Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закритото заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 2450 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
[фирма] ЕИК[ЕИК] обжалва определение № 2237/ 14.10.2013 г. по ч. гр. д. № 3586/ 2013 г. в частта, с която Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, VІІ-ми състав отменя определението от 06.08.2013 г. по ч. гр. д. № 19 643/ 2013 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-ти „А” състав и допуска предварително обезпечение на исковете на М. Л. Д. Н. и К. Е. Н., граждани на О. Кралство Великобритания и С. И. за солидарно осъждане на [фирма] ЕИК[ЕИК] и жалбоподателя на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да заплатят сумата 56 902 евро, ведно със законната лихва от подаване от 02.08.2013 г. (датата на подаване на молбата за обезпечение) – връщане на цената по предварителен договор за покупко-продажба № 1869/ 26.04.2007 г. Постановените обезпечителни мерки са възбрани на четири апартамента, описани в определението под задължение за представяне на парична гаранция в размер на 5 565 лв. Даден е 1-месечен срок за предявяване на исковете, считано от уведомяването на ищците. В границите на срока исковете са предявени.
Поставят се три процесуалноправни въпроса, уточнени при условията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Първият: Отговаря ли на изискванията на чл. 391, ал. 1 и ал. 2 ГПК определението, с което съдът допуска обезпечение при задължение за ищеца да представи гаранция в определен размер съгласно чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, когато: 1) възникването на субективното право по иска е изключено, дори да се приемат за верни всички твърдения за правопораждащите правото факти и/ или 2) обезпечителната мярка не съответства на обезпечителната нужда? Вторият: Длъжен ли е съдът да отхвърли молбата за допускане на обезпечението, когато стойността на имуществото на ответника по обезпечителни мерки значително надхвърля цената на иска? Третият: Допустимо ли е съдът да определи стойността на имуществото по обезпечителни мерки, когато ищецът не е представил писмени доказателства за тази стойност? Д. до касационно обжалване по първия въпрос касаторът обосновава с основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а по останалите два – с основанието на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и становището, че приложената практика ги решава противоречиво. По същество поддържа, че въззивният съд е бил длъжен да отхвърли молбата за предварително обезпечение, защото дори да са верни твърденията на ищеца за фактите, които пораждат вземанията, те изключват легитимацията на касатора като длъжник по вземането по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. К. счита, че подобна молба не обосновава право на обезпечение на иск, включително при задължение за ищеца да представи гаранция (чл. 180 и 181 ЗЗД).
Ответниците по частната жалба М. Л. Д. Н. и К. Е. Н. я считат за недопустима. Отводите обосновават с твърденията за просрочие на жалбата и липсата на основания за допуск до касация. По същество намират определението правилно.
Настоящият състав намира частната жалба за допустима. Съображенията за това са следните:
Обжалваното определение е годен предмет на касационно обжалване. Въззивният съд е отменил частично определението, с което първоинстанционният е отхвърлил молбите и е допуснал предварително обезпечение на исковете. Следователно е спазено изискването на чл. 396, ал. 2, изр. 2 ГПК. Определението е по граждански спор с цена на иска над 5 000 лв. и решението по него подлежи на касационно обжалване. Осъществено е и изискването на чл. 274, ал. 4 ГПК. Спазен е срокът по чл. 396, ал. 1 ГПК, защото известието за пощенска пратка свидетелства, че на 12.12.2013 г. на касатора е връчено съобщението за наложените възбрани и частната жалба е подадена на 19.12.2013 г. в последния ден на срока. Изложението към частната жалба съдържа въпросите и касаторът е посочил кои правни разрешения на въззивния съд оспорва. Приложена е и съдебната практика. В тази хипотеза поясняването и доуточняването на въпросите е в компетентността на касационния съд (ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС).
Налице са и предпоставките за допускане на касационното определение до инстанционен контрол, макар и не по всички въпроси. Първият при посочената втора хипотеза не разрешава делото. Еднозначно съдебната практика решава въпросът, че обезпечителните възбрана и запор са мерките, които съответстват на нуждата от обезпечение на иск за парично притезание. Парични са вземанията по бъдещите искове. При посочената първа хипотеза обаче първият въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и по него касационното обжалване следва да бъде допуснато. Останалите два се поглъщат от този, по който касационното обжалване следва да бъде допуснато според предмета на конкретното дело. Безпредметно е касационното обжалване да бъде допускано и по тях.
По въпроса, по който касационното обжалване на определението бе допуснато, настоящият състав приема следното: Противоречи на изискванията на чл. 391, ал. 1 и ал. 2 ГПК определението за допускане на обезпечението в хипотезата, в която възникването на субективното право по иска е изключено дори да са верни твърдения на ищеца за фактите, пораждащи правото. В такава хипотеза съдът е длъжен да отхвърли молбата, а не да допуска обезпечението под условие, че ищецът представи гаранция в определен от съда размер съгласно изискванията на чл. 180 и 181 ЗЗД. Съображенията за това са следните:
Правото на защита, когато са нарушени или застрашени граждански права и законни интереси, е сред основните, намерили уредба в основния закон на Република България (чл. 56 от Конституцията на Република България). Част ІV-та на ГПК урежда обезпечителното производство като ред, по който се осъществява правото на обезпечение на иска (правото на защита на застрашеното гражданско право). Чл. 391, ал. 1 ГПК предвижда, че обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако: 1) искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или 2) бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. Ал. 2 на цитираната разпоредба допуска съдът да задължи ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер и в случая по ал. 1, т. 1 ГПК. Следователно основният извод, че за ищеца е възникнало правото да получи обезпечение на иска, съдът е длъжен да направи въз основа на преценка, че субективното гражданско право е застрашено. Това е основното изискване на чл. 391 ГПК, което законодателят формулира чрез изказа „без допускане на обезпечението ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата на ищеца по решението”. Останалите изисквания на чл. 391, ал. 1, т. 1 и т. 2, включително това на ал. 2 ГПК допълнително обосновават основателността на упражненото потестативно право на обезпечение. Тази тълкувателна позиция изключва извода, че гражданското субективно право е застрашено, когато неговото възникване е изключено, дори да са верни всички твърдения на ищеца за правопоращдащите го факти. За правовата държава (чл. 4, ал. 1 К.) е от значение законосъобразното развитие на гражданските правоотношения, които са възникнали. За правопорядъка е без значение дали и кога ще се предяви иск относно право, което не съществува, респективно дали и кога ще влезе в сила решението, с което искът се отхвърля.
С оглед дадения отговор на процесуалноправния въпрос настоящият състав приема, че обжалваното определение е постановено в нарушение на чл. 391, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Съображенията за това са следните:
Ищците извеждат качеството си на кредитори по исковете с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД при твърдения за сключен писмен предварителен договор за покупко-продажба на апартамент, плащане в погашение на задълженията за цена към ответника [фирма], договор между ответниците, по който касаторът встъпва в задълженията на [фирма] по предварителния договор към ищците и последвало разваляне на договора.
Настоящият състав намира, че развалянето на предварителен договор за покупко-продажба има обратно действие (чл. 88 ЗЗД). Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, който е получил нещо на отпаднало основание, е длъжен да го върне. Твърденията в молбата за допускане на обезпечението изключват качеството на касатора на длъжник по вземането за неоснователно обогатяване. Ищците твърдят, че не той, а другият ответник като продавач по предварителния договор е получил цената. Следователно последният е и възможният длъжник по вземането за връщане на сумата 56 902 евро. Не в това негово задължение към купувача-платец на цената се твърди да е встъпил касаторът. Следователно с обжалваното определение въззивният съд прилага погрешно чл. 391, ал. 1 и ал. 2 ГПК, като допуска предварително обезпечение на искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за солидарно осъждане на двамата ответници за сумата 56 902 евро. Твърденията в молбата изключват възможността да е възникнало вземане за неоснователно обогатяване срещу касатора. Определението подлежи на отмяна и в частта, с която е допуснато предварително обезпечение и на исковете срещу [фирма]. Под условие ищците да внесат парична гаранция, обезпечението е допуснато чрез обезпечителни възбрани върху апартаменти и четирите, собственост на касатора. Да се допусне обезпечение на иска всякога означава да се постанови конкретна обезпечителна мярка. Обезпечителна мярка, която е негодна да рефлектира в правната сфера на ответника, е „удар във въздуха” и е правно нетърпимо като резултат от основателността на частната жалба да бъдат запазени последици на допуснато обезпечение срещу ответника [фирма], без определението да постанови налагането на обезпечителни мерки.
При тези мотиви, Върховният касационен съдДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2237/ 14.10.2013 г. по ч. гр. д. № 3586/ 2013 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, VІІІ-ми състав в частта, с която е отменено определението от 06.08.2013 г. по ч. гр. д. № 10 643/ 2013 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-ти „А” въззивен състав и е допуснато предварително обезпечение на исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
ОТМЕНЯ определение № 2237/ 14.10.2013 г. по ч. гр. д. № 3586/ 2013 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, VІІІ-ми състав в посочената част.
ОТХВЪРЛЯ молбата на М. Л. Д. Н. и К. Е. Н., граждани на О. кралство Великобритания и С. И. за допускане на предварително обезпечение на искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за солидарното осъждане на [фирма] ЕИК[ЕИК] и [фирма] ЕИК[ЕИК] да заплатят сумата 56 902 евро – връщане на цената по предварителен договор за покупко-продажба № 1869/ 26.04.2007 г.
Определението е окончателно.

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.