него решение на СГС следва да се отменят и се постанови друго за уважаване на иска по чл.422 ГПК в изложения смисъл.
По разноските:
На осн. чл.78, ал.1 ГПК в полза на банката следва да се присъдят всички сторени от нея разноски за заповедното производство, пред СГС, двете въззивни и двете касационни производства, както следва: за заповедното производство - 19 558,30лв. за държавна такса и 300лв. за юрисконсулско възнаграждение, осн. чл. 78, ал.8 ГПК, а за инстанционните искови производства общо сума в размер на 141 271,70лв. Неоснователно е възражението на ответника по касацията Д. С. за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от касатора, с оглед минимума по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 21 088лв. и фактическата и правна сложност на спора.
Водим от горното, състав Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1269/28.05.2019г. по т.д.№ 696/2018г. на Софийски апелативен съд, допълнено и изменено по реда на чл.248 ГПК с определение № 3792/15.11.2019г. по същото т.д. на САС в частта на разноските дължими от „Райфайзенбанк /България/“ЕАД на И. М. В., Р. Д. Д. и Д. Д. С. за СГС, САС и ВКС и потвърденото с него решение № 3524/20.05.2014г. по т.д. № 2548/2011г. на СГС в частта, с която е отхвърлен искът по чл.415 ГПК вр. чл.535 вр. чл.537 вр. чл.485, ал.1 ТЗ, предявен от „Райфайзенбанк /България/“ЕАД срещу „Херавил“ООД, И. М. В., Р. Д. Д. и Д. Д. С. за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата в размер на 500 000 евро, представляваща част от главница по запис на заповед, издаден от „Херавил– С“ООД /с последващо наименование „Риламат“ООД/ на 14.02.2008г. и авалиран от ответниците и е осъдено „Райфайзенбанк /България/“ЕАД да заплати разноски на И. В. в размер на 20 000лв., на Р. Д.– 15 000лв., на Д. С. – 20 500лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Райфайзенбанк /България/“ЕАД срещу „Херавил“ООД, [населено място], И. М. В. ЕГН [ЕГН] от [населено място], Р. Д. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място] и Д. Д. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място], иск по чл.422, ал.1 вр. чл.417, т.10 ГПК, съществуването на вземане на „Райфайзенбанк /България/“ЕАД срещу И. М. В. ЕГН [ЕГН] от [населено място], Р. Д. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място] и Д. Д. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място], при условията на солидарност, в размер на 500 000 евро, представляващо част от главница по запис на заповед, издаден от „Херавил– С“ООД /с последващо наименование „Риламат“ООД/ на 14.02.2008г. и авалиран от ответниците, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 24879/2010г. на СРС, 79 състав.
ОСЪЖДА „Херавил“ООД, [населено място], И. М. В. ЕГН [ЕГН] от [населено място], Р. Д. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място] и Д. Д. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място], да заплатят на „Райфайзенбанк /България/“ЕАД сумата от 19 858,30лв. – разноски за заповедното производство и сумата от 141 271,70лв. – разноски за исковото производство пред всички инстанции, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: