ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ

изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр.д. № 2322 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал. 1 ГПК вр. с чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение № 216 от 16.03.2015 г. по ч. гр. д. № 110/2015 г. на Ловешки окръжен съд е потвърдено определение № 43 от 27.01.2015 г. на Троянски районен съд в частта, с която е прекратено производството по делото на иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ГПК.
Срещу определението на Ловешкия окръжен съд е постъпила частна жалба вх. № 2081 от 27.03.2015 г., на М. М. П. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречивото разрешаване на въпросa налице ли е правен интерес за наследник на прехвърлителя от иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторния договор поради неизпълнение на приемателя, когато прехвърленият имот не се намира в патримониума на приобретателя и не може да се възстанови в правната сфера на ищеца. Приложено е решение № 862 от 2006 г. по гр.д. № 505/2005 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, в което съдът се е произнесъл по съществото на иск по чл. 87, ал. 3 ГПК за разваляне на алеаторен договор, по който имотът е отчужден от приобретателя.
Ответниците по частната касационна жалба В. М. П. и Ц. Л. П. я оспорват като неоснователна.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 674/2014 г. на Троянски районен съд е образувано въз основа на искова молба подадена от М. М. П. от [населено място] против В. М. П. и Ц. Л. П., с която е предявен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор, сключен между Б. М. П. и В. М. П. за прехвърляне собствеността на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който на ответниците е прехвърлено правото на собственост върху 4/6 ид.ч. от поземлен имот находящ се в [населено място]. Поддържа се, че сключеният договор за издръжка и гледане не е изпълняван от страна на приобретателите, поради което се претендира развалянето му.
С определение № 43 от 27.01.2015 г., първоинстанционният съд е прекратил производството по делото. Приел е, че с алеаторния договор са прехвърлени 4/6 идеални части от имота и тъй като ищецът заедно с първия ответник са наследници при равни наследствени дялове на прехвърлителя, то ищецът е легитимиран да иска развалянето на договора само за 2/6 идеални части от прехвърления имот. Извън това, съдът е приел, че за ищеца липсва правен интерес от иска с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД, тъй като не би могъл да възстанови правото на собственост върху прехвърления имот - процесният имот е бил допуснат до съдебна делба и изнесен на публична продан, а с постановление за възлагане от 13.01.2014 г. на държавен съдебен изпълнител по изп. д. № 99/2013 г. на СИС при Районен съд, гр. Троян, 1/6 ид.ч. от имота е бил възложен на купувача В. М. П. – първият ответник по делото.
С определение № 216 от 16.03.2015 г. по ч. гр. д. № 110/2015 г., Ловешки окръжен съд, предмет на обжалване по настоящото дело, определението на първоинстанционния съд е потвърдено. Въззивният съд е приел, че за ищеца липсва правен интерес, който е налице доколкото ищецът може да възстанови едно свое право в правната си сфера. Приел е, че поради липсата на абсолютните процесуални предпоставки – активна процесуална легитимация и правен интерес, за които съдът следи служебно, производството по делото е прекратено законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въпросът за правния интерес от иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор, когато прехвърленият имот е отчужден от приемателя се разрешава противоречиво от съдилищата – налице е противоречие между изводите на съда в обжалвания съдебен акт и приложеното съдебно решение, поради което е налице предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Ловешкия окръжен съд.
С иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД се упражнява потестативното право за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради виновно неизпълнение от страна на длъжника. С уважаване на конститутивния иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, договорът за издръжка и гледане се разваля с обратно действие, като се прекъсва облигационната връзка между страните по сделката и/или техните правоприемници. Действително, с развалянето на алеаторния договор не се засягат правата на трето лице – купувач, придобил правото на собственост върху процесния имот преди вписване на исковата молба, но макар и имотът да не се намира в патримониума на ответниците по делото, ищецът има право да претендира от тях обезщетение за полученото на отпаднало основание. С уважаване на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД се постига прекъсване на облигационната връзка между страните по договора, а връщането на даденото на отпаднало основание е последица от упражняване на потестативното право и представлява самостоятелна претенция.
Предвид изложеното, за прехвърлителя по алеаторния договор съществува правен интерес от предявяване на иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД винаги, когато се твърди неизпълнение на договорните задължения, независимо дали последиците от развалянето се претендират в същото производство. Ето защо, въззивното определение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на иска за част до 2/6 ид.ч. от имота следва да се отмени като незаконосъобразно.
Досежно претенцията за разваляне на сключения договор за прехвърляне собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане над 2/6 ид.ч. до предявения размер от 4/6 ид.ч., определението следва да се потвърди - липсва активна процесуална легитимация за ищеца. Потестативното право за разваляне на договора за издръжка и гледане поради неизпълнение е наследимо, но само до размера на съответния наследствен дял, който в случая е определен с влязло в сила решение № 247 от 03.12.2009 г. по гр.д. № 512/2009 г. на Районен съд, гр. Троян.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 216 от 16.03.2015 г. по ч.гр.д. № 110/2015 година на Ловешки окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 216 от 16.03.2015 г. по ч.гр.д. № 110/2015 година на Ловешки окръжен съд в частта му, с която е потвърдено определение № 43 от 27.01.2015 г. по гр.д. № 674/2014 на Ловешки районен съд за прекратяване на производството по делото за частта до 2/6 ид.ч. от прехвърления имот.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2016 от 16.03.2015 г. по ч.гр.д. № 110/2015 година на Ловешки окръжен съд в частта му, с която е потвърдено определение № 43 от 27.01.2015 г. по гр.д. № 674/2014 на Ловешки районен съд за прекратяване на производството по делото за частта над 2/6 ид.ч. до предявения размер от 4/6 ид.ч. от прехвърления имот.
Връща делото на Троянски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 674/2014 година.
Определението не подлежи на обжалване.






ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: