7


№ 15

Гр.София, 16.06.2017 година

Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

при секретар Л.ЗЛАТКОВА
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2662/2015 г. за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. К. и Т. Д. К. срещу Решение № 428/ 4 март 2015 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1 състав, по в.гр.д.№ 4136/2014 г., с което е отменено частично решение на СГС, постановено по гр.д.№ 7402/2013 г. на І ГО, 13 състав, в отхвърлителната му част срещу ЗК [фирма] София до размер на 24 000 лв. за всеки от двамата ищци и законната лихва върху тези суми от 22 май 2010 г. до окончателното плащане на задължението за плащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на М. Т. К., настъпила в резултат на ПТП от 22 май 2010 г., исковете на жалбоподателите са уважени допълнително в посочения размер – по 26 000 лв. ведно със законната лихва и първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана отхвърлителна част – за разликите от 96000 до 120 000 лв. за всеки ищец.
В необжалваните пред въззивния съд осъдителни части – по 70 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за всеки ищец – решението на СГС е влязло в сила.
Въззивното решение се обжалва пред ВКС само в отхвърлителните му части срещу ответното застрахователно дружество за разликите от 96000 лв. до 120 000 лв. обезщетение за недоказан принос на пострадалия за съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 20 %. Касаторите поддържат, че съдебният акт на САС е неправилен по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Наличие на съпричиняване, изразяващо се в доброволно поставяне в положение на пътник в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол, е прието за установено само въз основа на мотивите на влязлата в сила присъда срещу водача на автомобила И. Д. Коралов, конституиран като трето лице – помагач на ответното дружество и на евентуалния ответник „Гаранционен фонд“ София. Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части и уважаване на субективно съединените искове срещу [фирма] за разликата над 96 000 лв. до 120 000 лв. със законните последици.
Ответникът по касация ЗК [фирма] изразява становище в отговора на жалбата, че същата е неоснователна поради доказан принос за настъпване на вредоносния резултат, релевиран своевременно, изразяващ се в неизползване на обезопасителен колан, довело до настъпване на смъртоносната травма на главата, и поставяне в риск чрез пътуването с водач, за който пострадалият е знаел, че е употребил значително количество алкохол, поради което претендираните размери на обезщетението са прекомерни. Вината на водача на автомобила е установена с влязла в сила присъда за причиняване на пътнотранспортно произшествие по непредпазливост при управление на МПС, довело до смъртта на повече от едно лице, което деяние е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 0,65 % /промила/.
Третото лице-помагач И. Д. К. не е взело становище по жалбата.
В открито съдебно заседание, проведено на 24 януари 2017 г. ответникът по касация и привлечената от него подпомагаща страна не изпращат представител.
Процесуалният представител на касаторите адвокат Д. С. изразява становище, че приносът на пострадалия син на ищците не е доказан по несъмнен начин в производството по делото, тъй като не са събрани доказателства относно обстоятелствата, за които ответникът твърди, че са съпричинили вредоносния резултат. В нарушение на чл.300 ГПК въззивният съд е изградил изводите си за принос на пострадалия единствено върху констатациите на наказателния съд в мотивите на присъдата му. Претендира отмяна на решението в обжалваните му отхвърлителни части и уважаване на исковете – всеки до размер на 120 000 лв., както и присъждане на разноски за касационната инстанция – адвокатско възнаграждение 4800 лв.
С определение № 814/ 10 ноември 2016 г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която е потвърдено отхвърлянето на исковете по чл.226 ал. 1 КЗ от СГС до размер на 24000 лв. за разликите над 96000 лв. до 120 000 лв. за всяка от претенциите на В. и Т. Катранджиеви срещу ЗК [фирма] по значимия за изхода на делото въпрос относно доказателственото значение на влязлата в сила присъда и констатациите на наказателния съд в мотивите й за приноса на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат и необходимостта от доказването му в гражданския процес като условие за прилагане разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД и кога фактите, относими към възражението за съпричиняване, се обхващат от последиците на чл.300 ГПК.
Върховният касационен съд, ТК, състав на Второ търговско отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и доводите на страните в рамките на правомощията си по чл.290 ал.2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивния съд е приел, че възражението за принос на пострадалия при ПТП син на ищците чрез поведението му, изразяващо се в доброволно съгласие да бъде пътник в автомобила, управляван от лице, употребило алкохол, е надлежно релевирано с отговора на исковата молба и установено по несъмнен начин чрез представената по делото присъда от 5 октомври 2012 г. по н.о.х.д.№ 544/2010 г. на ОС Хасково и мотивите към нея, в които е посочено, че преди потегляне на автомобила пътуващите в него пасажери и водачът на МПС са поставили в купето бутилки бира по 500 мл, които са си подавали по време на пътуването и са изпили заедно. Описаната в съобразителната част на присъдата обстановка в автомобила преди произшествието, преценена в съвкупност с отразения в мотивите факт, че преди потеглянето на лекия автомобил водачът и пострадалият са били заедно, се квалифицира от въззивния съд като поведение на пострадалия, представляващо съзнателно излагане на риск, при съзнание за осъществявано нарушение на забраната на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП за управление на МПС под въздействие на алкохол. Приносът на пострадалия е определен на 20% от обезщетението за всеки от родителите е намалено от 120 000 на 96 000 лв., поради съпричиняване на вредоносния резултат с посочения %.
По формулирания от касаторите обуславят изхода на спора въпрос:
Разрешението му от въззивния съд е в отклонение на задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК. В множество решения на ТК е прието, че за да бъде намалено дължимото обезщетение по чл.226 КЗ на основание принос за настъпилите вреди по чл.51 ал.2 ЗЗД, същият следва да бъде релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде установен по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от позоваващата се на съпричиняването страна в процеса. В тоя смисъл са постановените Решение № 54/ 22 май 2012 г. по т.д.№ 316/2011 г. на Второ ТО, Р.. № 44/ 26 март 2013 г. по т.д.№ 1139 по описа на ВКС за 2011 г., ТК, Р.. № 151/12.11.2012 г. по т.д.№ 1140/2011 г. на Второ ТО на ВКС, Р.. № 67/15 май 2014 г. по т.д.№ 1873/2013 г. на Първо ТО, Р.. 66/ 1 юни 2017 г. по т.д.№ 650/2016 г. на Първо т.отд. и др.
Позоваването единствено на мотивите на присъдата, съдържащи констатации за съпричиняващо поведение на пострадалия, не означава надлежно установяване на твърденията за принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат освен ако то не съставлява елемент от състава на престъплението. Във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по чл.226 ал.1 КЗ ал.1 КЗ /отм./ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от страната, която го е въвела в процеса.
В гражданското производство с оглед принципа на непосредственост релевираните факти подлежат на установяване независимо дали по отношение на същите вече са били събрани доказателства в хода на наказателното производство. Поведението на пострадалия не е предмет на изследване в наказателния процес и съответно предмет на присъдата освен по изключение – когато съпричиняването представлява елемент от състава на престъплението, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай.
В нарушение на съдопроизводствените правила и в отклонение от цитираната задължителна практика въззивният съд необосновано е приел за доказан приносът на пострадалия чрез поставяне в риск само въз основа на мотивите на присъдата срещу водача на автомобила по НОХД № 544/2010 г. на Хасковския окръжен съд, изменена в частта за размера на наказанието от Пловдивския АС, с която И. Д. К. е признат за виновен в това, че на 22 май 2010 г. при управление на лек автомобил е нарушил правилата за движение – чл. 20 ал.1 ЗДП – и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице – М. Т. К., Д. И. Б. и Р. А. Ч., като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 0,65 на хиляда промила и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.343 ал.3 пр.1 и 2 Б.“б“ пр.2 вр.ал.1 вр.чл.342 ал.1 и чл.54 НК го е осъдил на лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип.
Задължителна предпоставка за възможно намаляване на дължимото обезщетение по чл. 226 ал.1 КЗ е доказването с годни доказателствени средства по ГПК на фактите, съставляващи принос на пострадалия – в случая – предварително знание на загиналия пътник в автомобила, че водачът е употребил алкохол с концентрация в кръвта над посочения в съответната норма предел. Доказването в процесния случай е следвало да стане в хода на производството пред първоинстанционния и пред въззивния съд посредством ангажирани от ответното застрахователно дружество доказателствени средства по ГПК съобразно прогласените в него принципи на непосредственост и на равенство на страните. С оглед отговора на въпроса оплакването за недоказаност на съпричиняването, прието за установено от САС, е основателно.
Въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД относно наличието на съпричиняване в хипотезата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобила, управляван от употребил алкохол водач, като е намалил полагащото се обезщетение на родителите на загиналия младеж за неимуществени вреди от загубата на сина им съразмерно на недоказания принос за настъпване на произшествието 20 %, уважавайки всеки от исковете до размер на 96 000 лв.
Съгласно т.7 на ТР № 1/23.12.2015 г. по ТД № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС съпричиняване на вредата е налице, когато пострадалият е пътувал в автомобила, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен. В посочената хипотеза пострадалият не допринася за настъпване на събитието, но с поведението си спомага за увреждането, респ. за увеличаване размера на вредите.
Застрахователят своевременно се е позовал на такова рисково поведение, изразяващо се в поемане на предвидим и реално очакван риск, но не е установил с допустимите от ГПК доказателствени средства обективния факт на знание на пострадалия, че виновният водач на МПС, в което е пътувал загиналият, е употребил алкохол. Тежестта на доказване на възражението, заявено пред първоинстанционния съд с отговора на исковата молба, е на позоваващата се на съпричиняването страна – в случая ответното застрахователно дружество.
Квалифициращ признак на установеното с влязла в сила присъда деяние е извършването му в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 0,65 на хиляда, но по настоящото дело не са събрани доказателства, че М. Т. К. е знаел преди да се качи в автомобила за нетрезвото състояние на водача, не са събрани никакви доказателства в гражданското производство пред двете инстанции, че преди процесното ПТП И. К. е употребявал алкохол в присъствието на М. К.. Изводът за съпричиняването се основава на мотивите на присъдата.
При определяне размера на обезщетението 120 000 лв. за всеки от ищците са съобразени указаните в ППВС / 1986 г. критерии и обстоятелствата, които в конкретния случай формират съдържанието на понятието „справедливост“ - хармоничните отношения между ищците и техния син, взаимното доверие и обич и тежките психологически последици за родителите от внезапната загуба на сина им в ранна възраст – 24 години. Отчетени са и моментът на настъпване на вредите, както и социално-икономическите условия в страната към този момент и установените лимити на отговорност на застрахователите.
В необжалваната осъдителна част решението на първоинстанционния съд е влязло в сила. Поради необжалването му е влязло в сила като валиден и допустим съдебен акт и въззивното решение на САС в отменената отхвърлителна част за разликите над 70 000 лв. до 90 000 лв. и уважаване на исковете в посочените части.
Определеното от въззивния съд за справедливо обезщетение по 120 000 лв. не следва да бъде редуцирано до присъдения от него размер поради недоказано съпричиняване на вредоносния резултат.
Касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена. На всеки от ищците - касатори следва да бъде присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди по 24000 лв. ведно със законната лихва от 22 май 2010 г. до окончателното плащане на сумите.
Мотивиран от горното и на основание чл.290 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ ТО

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 428/4 март 2015 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1 състав, постановено по в.гр.д.№ 4136/2014 г. в частта, в която е потвърдено отхвърлянето на предявените от В. Д. К. и Т. Д. К. искове с правно основани чл. 226 ал.1 КЗ срещу „Застрахователна компания [фирма] София до размер на 24 000 лв. всеки – за разликите над 96 000 лв. до 120 000 лв. по гр.д.№ 7502/2013 г. на І ГО на СГС, 13 състав и вместо това

П О С Т А Н О В Я В А:

ОСЪЖДА [фирма] София да заплати на В. Д. К. и на Т. Д. К. по 24 000 лв. /двадесет и четири хиляди лв./, представляващи допълнителни обезщетения за претърпени немищуствени вреди от смъртта на сина им М. Т. К., настъпила в резултат на ПТП от 22 май 2010 г., ведно със законната лихва върху тези суми от 22.05.2010 г.до окончателното им плащане, както и по 2400 лв. разноски за касационната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответното застрахователно дружество И. Д. К..
Същото е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: