3

№ 355
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди и десета година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
при участието на секретаря Р. И. изслуша докладваното от съдия А.С. гр.дело № 1651/2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. на РБ чрез А. прокуратура- Варна срещу решение № 74 от 27.05.2009 г. по гр.д. № 120/2009 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решението от 30.01.2009 г. по гр.д. № 323/2008 г. на Т. окръжен съд в частта, с която П. на РБ е осъдена да заплати на Ж. Й. Ж. на основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 1 100 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по наказателното дело. В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.
С определение № 1453 от 02.12.2009 г. по настоящото дело касационното обжалване на въззивното решение в посочената част е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК поради наличие на противоречива практика по въпроса направените в наказателното производство разноски- адвокатско възнаграждение представляват ли имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване по реда на чл.2 ЗОДОВ.
Ответникът по жалбата Ж. Й. Ж. изразява в писмен отговор становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за защитата му по наказателното дело, приключило с оправдателна присъда, представлява за него претърпяна вреда- загуба поради осъщественото спрямо него незаконно наказателно преследване, за която има право на обезщетение по реда на ЗОДОВ.
В решения № 1822/12.11.1997 г. по гр.д.№ 1269/1997 г. на ВКС, ІV г.о., и № 665/12.05.2008 г. по гр.д. № 2939/2007 г. на ВКС, ІІ г.о., е прието, че заплатеното от подсъдимия адвокатско възнаграждение за защитата му по наказателното дело, завършило с оправдателна присъда, следва да се претендира по това дело, а не като обезщетение за имуще ствени вреди по реда на ЗОДОВ.
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият съдебен състав намира за правилно становището на въззивния съд в обжалваното решение. НПК регламентира отговорността за разноски в наказателното производство, които съдът определя по реда на чл.301 т.1 НПК /чл.299 т.12 НПК отм./, но не предвижда възможност лицето, което е признато за невинно или срещу което наказателното производство е прекратено, да претендира направените от него разноски в хода на наказателното преследване. Липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, обуславя извод, че направените разходи от него в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда, представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи обезщетение съгласно чл.4 ЗОДОВ. В този смисъл е разрешен въпросът в постановеното по реда на чл.290 ГПК и имащо задължителен характер решение № 843/23.12.2009 г. по гр.д. № 5235/2008 г. на ВКС, ІV г.о. Същият отговор на въпроса е даден и в решения № 126/10.05.2010 г. по гр.д. № 55/2009 г. и № 433/23.06.2010 г. по гр.д. № 563/2009 г., и двете на ВКС, ІV г.о.
Касационната жалба е неоснователна. Установено е от събраните по делото доказателства, че ищецът с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 505/2006 г. на Т. окръжен съд е признат за невинен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.256 ал.2 вр.ал.1 и чл.255 ал.2 НК. Установено е, че е направил разноски за защитата му по наказателното дело в размер на 1 100 лв.- адвокатско възнаграждение. С оглед изложените по-горе съображения тези разноски представляват за него имуществена вреда вследствие осъщественото накаателно преследване, която подлежи на обезщетяване на основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ, както правилно е приел въззивния съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение


ОСТАВЯ В СИЛА решение № 74 от 27.05.2009 г. по гр.д. № 120/2009 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решението от 30.01.2009 г. по гр.д. № 323/2008 г. на Т. окръжен съд в частта, с която П. на РБ е осъдена да заплати на Ж. Й. Ж. на основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 1 100 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по наказателното дело.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: