5

гр. д. № 1354/2009 г. на ВКС на РБ, ГК, І г. о.
РЕШЕНИЕ

N 787
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и десета година в състав:
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N1354/2009 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.
ТПК “У. [населено място] е подало касационна жалба срещу въззивно решение от 16.04.2009 г. по гр. д. № 482/2008 г. на Хасковски окръжен съд, в частта с която кооперацията е осъдена да ревандикира на Д. Х. П. 1/ 2 ид. ч. от имот УПИ ІV-56, в кв. 112, по плана на [населено място], представляващ поземлен имот с идентификатор 77181.12.502, с площ от 582 кв. м. и същата идеална част от построената в него двуетажна административна сграда с идентификатор 77181.12.502.1, със застроена площ от 74 кв. м. и складова база с идентификатор 77181.12.502.2, със застроена площ от 20 кв. м.
К. довод е за незаконосъобразност на извода, че отмяната на отчуждаването е валидно до размер на ½ ид. ч., какъвто е обема на правата на ищцата Д. П. в съсобствеността, тъй като се касае за имот придобит в режим на СИО, какъвто режим е имал и към момента на отчуждаването му. Поддържа се също, че през 1998 г. двамата съпрузи са упражнили правото си да искат отмяна на отчуждаването на имота. Направеното искане за отмяна на отчуждаването само от К. П. през 1992 г. не е валидно упражнено право, тъй като не е било взето съгласието и на съпругата му Д.. След като не е било надлежно упражнено, то при влизане в сила на § 2 от ПЗР ЗОСОИ, с който е определен нов срока по чл. 4 ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ и др. за депозиране искане за отмяна на отчуждаване, това право е било налице в ползва и двамата съпрузи и те са го упражнили.
Въззивното решение се обжалва и от П. К., конституирана като страна в процеса на основание чл. 227 ГПК, в качеството й на наследник на починала страна - ищецът К. П., в частта, с която са отхвърлени предявените от ищците срещу ТПК “У.”, [населено място] ревандикационни искове за останалите 1/2 ид. ч. от описания поземлен имот, административната сграда и стопанска сгради с площ от 74 кв. м. и от 20 кв. м.
Решението се обжалва от К. и в частта, с която са отхвърлени ревандикационните искове по отношение на стопанска сграда сграда с предназначение - котелно помещение на площ от 47 кв. м. и друга сграда- склад застроена на площ от 78 кв. м. с довод, че след като са незаконно построени, не могат да останат във владение на субекта, който ги е построил.
С определение от 10.05.2010 г. е допусната касационна проверка на въззивното решение по гр. д. № 482/2008 г. на Хасковски окръжен съд, в обжалваните части по разрешените с него въпроси допустимо ли е второто искане за отмяна на отчуждаването на основание чл. 4 ЗВСНОИ направено от Д. П. след определяне на нов преклузивен срок за това, след като има предходно искане, което изхожда от съпругът й и касае имот, бивша съпружеска имуществена общност.
Проверка е допусната и по разрешения въпрос за валидността на административния акт, с който е отменено отчуждаването, след като е установено, че две от отчуждените сгради са съборени и построени други за задоволяване производствените нужди на кооперацията, за нуждите на която е бил отчужден имота, а жилищната сграда е преустроена и пристроена за задоволяване на административни нужди.
Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и за да се произнесе взе предвид следното:
К. П. и Д. П. са предявили срещу ТПК “У.”, [населено място] ревандикационен иск за УПИ ІV-56, в кв. 112, по отменения план на [населено място] и построените в него жилищна сграда, стопанска сграда (пристройка) на площ от 20 кв. м., сграда с друго предназначение на площ от 47 кв. м. и стопанска сграда на площ от 78 кв. м. (съгласно уточнението направено пред въззивния съд с молба от 30.03.2009 г.). За да се легитимират като собственици на имота ищците са се позовали на реституция по ЗВСОНИ по З., ЗПИНМ и др.
Установено е по делото, че първоначалните ищци ищците са придобили право на собственост върху поземления имот и жилищна сграда, стопанска сграда и навес на основание давностно владение, на което се е позовал през 1975 г. К. П., и снабдил с нот. акт от 22.01.75 г. № 72, т. І, н. д. № 137/1975 г. Същата година със заповед № 398 от 20.05.1975 г. имотът е бил отчужден за нуждите на ТПК “Успех” и собственикът обезщетен с жилищен имот – тристаен апартамент.
ТПК “У.” е установила фактическа власт върху имота. Пристроила е и е преустроила отчуждената жилищна сграда за административни нужди. Първото пристрояване е било направено от източната страна на сградата на площ от 16 кв. м. и на ниво от един етаж с мазе, а следващото пристрояване е било през 1994 г. на основание издадено строително разрешение. Общо пристрояването е на площ от 76 куб. м., по данни от заключението на приетата техническа експертиза. То е функционално свързано с основната сграда и няма самостоятелно значение. Отчуждените стопанска сграда и навес са били съборени, а за задоволяване стопанските нужди на кооперацията в имота са построени склад на площ от 78 кв. м. и сграда с предназначение котелно помещение на площ от 47 кв. без строителни разрешения.
След влизане в сила на ЗВСНОИ К. П. е направил искане за отмяна на отчуждаването. С решение № 94-К-55/0409.1992 г. искането е оставено без уважение като е прието, че мероприятието е реализирано. Отказът да се отмени отчуждаването е потвърден с решение от 09.02.1993 г. по адм. д. № 1440/1992 г. на Хасковски окръжен съд.
След новиране на преклузивния срок по чл. 4 ЗВСНОИ с нормата на § 2 от ПЗР на ЗОСОИ, считано от датата на влизане на закона в сила – 21.11.1997 г., ищците са подали искане за отмяна на отчуждаване на имота, в което са направили волеизявление, че са съгласни да върнат получения в обезщетение имот. С решение № 12 от 15.07.1998 г. на кмета на [община] е отменено отчуждаването на имота. С друго решение от 22.01.1999 г. кметът на общината е отменил предходното, поради формирана сила на пресъдено нещо по искането за отмяна на отчуждаването. Срещу второто решение е подадена жалба от молителите и с решение от 8.11.2000 г. по адм. д. № 567/2000 г. на Х. това решение е отменено, като постановено извън пределите на предоставената компетентност на административния орган.
След преценка на така установените факти първоинстанционният съд е уважил изцяло иска като е осъдил ТПК “Успех” да ревандикира на ищците терена и сградите.
Въззивният съд, сезиран с жалба от ответника по иска, е извършил косвен съдебен контрол на решението за отмяна на отчуждаването и е намерил, че то е нищожно в частта, с която е уважено искането на К. П., тъй като той не се легитимира като собственик на имота. Той е упражнил предоставеното му право по чл. 4 ЗВСНОИ в първоначално определения шестмесечен преклузивен срок и то е оставено без уважение. При действието на новирания срок искане за отмяна могат да направят само лицата, които са пропуснали предходния срок, поради което повторно направеното от него искане е недопустимо. Решението в частта, с която е уважено това искане е нищожно като постановено извън пределите на предоставената компетентност на административния орган.
Намерил е, че искането на Д. П. за отмяна на отчуждаването е било допустимо само по отношение на ½ ид. ч. от отчуждения имот. Зачел е правното му действие до този обем права и е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която е уважен иска за ревандикация за ½ ид. ч. от УПИ ІV-56, от жилищната сграда и от пристройката към нея, индивидуализирана като склад на площ от 20 кв. м., след като е приел, че тя няма самостоятелно значение, поради което по приращение следва главната вещ – отчуждената жилищната сграда.
Отменил е същото в частта, с която е уважен иска на К. П. за ½ ид. ч. от терена, жилищната сграда и склада на площ от 20 кв. м., който по данни от техническата експертиза представлява пристройката към жилищната сграда, функционално свързана с нея и е отхвърлил тези искове като неоснователни.
Отменил е първоинстанционното решение и в частите, с които са били уважени ревандикационните искове на двамата ищци за новопостроените сгради в имота – стопанска на площ от 48 кв. м. и друга стопанска на площ от 78 кв. м. и е отхвърлил тези искове като неоснователни, по съображения, че постройките не подлежат на реституция, тъй като са построени в държавен имот, придобит на основание отчуждаване и по съображения, че тези сгради не са били собственост на лицата, от които теренът е бил отчужден.
.......Първият въпрос, по който е допусната касационна проверка на решението е този дали към момента на определяне на нов шестмесечен срок по чл. 4 ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ и др. Д. П. е била носител на това право и дали то е надлежно упражнено, след като отчужденият имот е бил семейна имуществена общност. Вторият въпрос е за това допустимо ли е направеното второ искане за отмяна на отчуждаването от наследодателя на касаторката П. заедно със съпругата му, след подновяване на срока по чл. 4 ЗВСОНИ, след като първоначално заявеното искане не е направено и с нейно участие, а се касае за имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност.
Съдът, в настоящия си тречленен състав, намира, за законосъобразно решението, в частта, с която е прието, че в полза на К. П. не е възникнало право да направи повторно искане за отмяна на отчуждаването с новирането на срока по чл. 4 ЗВСНОИ. Той е упражнил това свое право в първоначално определения в закона срок, с което тази правна възможност е изчерпана. Определения нов срок е създаден в полза на правоимащите отчуждени собственици, които не са упражнили това право. В случая съпругата му не е упражнила правото да иска отмяна на отчуждаването по време на първоначално определения срок за това, поради което направено от нея искане след новиране на срока законосъобразно е намерено за допустимо.
От тук и правилно искът е уважен до размер на ½ ид. ч. от имота и двуетажната жилищна сграда застроена на площ от 74 кв. м. ведно с пристроеното към нея, което няма самостоятелно значение, а е със статут на приращение.
Законосъобразни са изводите на съда, че построените след отчуждаването две постройки – котелно и склад с площ съответно 47 кв. м. и 78 кв. м. Като изградени след одържавяване на имота са станали собственост на кооперацията, за нуждите на която е проведено отчуждаването на имота.
По тези съображения касационната жалба на П. К. като неоснователна следва да се остави без уважение, а въззивното решение в обжалваната част в сила.
Неоснователна е жалбата и на касатора ТПК „Успех”, [населено място].
Разрешеният от съда въпрос дали при новиране на срока по чл. 4 ЗВСНОИ съпругата на П. Д. П. е имала право да направи искане за отмяна на отчуждаването на имота по отношение на своята ½ ид. ч. от него придобита в режим на СИО, въпреки че производството по отчуждаване е проведено по отношение на съпругът й, тъй като само той се е позовал на придобивната давност, е решен при правилно прилагане на закона. Владението върху имота е осъществявано по време на брака, поради което той е станал семейна имуществена общност. Снабдяване с нот. акт за собственост за този имот само от единия съпруг, не променя субектите на правото на собственост. Съпругата не е упражнила валидно правото си да иска отмяна на отчуждаването при влизане на ЗВСНОИ в сила, поради което към датата на подновяване на срока за нея е възникнала втора възможност да упражни това право, което е и направила. Направеното от съпругът й искане за отмяна на отчуждаването през 1998 г. има валидна правна стойност само в частта, с която е заявено съгласие да се върне полученото обезщетение срещу отчуждения имот. Възникналата съсобственост в режим на семейна имуществена общност, не ограничава всеки от съсобствениците да упражнява правата, предоставени му от закона. С нормата на чл. 4 ЗВСОНИ право да иска отмяна на отчуждаването е предоставено на всеки правен субект, който е бил носител на вещни права върху отчужден имот.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 16.04.2009 г. по гр. д. № 482/2008 г. на Хасковски окръжен съд в обжалваните му части.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: