РЕШЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

 

N 50

 

София, 02.04.2009 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на 27 март две хиляди и девета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: мАРИО БОБАТИНОВ

                                             ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ  АЛЕКСИЕВА

                                                                                МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при секретар  Лилия Златкова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов

дело N 485-2008 година.

 

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗД”Б”АД-г. София срещу въззивното решение от 31.03.08г. по г.д. № 3734/2007г. на СГС, ІV Д с-в., с което е отменено първоинстанционното решение от 10.07.07г. по г.д. № 16113/06г. на СРС, 63 с-в и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен иска, предявен от ЗД”Б”АД-г. София срещу П. К. Д. от г. София на основание чл.402 ТЗ/отм./

Оплакванията, релевирани в касационната жалба са за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В изпълнение на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и че обжалваното решение е постановено в противоречие с постоянната практика на ВКС /чл.280 ал.1 т.1 ГПК/.

ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.218в ал.1 ГПК/отм./ от надлежна страна в процеса и срещу акт подлежащ на касационно обжалване.

Предмет на делото е предявен от ЗД”Б”АД-г. София срещу П. К. Д. от г. София суброгаторен иск на основание чл.402 ТЗ/отм./. По делото е установено безспорно плащане от страна на ЗД”Б”АД-г. София на дължимото застрахователно обезщетение на застрахования/Кристина Ю. М. / с представеното б.б. от 17.11.04г., което не е било оспорено от страните.

Същественият материално правен въпрос по делото, върху който се концентрира спора е има ли извършено валидно плащане на застрахователното обезщетение от застрахователя, което е задължителна законова предпоставка за суброгиране на застрахователя в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.

По делото е представено надлежно заверено от банката б.б. от 17.11.04г., което не е било оспорено от страните и което удостоверява, че такова плащане има осъществено от застрахователя.

Съгласно чл.305 ТЗ със заверяване сметката на кредитора плащането се смята за осъществено, в който смисъл е и постоянната практика на ВКС. Следователно в конкретния случай са налице предпоставките, предвидени в чл.402 ал.1ТЗ/отм./, съгласно който с плащането на обезщетението по договора за имуществено застраховане, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, като има право да иска заплащане на причинените вреди до размера на платеното.

Изложеното позволява да се обобщи, че обжалваното решение следва да бъде отменено и ответника по иска следва да бъде осъден да заплати сумата 1191.38 лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на К. Ю. М. , собственик на л.а. марка”М”, модел 220Е с ДК№ С* при ПТП от 21.09.04г. от П. К. Д. от г. София при управление на л.а. ВАЗ 21213” с ДК№ С* поради нарушение правилата на движение, ведно със законната лихва, считано от 21.07.06г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.

Водим от горното ВКС-ТК

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА изцяло въззивното решение от 31.03.08г. по г.д. № 3734/2007г. на СГС, ІV Д с-в и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА П. К. Д. от г. София да заплати на ЗД”Б”АД-г. София сумата 1191.38 лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на К. Ю. М. , собственик на л.а. марка”М”, модел 220Е с ДК№ С* при ПТП от 21.09.04г. от П. К. Д. от г. София при управление на л.а. ВАЗ 21213” с ДК№ С* поради нарушение правилата на движение, ведно със законната лихва, считано от 21.07.06г. до окончателното й изплащане както и направените по делото разноски, възлизащи на 422 лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: