7

Р Е Ш Е Н И Е


№ 60099


гр. София, 01.07.2021 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на осми юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА


при участието на секретаря София Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 2212 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Образувано е по подадена от С. Д. Е. молба за отмяна на решение № 61 от 13.04.2018г. по т.д. № 89/2016г. на Окръжен съд - Плевен, с което по отношение на молителката е признато за установено, че съществува вземане към нея на „Хета Асет Р. Ауто България“ ООД в размер на 8091,72 евро по запис на заповед от 12.01.2009г. с падеж 01.02.2011г. и за сумата от 6118,28 евро по запис на заповед от 12.01.2009г. с падеж 01.02.2012г., ведно със законна лихва, считано от 24.08.2012г. до окончателното плащане на главниците, като са присъдени съдебни разноски. Молителката поддържа, че е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като вследствие на нарушение на правилата за призоваване е била лишена от възможност да участва по делото и не е била надлежно представлявана, което я е възпрепятствало да упражни правото си на защита. Сочи, че след като на 19.06.2017г. е получила лично исковата молба с приложенията към нея, повече не е била надлежно призовавана за проведените открити съдебни заседания и не е получила постановеното по делото решение. Твърди, че представеният на 04.07.2017г. по делото отговор на исковата молба от адв. Б. Д. е депозиран от лице без представителна власт, като при липсата на упълномощаване адв. Д. и нейният сътрудник са получавали съдебните книжа по делото на посочен от тях съдебен адрес, вместо книжата да се връчат на молителката като страна по делото на адреса й. Излагат се съображения, че по делото не е представено пълномощно, с което Е. да е упълномощила адв. Д., нито молителката е потвърдила извършените без представителна власт действия, в каквато насока няма и дадени указания от страна на съда. Поддържа се, че молителката – ответник по исковете, не е била уведомявана надлежно по делото чрез съобщенията и разписките, връчени на С. Н. В. и Д. П. Г., доколкото те са действали при липса на представителна власт, тъй като представените от тях пълномощни не са подписани от молителката и същата не е потвърдила извършените от тях процесуални действия. Сочи, че окръжният съд неправилно е приел, че по отношение на тези лица може да се приложи разпоредбата на чл.46, ал.1 вр. ал.2 ГПК, тъй като те не са лица от домашното обкръжение на молителката, не живее на адреса и не са работници или служители, съответно работодатели на адреса, нито пък имат правоспособност „адвокат“. С оглед на гореизложеното, Е. не е получила и препис от постановеното решение, тъй като то е връчено на мним представител. Сочи се, че подадените от името на Евчева молба по чл.248, ал.1 ГПК и въззивна жалба не са подписани от нея, което се установявало и от обикновена съпоставка на положените подписи върху тези документи и подписа върху разписката от 19.06.2017г. за получаване на препис от исковата молба, както и от обстоятелството, че от пощенското писмо на пликовете е видно, че документите в тях са изпратени от [населено място], докато към този момент Е. е пребивавала на адреса си в София, считано от 25.01.2016г. Разпореждането от 01.09.2018г. на съда за връщане на въззивната жалба е получено също от лице без представителна власт - С. Н. В., с което ответничката по исковете е била лишена от възможността за защита срещу постановеното по делото решение. Молителката е узнала за постановеното по делото решение на 28.09.2020г., когато с поканата за доброволно изпълнение по изп. дело № 20158440401539 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № 844 на КЧСИ, е връчен изпълнителен лист, издаден въз основа на влязлото в сила на 25.10.2018г. решение № 61/ 13.04.2018г. по т.д. № 89/2016г. на Окръжен съд – Плевен. Въз основа на горните обстоятелства се иска отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на въззивното решение.
Ответникът по молбата, „Хета Асет Р. Ауто България“ ООД, поддържат становище за недопустимост, съответно за неоснователност на молбата за отмяна. Твърди се, че молителката е била представлявана от адвокат Д. в исковото производство, била е уведомена за делото с връчване на препис от исковата молба с приложенията към нея, поради което не е лишена от възможността да участва по делото. Сочи, че Е. е получила поканата за доброволно изпълнение, обективирана в изпълнителния лист на 02.07.2015г., поради което е била уведомена за образуваното срещу нея заповедно производство, предхождащо предявяването на установителните искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, ТК, Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, предвид наведеното основание за отмяна, приема следното:
Молбата е основателна.
Съгласно чл.303, ал.1, т.5 ГПК, основания за отмяна на влязло в сила решение са: нарушаване на процесуални правила, вследствие на което страната е лишена от възможността да участва лично в делото или същата не е била надлежно представлявана.
Съгласно удостоверения на [община] № 19-151 и № 18-080 от 27.03.2017г., ответничката по исковете и настояща молителка, С. Д. Е., има регистриран, считано от 25.01.2016г., постоянен и настоящ адрес в [населено място], [улица], вх. Б, ап.9. На този адрес на 19.06.2017г. на Е. лично е връчен препис от исковата молба с приложенията към нея, признание за което се съдържа и в молбата й по чл.303 ГПК.
На 04.07.2017г. по исковото дело е депозиран отговор на исковата молба от името на С. Е. чрез адв. Б. Х. Д., с посочен съдебен адрес – [населено място], [улица], вх. „А“, ет.6, ап.34. Към отговора не е приложено пълномощно на адвоката, подписал отговора, нито такова е представено по-късно, като до приключване на производството съдът не е дал и указания по чл.101 ГПК за представяне на пълномощното или за потвърждаване от Е. на извършените от нейно име процесуални действия. Адвокат Д. е депозирала по делото от името на ответничката по исковете на 29.12.2017г. и 19.02.2018г. молби, наименовани „отговор“, с които се прави отвод за местна подсъдност и се формулират доказателствени искания.
Първото по делото открито съдебно заседание е проведено от ОС-Плевен на 15.01.2018г., за което призоваването на ответничката с препис от определението на съда, с което е направен проекто-доклад по делото е станало: 1/ лично на регистрирания от нея постоянен и настоящ адрес, от където призовката е върната в цялост с обозначение от длъжностното лице, че адресът е посетен на 13.12.2017г., 21.12.2017г. и 07.01.2018г. в различно време, но при тях и при позвъняване не е открито търсеното лице, както и друго пълнолетно лице, което да получи призовката; 2/ чрез адв. Б. Д. на съдебния адрес, като съобщението е връчено лично на адвоката на 15.12.2017г.
За следващите открити съдебни заседания, проведени на 19.02.2018г., 19.03.2018г., 29.03.2018г. и на 10.04.2018г. (на последното заседание е даден ход на устните състезания), съдът е приел, че ответничката е надлежно призована при условията на чл.56, ал.2 ГПК, с оглед редовната процедура по призоваване на страната за предходното открито съдебно заседание. Счетено е, че за първото открито съдебно заседание, проведено на 15.01.2018г., Е. е надлежно призована чрез упълномощения от нея адвокат Б. Х. Д..
Същевременно на ответничката на регистрирания от нея постоянен и настоящ адрес в [населено място] за заседанието на 19.02.2018г. е изпратено съобщение за указанията на съда за внасяне на депозит за вещото лице в размер на 200 лева, получено от Д. П. Г. на 06.02.2018г. в Бюро призовки качеството й на пълномощник, като връчителят е върнал призовката с прикачено към нея незаверено ксеро - копие от пълномощно, с което С. Д. Е. упълномощава Д. П. Г. (с посочени адреси в Ловеч и този на ответничката в София) да я представлява пред съдилищата, вкл. да упълномощава други лица с правата по пълномощното.
Чрез адв. Д. на настоящата молителка са изпратени представените от ищеца преписи от фактури и сметки за становище, получени на 23.03.2018г. от сътрудника на адвоката - Г. Б., В откритото съдебно заседание на 29.03.2018г. на страната е дадена възможност в срок до 30.03.2018г. да вземе становище по тези доказателства, които са приети в следващото съдебно заседание, състояло се на 10.04.2018г, на което е даден и ход на устните състезания.
По делото е постановено решение на 13.04.2018г., с което е признато за установено по отношение на ответничката – настояща молителка, че съществува вземане към нея на „Хета Асет Р. Ауто България“ ООД в размер на 8091,72 евро по запис на заповед от 12.01.2009г. с падеж 01.02.2011г. и за сумата от 6118,28 евро по запис на заповед от 12.01.2009г. с падеж 01.02.2012г., ведно със законна лихва, считано от 24.08.2012г. до окончателното плащане на главниците, като са присъдени съдебни разноски.
Решението е изпратено на молителката Е. посредством адв. Д. и е връчено на сътрудника на последната – Г. Б. на 30.05.2018г.
На 13.06.2018г. е постъпила молба лично от името на С. Е. по чл.248 ГПК за изменение на решение № 61/13.04.2018г. по т.д. № 89/2016г. в частта за разноските, изпратено от нея по пощата от адреса в София, като определението на съда по чл.248, ал.1 ГПК, с което се оставя без уважение молбата, е изпратено лично на ищцата (но на погрешен адрес – вместо № 98, на [улица]в призовката е посочен № 89) и чрез адв. Д., на която е връчено лично.
Срещу постановеното решение е депозирана на 15.06.2018г. въззивна жалба, изпратена от Е. лично по пощата от адреса в София. С разпореждане от 25.06.2018г. жалбата е оставена без движение с указания за отстраняване на нередовностите й, съобщение за което е изпратено лично на молителката на нейния регистриран постоянен и настоящ адрес, което е върнато в цялост от длъжностното лице с посочване, че адреса е посетен на 30.06.2018г., 21.07.2018г. и 06.08.2018г. по различно време, като при посещенията и при позвъняване не е открито търсеното лице, както и друго пълнолетно лице от адреса, което да получи призовката. Разпореждането е съобщено и чрез адв. Д. по телефона на основание чл.44, ал.2 ГПК. С разпореждане от 17.09.2018г. ОС-Плевен връща въззивната жалба на Е., поради неотстраняване на нередовностите й, съобщение за което е изпратено на адреса на жалбоподателката Е. и връчено на 17.10.2018г. на С. Н. В. в Бюро призовки в качеството й на пълномощник на С. Д. Е. като към призовката длъжностното лице по връчването е приложило незаверено ксеро-копие от пълномощно, с което В. е упълномощена от Е. да получава съобщения за получаване на съдебни книжа. Срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба не е подадена частна жалба от молителката.
По делото е подадена от името на Е. на 11.09.2020г. молба от адв. Н. Я. с приложено пълномощно от същата дата, с искане за издаване преписи по делото.
С молба от 18.02.2021г. по настоящото дело С. Н. В. е уведомила съда във връзка със задължението й по чл.192 ГПК да представи оригинала на пълномощното, с което е упълномощена от молителката, че няма такова пълномощно. Съгласно справката от ГД „Гражданска регистрация и административно обслужване“, лицето има регистриран постоянен и настоящ адрес в София.
От приетата по настоящото дело графическа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че подписите в молбата по чл.248 ГПК и във въззивната жалба не са положени от С. Е., а подписите за упълномощител в копията на пълномощни без дата на имената на Д. П. Г. и на С. Н. В., са копия на подписи, които не са изпълнени от С. Е..
С молба от 05.05.2021г. по настоящото дело във връзка с наложена глоба, поради неизпълнение на задължението по чл.192 ГПК, Д. П. Г. е заявила, че не е уведомявана за изготвяне на посоченото пълномощно, не е давала съгласието си за такова, нито то й е било предоставяно някога.
При проведения разпит на адвокат Б. Д. по настоящето дело същата заявява, че е представлявала С. Д. Е. по „едни записи на заповед“, но лично не я е виждала, тъй като чрез посредник, а именно посредством Д. Г., са й били донесени документите /или изпратени по имейл/, като посредничката е заявила, че ще поеме разноските по делото. Казано й е било, че С. Е. е била ангажирана по трудово или по гражданско правоотношение в някоя от фирмите на Д. Г. и брат й. По тази линия и във връзка с дейността на тези дружества и лизинговане на автомобилите са издадени въпросните записи на заповед по т.д. № 89/2016г. на ОС-Плевен. Твърди, че има писмено пълномощно и че то е по делото, като не може да обясни факта, защо такова няма по делото. Сочи, че не е виждала С. Е., не е говорила с нея по телефона и не се е уверявала, че донесеното й пълномощно е подписано от нея. Не може да потвърди дали пази екземпляр от пълномощното, което не е от „кочан“, но сочи, че по принцип има втори екземпляр от пълномощните на клиентите си в архива си. Свидетелката сочи, че Г. Банхев е човекът, с който живее с нея във фактическо съжителство и който получава документи от нейно име. Същата не представя екземпляр от пълномощното, за което е задължена по реда на чл.192 ГПК.
При разпита си Д. П. Г. заявява, че познава адв. Б. Х., която й е била адвокат по лично дело пред ОС-Ловеч, което е спечелила, като се е запознала с адвоката в София. Не може да каже кога е било делото. Заявява, че познава С. Е. от „общи кръгове“, защото са от един град, който е малък, но нямат общи приятели, не са учили заедно и не са били заедно на ресторант. Предполага, че я познала от 5 години, но не може да каже от „кой кръг“ я познава или кой ги е запознал. Сочи, че не е гостувала на същата в София или Ловеч. Виждали са се в „общи кръгове“ в Ловеч. Заявява, че не би казала, че й е препоръчала адв. Б. Д.. Заявява, че не може да си спомни дали е изплащала имейли на адвокатката във връзка със С. Е., тъй като получава много имейли на ден, предвид на това, че има своя фирма. Твърди, че не знае за дело между С. Е. и „Хета Асет Р. Ауто България“ ООД и не е получавала книжа по него. Признава, че преди разпита се е запознала с настоящото дело, вкл. с дадените преди разпита й свидетелски показания от адв. Б. Д. и приложените дела. Сочи, че подписът върху призовката за с. з. на 19.02.2018г. прилича на нейния, но не може да каже дали е нейн. Не може да обясни, защо адв. Д. е заявила, че посредничи между нея и С. Е.. Отрича да е свързвала същите, като заявява, че няма спомен дали е препоръчала адвоката, дали ги е свързвала, и заявява „не помня какво сме разговаряли“. Твърди, че за последен път е срещала С. Е. преди 4-5 години, като в този период свидетелката е била в София, където също живее. Заявява, че по време на пандемията не е виждала адв. Д. /от март 2020г./, след като февруари същата година е спечелила делото й. Не може да си спомни да е донесла на адвокатката документи и пълномощно от С. Е., като заявява „не помня дали съм носила…, ако нещо някой ме е помолил в движение…“. Твърди, че не може да си спомни, дали С. Е. не я е молила да я свърже с адвокат, който да й съдейства за процесуалното представителство по делото, дали е носила пълномощно на адв. Д. и дали е получавала информация за движение на делото от адв. Д.. Твърди, че със сигурност може да заявяви, че тя самата не е била упълномощена от С. Е. да получава книжа по делото.
Съдът констатира наличие на несъответствие между свидетелските показания на Б. Д. и Д. Г., като дава вяра на показанията на свидетелката Д., че тя е получила документацията по исковото дело /искова молба с доказателствата/ посредством Д. Г., чийто адвокат е била и по нейно лично дело, като Г. е посредничила за книжата между Д. и Е., тъй като записите на заповед, по които е осъдена Е. по исковото дело, са във връзка с фирми на Г. и брат й. Съдът кредитира показанията на Д. относно посочените обстоятелства, тъй като те са в съответствие с останалия доказателствен материал, а дадените от Г. отговори на поставените й въпроси са уклончиви и противоречат на писмените доказателства по делото. От изготвения от адв. Д. от името на Е. и представен по исковото дело отговор на исковата молба, предявена срещу молителката, е видно, че адвокатката към този момент е разполагала с препис от исковата молба с доказателства, тъй като в отговора е взето становище по конкретните факти и обстоятелства, наведени в исковата молба и приложените към нея доказателства, което би било практически невъзможно, ако адв. Д. не е разполагала с тях. Следва да се има предвид, че от движението на делото по ПАС не се установява преди депозиране на отговора да е искан или осигуряван достъп до делото на адвокатката или тя да е получавала преписи от документацията по него. Фактът, че именно Г. е посредничила между страната и адвоката във връзка с делото се потвърждава и от връчената на 06.02.2018г. на Д. Г. призовка за съдебното заседание от 19.02.2018г. по исковото дело, като при предявяване по настоящото дело на призовката на свидетелката Г., същата не е оспорила подписа си върху нея. С оглед на това, че официалната удостоверителна сила на призовката като частен документ не е оборена, съдът приема за установени удостоверените с нея обстоятелства, а именно, че на посочената в призовката дата Г. е отишла и е получила призовка по делото, по което страна е Е., в Бюро призовки, легитимирайки се пред призовкаря с ксеро-копие от пълномощно, за което по настоящото дело се установява, че подписът на Е. е подправен. Изложеното сочи, че свидетелката Г. добре е познавала Е. /а не както уклончиво твърди - от „общи кръгове“, включително е знаела личните й данни, посочени в представеното от нея мнимо пълномощно/ и е посредничила между нея и адвоката във връзка със заведеното срещу Е. дело, доколкото данни за номера на делото и съда, който го разглежда, както и документация във връзка с него е имала само Е., която лично е получила препис от исковата молба с доказателствата. Същевременно обаче, въз основа на съвкупната преценка на доказателствата не може да се приеме за установено обстоятелството, че свидетелката Г. е предоставила на адв. Д. изходящо от Е. пълномощно, с което последната да е упълномощила адвокатката да я представлява по делото, доколкото не се доказва твърдяното от адв. Д., че тя го е представила по исковото дело /доказателства за представянето му с писмена молба или в открито съдебно заседание не са налице/, като адвокатката не представя и втория екземпляр от пълномощното, за което е задължена по реда на чл.192 ГПК в настоящото производство с оглед твърдението й, че по принцип изготвя и пази в архива си втори екземпляр от пълномощните на клиентите си. Не се установява и учредена от молителката представителна власт по отношение на свидетелката Г., предвид доказаната въз основа на заключението на графическата експертиза неавтентичност на подписа на Е. върху пълномощното, с което Г. е упълномощена от нея, поради което не може да се приеме, че е налице надлежно преупълномощаване на адвокат Д. от Г. да представлява молителката в исковото производство.
С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че молителката не е била надлежно представлявана в производството пред ОС-Плевен, като същата е била лишена и от възможността за участва лично по делото, тъй като след връчване на препис от исковата молба с доказателствата тя не е надлежно призовавана по делото. Във връзка с призоваването й за първото по делото заседание не могат да бъдат приложени последиците на чл.41, ал.2 ГПК, тъй като в призовката не се съдържат данни страната да е отсъствало за период по-голям от един месец от адреса, на който вече е била призовавана /периодът е по-малък от 1 месец/, като останалите призовавания на страната по делото са извършени чрез лица, за които се установи липса на представителна власт.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е основателна и следва да бъде уважена, тъй като решението е постановено в производство, в което молителката е била лишена от възможността да участва лично или чрез представител.
По исканията за присъждане на разноските за производството по чл.303 ГПК следва да се произнесе съдът, разглеждащ спора по същество, при новото му разглеждане с оглед изхода на същия.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК решение № 61 от 13.04.2018г. по т.д. № 89/2016г. на Окръжен съд - Плевен.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Плевен за ново разглеждане от друг състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.