В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на втори ноември, две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при секретаря Теодора Иванова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 4690/2008 г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. К. ,Пазарджишка област, срещу въззивно решение от 23.06.2008г. по гр. дело № 466/2008г. на Пазарджишкия окръжен съд.

С определение № 141 от 25.02.2009г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 23.06.2008г. по гр. дело № 466/2008г. на Пазарджишкия окръжен съд по касационна жалба на К. гр. К., област П. в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, поради произнасяне по правни въпроси в противоречие с трайната практика на ВКС по приложение на процесуалните правила - т.6 на ТР№1/2001г., съгласно която пред въззивната инстанция са допустими в качеството си на нови доказателства по смисъла на чл.205, ал.1 ГПК /отм./ не само тези, които се отнасят до новооткрити или новонастъпили обстоятелства, а и тези, които въззивникът е бил в състояние да посочи пред първоначалния съд, но не е сторил това, поради виновното си процесуално поведение.

В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материаблния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281,ал.1,т.3 ГПК. Касаторът счита, че незаконосъобразни са изводите, че процедурата по чл.193 КТ не е спазена. Изводите за липса на извършено от ищцата дисциплинарно нарушение са направени при неизяснена фактическа обстановка, тъй като е отхвърлено искането на работодателя за гласни доказателства.

Ответницата по касация А. В. М. оспорва касационната жалба и счита, че е неоснователна.

ВКС, състав ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното:

С обжалваното решение е оставено в сила решение решение № 77 от 27.03.2008г. на Районен съд – Велинград, по гр.д. № 429/2007г., с което са уважени предявените от А. В. М. срещу К. К. , община Р. искове по чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ – за отмяна като незаконно на дисциплинарно уволнение, наложено със заповед №6/23.03.2007г. за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „инспектор по незаконното строителство и опазване на околната среда” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че дисциплинарните нарушения, за които е наложено на ищцата дисциплинарното наказание уволнение са: системно неизпълнение на служебните задължения, по време на трудовия договор многократно са и налагани дисциплинарни наказания, вкл.”предупреждение за уволнение” със заповед № 14/2006г.; не е изпълнила законно нареждане на работодателя като умишлено го е въвела в заблуждение относно изпълнение на задачата и по този начин е предизвикала негативно и гневно отношение на населението в К. – чл.187, т.3, пр.1, т.7 и т.8 КТ – неизпълнение на законно разпореждане на работодателя и уронване доброто му име. Доколкото наказанието е наложено за няколко дисциплинарни нарушения, то не са поискани обяснения по реда на чл.193,ал.1 КТ за всяко едно от тях. Дисциплинарното наказание е наложено за системни нарушения на трудовата дисциплина, но нарушенията не са конкретизирани.

Относно деянието от 22.01.2007г. е прието че не е налице доказано нарушение на трудовата дисциплина. Безспорно е, че кметът устно е наредил на ищцата на 22.01.2007г. да организира ремонтирането на гробищния парк, но дори заповедта да е законосъобразна, не може да се приеме, че има неизпълнение.

Изводите на въззивния съд за незаконност на заповедта на формално основание са необосновани. От приетите по делото доказателства е установено изпълнението на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ. Обясненията за нарушенията са поискани от работодателя в рамките на дисциплинарното производство по налагане на наказанието. Ищцата е дала писмени обяснения по повод на нарушенията, за които е наложено дисциплинарното наказание. Заповедта съдържа конкретно описание на нарушенията. Липсват нарушения на императивните изисквания от разпоредбите на чл.193 КТ и чл.195 КТ, свързани с процедурата по налагане на наказанието. Законосъобразен е изводът на въззивния съд за неустановеност на посочените в заповедта системни нарушения на трудовата дисциплина. Предмет на заповедта обаче е и деянието от 22.01.2006г., квалифицирано като нарушение по чл.187,т.7 КТ вр.чл.190, т.7 КТ- неизпълнение законно на нареждане на работодателя. От длъжностната характеристика на ищцата „ по незаконно строителство и опазване на околната реда” е установено, че измежду възложените и задължения е и това да изпълнява и други , възложени и в интерес на кметство К. мероприятия. Заповедта на кмета да организира отремонтирането на оградата на гробищния парк чрез работници от НПОСПОЗ с оглед преустановяване нахлуването на животни в парка и сигналите от джамийското настоятелство за това, отговаря на посочения кръг задължения за изпълнение на мероприятия в интерес на кметството. Изводите на въззивния съд за недоказаност на нарушението са изградени при неизяснена фактическа обстановка и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Последните се изразяват в неоснователния отказ за допускане на гласни доказателства, поискани от работодателя, чиято е доказателствената тежест по реда на чл.127 ГПК /отм./ за установяване обстоятелства във връзка със заповедта на кмета и срока за изпълнението и, както и относно дадения от ищцата отговор, че е изпълнила възложеното и последващите констатации за неизпълнение. Разрешението на този обуславящ изхода на спора процесуален въпрос е в противоречие с т.6 на ТР№1/2001г., тъй като пред въззивната инстанция са допустими в качеството си на нови доказателства по смисъла на чл.205, ал.1 ГПК /отм./ и тези доказателства, които въззивникът е бил в състояние да посочи пред първоначалния съд, но не е сторил това, поради виновното си процесуално поведение. Ето защо са допустими и неразпитани пред първата инстанция свидетели, които подкрепят вече установени пред нея обстоятелства, ако са необходими с оглед защитната позиция на страната, която се позовава на тях. Отказът да допусне поисканите от настоящия касатор гласни доказателства за установяване на релевантни за изхода на спора факти, е съществено процесуално нарушение, което налага касиране на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който след събиране на поисканите доказателства следва да изгради изводи относно това, извършено ли е от ищцата визираното в заповедта за уволнение нарушение “неизпълнение на законните нареждания на работодателя” и налице ли е съответствие на наложеното наказание с дисциплинарното с оглед своята тежест и значимостта на неизпълнените трудови задължения, съгласно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ като се съобразят тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то, значимостта на възложената работа и поведението на ищцата.

По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение от 23.06.2008г. по гр. дело № 466/2008г. на Пазарджишкия окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишкия окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.