Р Е Ш Е Н И Е

№ 63

София, 24.03.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на  шестнадесети март две хиляди и десета година,  в състав:

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА

                                                                                     ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря София Симеонова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от  съдията Росица Ковачева

т. дело № 648/ 2009 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. ”Н” - Руска федерация срещу Решение № 156 от 16.ІІ.2009 г. по гр.д. № 1075/ 2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение от 4.І.2008 г. по гр.д. № 632/ 2003 г. на СГС в частта, с която е признато за установено, че О. ”Н” - Руска федерация, е носител на авторско право върху графично изображение, съставляващо образен елемент на комбинирана търговска марка, заявена за регистрация пред Патентно ведомство на РБългария от “Братя Б. - Н. , Огнян и синове” ООД със заявление вх. № 5* и е постановено друго, с което е отхвърлен искът по чл. 26 ал. 3 т. 5 б.”б” ЗМГО. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност и необоснованост на решението, като изводът, че липсват доказателства ищецът да е придобил авторските права на конструктора Ч. , създал графичния знак в рамките на трудово правоотношение, съдът е направил без да анализира в цялост приложимото законодателство. Жалбоподателят излага съображения в подкрепа на довода, че се касае за графичен знак, създаден за завода, а не за автора, като от експертизата е установено информационното послание на графичния знак “НК”, като монограм на Н. и десетилетното му ползване от завода и впоследствие от ищеца - израз на ползване на своя интелектуална собственост. Жалбоподателят счита, че с оглед решението на ВАС, установяващо злоупотреба с право, ч. използване на чужди знаци, включително и този на “Н”, няма основание да се поставя под съмнение авторското му право и иска решението да се отмени и да се постанови друго, с което искът да се уважи.

Ответникът по касационната жалба ”Н” Е. - гр. В. на “Братя Б. - Н. , Огнян и синове” ООД - гр. В. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва касационната жалба, като неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с касационната жалба и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното:

С Определение № 706 от 11. Х.2009 г., постановено по делото, ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, като е приел, че по разрешения по делото релевантен материалноправен въпрос: носител ли е ищецът - чуждестранно юридическо лице - на авторско право върху създаденото произведение, за да търси защита ч. противопоставяне на предприети от ответника в България неправомерни действия по ползването му и кой е приложимият закон, по който ще се изведе претендираното право на защита, има противоречива съдебна практика. По този въпрос едни съдилища приемат, че ищецът, като носител на авторско право върху произведение, съставляващо графичен знак, създадено по трудово правоотношение от негов работник, е активно легитимиран да търси защита с предявения иск за признаване за установено, че е носител на това право, което е нарушено от ответника със заявката за регистрация пред Патентното ведомство. Други съдилища приемат, че ищецът няма активна легитимация за предявения установителен иск за авторско право по чл. 97 ал. 1 ГПК (отм.), вр. чл. 26 ал. 3 т. 5 б. ”б” ЗМГО, тъй като не доказва да му е признато право върху произведението в страната, в която е създадено, и че съгласно законодателството на страната, действащо към създаване на произведението - чл. 483 от ГК на РСФСР - носител на правото, като автор, е конструкторът Ч. , и няма данни работодателят му - ищецът - да е придобил това право.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение намира, че е правилно първото становище. Предявеният иск по чл. 26 ал. 3 т. 5 б. ”б” ЗМГО, е за защита на притежавано от трето лице право върху произведение, което се ползва от закрила по друг закон - за авторско право - срещу неправомерното използване на произведението от ответника, включил го в комбинирана търговска марка, която е заявил за регистрация пред Патентно ведомство. С оглед така очертания предмет на иска, който не е установителен иск за авторско право, както неправилно е приел въззивният съд, неправилен е изводът, че ищецът не е доказал активната си легитимация, като носител на авторско право върху произведение, създадено от негов работник по трудово правоотношение, което право принадлежи на работника, съгласно чл. 483 ГП на РСФСР, действащ към създаването на произведението - 1972 г. Активната легитимация на ищеца по иска по чл. 26 ал. 3 т. 5 б. ”в” ЗМГО се извежда от правото да възразява, като трето лице, носител на права по закон за авторско право, срещу неправомерното искане на ответника за регистрация на търговска марка в Патентното ведомство на РБългария, поради което неправилно въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал активната си легитимация, като носител на авторско право върху произведение, създадено по трудово правоотношение, което право принадлежи на работника, съгласно чл. 483 ГП на РСФСР, действащ към създаването на произведението - 1972 г.

Авторското право на ищеца върху произведението се поражда в пределите на държавата, в която е създадено и законите на тази държава регламентират възникването, прекратяването и обема на авторското право. Но тъй като се касае за използване на правото в друга държава - носителят на авторското право получава закрила и на териториите извън собствената си държава, въз основа на междудържавни споразумения на многостранна основа, по силата на които, на принципа на взаимност, чуждестранните носители на права, се приравняват на местните, на чуждестранните носители на права, се предоставя национален режим - права, каквито законът е предоставил на местните лица. С оглед качеството на ищеца на чуждестранно юридическо лице, което търси защита на авторско право върху произведение, неправомерно ползвано в България, при решаването на въпроса носител ли е ищецът на право на защита в България и налице ли е нарушение от ответника, следва да се приложи Конвенция за закрила на литературните и художествени произведения (Бернска конвенция), ратифицирана от България в Парижката й редакция от 1971 г. с Указ на Държ.съвет на НРБ № 1389/29.VІ.1974 г. (Д.в. бр. 53/ 6.VІІ.1974 г.) и подписана и от Руската федерация - основно многостранно споразумение в областта на авторското право. Съгласно чл. 5 ал. 1 от Конвенцията, авторите, по отношение на произведения, за които им е предоставена закрила от конвенцията, се ползват в страните от Съюза, различни от страната на произхода, от правата, които съответните закони на тези страни предоставят на своите граждани и съгласно чл. 5 ал. 2 изр. 2 от Конвенцията, освен от разпоредбите на тази Конвенция, обемът на закрила, както и средствата, които се предоставят на автора за защита на правата му, се уреждат изключително от законите на страната, в която се търси закрила.

От изложеното следва, че за търсената от ищеца на основание чл. 26 ал. 3 т. 5 б. ”б” ЗМГО защита на право върху произведение, обект на авторско право, нарушено в България от ответника, ч. включване в комбинирана търговска марка, заявена за регистрация пред Патентното ведомство, следва да се приложи българското законодателство - ЗАПСП - това е законът по чл. 26 ал. 3 т. 5 б. ”б” ЗМГО, въз основа на който ищецът търси защита срещу неправомерните действия на ответника. Активната легитимация на ищеца за иска по чл. 26 ал. 3 т. 5 б. ”б” ЗМГО е налице, и тя се извежда от търсеното право на защита, което ищецът има по друг закон - за авторско право - и от неправомерните действия на ответника в България, засягащи правото на ищеца необезпокоявано да ползва в България произведение, създадено в РСФСР.

Установено по делото е, че ответникът е включил графичния знак в комбинирана търговска марка, заявена за регистрация със заявление до Патентно ведомство на РБългария вх. № 5* и в заключенията на единичната и тройната експертизи е прието, че графичният знак, съдържащ се в чертежа на ищеца с дата 26.VІІ.1972 г., представлява самостоятелно произведение, като този знак и заявеният за регистрация, като търговска марка от ответника, притежават висока степен на сходство, включеният от ответника в заявката за регистрация графичен знак, почти изцяло повтаря този на ищеца, в който смисъл не съставлява самостоятелно произведение.

Страните не спорят, че графичният знак, върху който ищецът претендира право на използване, е създаден в РСФСР, в Н. завод за гуми, от негов конструктор на 26.VІІ.1972 г., в рамките на трудово правоотношение, което вече е прекратено, с оглед съдържанието на Писмо от 17.І.2007 г., че конструкторът Ч. отдавна е напуснал страната. Дали ищецът или неговият работник, създал графичния знак в рамките на трудово правоотношение, имат право на автор, е въпрос, който се решава съгласно законодателството на РСФСР към датата на създаване на произведението с оглед принципа на териториален характер на авторските права - субективното право върху произведението, обект на авторско право, се поражда само в пределите на една държава и законите на всяка държава регламентират възникването, прекратяването и обема на съответното субективно право. Но по въпроса за нарушението на авторското право в държава, предоставяща закрила на правото - РБългария, кръга обекти, подлежащи на закрила, вида и начина на упражняването й, се определят съгласно законите на държавата, предоставяща закрилата, затова приложимият закон с оглед чл. 5 от Бернската конвенция, и чл. 26 ал. 3 т. 5 б. ”б” ЗМГО, е българският закон за авторско право, действащ към датата на нарушението. Съгласно чл. 41 ал. 1 ЗАПСП авторското право върху произведение, създадено в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на автора, освен ако в този закон не е предвидено друго, а в чл. 41 ал. 2 ЗАПСП е предвидено ограничението, според което доколкото в трудовия договор не е уговорено нещо друго, работодателят има изключителното право без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение, да използва произведението за свои цели, което ползване законът ограничава до обичайната дейност на работодателя. Имуществените правомощия на работодателя в този случай се пораждат по силата на закона, а не по волята на работника, създал произведението, затова изискването на закона произведението да е създадено по трудово правоотношение, трябва да е налице към създаване на произведението, и дори и трудовото правоотношение да е прекратено, работодателят може да продължи да упражнява така придобитите права, включително и правото да търси защита при нарушаването им.

По делото е установено, че трудовото правоотношение е било налице към създаване на произведението, поради което работодателят, респ. неговият правоприемник - ищецът, има право да го използва за целите си, като производител на гуми, без разрешение и без заплащане на възнаграждение, тъй като не се твърди и не е доказано по делото страните по трудовото правоотношение да са уговорили нещо друго.становено по делото, че ищецът след 26.VІІ.1972 г. в дейността си използва графичния знак за маркиране на продукцията си от автомобилни гуми и в обичайната си дейност, свързана с производството - в отпечатване на каталози, брошури, картички, в кореспонденцията си. Затова ищецът има право да търси защита при нарушение на правото да използва произведението, включително и след като очевидно е прекратено създаденото преди 40 години трудово правоотношение. Правото на ищеца е засегнато от ответника на територията на РБългария, поради което, на основание принципа на предоставяне на национален режим, установен с Бернската конвенция, съгласно който е регламентирана възможност носителите на права в съответната държава, да получат закрила и на тери ториите извън собствената си страна, като са приравнени правата на местните и чуждестранните носители на права, ищецът има право на защита срещу неправомерните действия на ответника.

По изложените съображения, предявеният иск по чл. 26 ал. 3 т. 5 “б” ЗМГО е основателен. Ответникът е нарушил правото на ищеца върху произведението, като е заявил за регистрация пред Патентното ведомство комбинирана търговска марка, в която е включил графичния знак на ищеца, затова трябва да се признае за установено, че ищецът има право на закрила по ЗАПСП върху произведението, което се ползва неправомерно от ответника. На основание чл. 293 ГПК решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, следва да се отмени и делото - да се реши от касационната инстанция, като се уважи предявеният иск.

С оглед този изход на делото на ищеца следва да се присъдят направените разноски по делото, които са 320 лв. за първоинстанционното производство, както и 45 лв. за касационната инстанция.

Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 156 от 16.ІІ.2009 г. по гр.д. № 1075/ 2008 г. на Софийски апелативен съд и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 26 ал. 3 т. 5 б. ”б” ЗМГО по иска на О. ”Н” - Руска федерация, Р. Т. , представлявано от адв. В. Бенатов - САК, срещу “Н” Е. - гр. В., че О. ”Н” Руска федерация, Р. Т. , е носител на право по чл. 41 ал. 2 ЗАПСП върху графично релефно или плоско изображение, приложимо за маркиране продукцията от автомобилни гуми, ползвано неправомерно от “Н” Е. - гр. В., ч. заявяване със заявка вх. № 5* до Патентно ведомство на РБългария, като образен елемент от комбинирана търговска марка.

ОСЪЖДА “Н” Е. - гр. В. да заплати на О. ”Н” Руска федерация, Р. Т. разноски по делото 320 лв., както и 45 лв. за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: