Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

133

 

София, 12.07.2010 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

 

БОНКА ЙОНКОВА

 

 

при секретаря Лилия Златкова

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 946/2009 г.

 

 

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Д” ЕООД, гр. С. срещу решение от 29.06.2009 г. по гр. д. № 2454/2008г. на Софийски градски съд, ІІ “А” състав, с което е оставено в сила постановеното от Софийски районен съд, 40 състав решение от 17.04.2008 г. по гр. д. № 26743/2006 г.

С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор срещу И. Г. Д. от гр. С. иск с правно основание чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./ за установяване неистинността на документ – алонж с авал, издаден на 17.01.2004 г. в гр. С. от името на “О” ЕООД към запис на заповед, издаден от Н. Б. Й. на 17.01.2004 г. в гр. С. в полза на И. Г. Д. за сумата 1 780 000 лв., платима на 25.05.2005 г. в гр. С..

Касаторът моли за отмяна на въззивното решение поради необоснованост и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Основното му оплакване е свързано с отказа на съда да назначи нова техническа експертиза за изследване на оспорения в процеса документ /алонж към запис на заповед от 17.01.2004 г./ чрез използване на деструктивни методи и средства, мотивиран с недопустимостта да бъдат събирани доказателства чрез унищожаване на други доказателства.

Ответникът – И. Г. Д. от гр. С. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставянето й без уважение по съображения, подробно развити в писмена защита, поддържани и в съдебното заседание от 16.06.2010 г.

С определение № 124 от 08.03.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е прието, че значим за конкретното дело, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е въпросът: допустимо ли е да се събират доказателства чрез унищожаването на други доказателства.

Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания, становищата на страните и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е основателна.

За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от „Д” ЕООД, гр. С. срещу И. Г. Д. от гр. С. иск с правно основание чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./ за установяване неистинността на документ – алонж с авал, издаден на 17.01.2004 г., Софийски градски съд е приел, че твърдението на ищеца за “кражба” на подписа му върху оспорения документ не е доказано по категоричен начин. Този извод е аргументиран с допълнителното заключение на вещото лице Т. К. и със заключението на тройната графическа експертиза, установяващи липса на достатъчно признаци за “кражба” на подпис в изследвания документ или други негови особености, които биха дали основание да се приеме, че за създаването му вероятно е използван подписан празен лист хартия. Независимо от посочените в особеното мнение на вещото лице от тройната експертиза В. К. косвени признаци за твърдяната “кражба” на подпис, решаващият състав е преценил, че същите не са достатъчни, за да се направи категоричен извод за полагане на подписа преди попълването на текста, а сочат единствено на такава вероятност. Същата оценка е дадена и на фактите, установени от разпитания по делото свидетел И поради това, че удостовереното от него подписване на празни листове от страна на управителя на ищцовото дружество Н. Й. и оставянето им в офиса на ответника е станало далеч преди съставянето на оспорения документ, както и предвид липсата на доказателства за идентичност между този документ и някой от бланкетите, посочени от свидетеля.

Настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно.

При разглеждане на делото във въззивната инстанция е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е лишило ищеца /сега касатор/ от възможността да докаже претенцията си и да защити правата си. Нарушението се изразява в отказа на съда да допусне поисканата от страната нова графическа експертиза за изследване истинността на оспорения по реда на чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./ документ чрез използване на деструктивен метод.

Основание за посоченото доказателствено искане на ищеца е информацията, дадена от вещото лице от тройната графичиска експертиза в първинстанционното производство Т. К. , че в САЩ съществува метод, чрез който може да се установи времето на съставяне на документа чрез изкуствено състаряване на част от щриха и съпоставянето й с останалите части. Наистина, този метод е свързан с нарушаване целостта на изследвания документ. Доколкото обаче това е единствената възможност да бъде установено времето на съставяне и на подписване на оспорения документ, т. е. да бъде установено дали е налице твърдяната от ищеца “кражба” на подпис, следва да се приеме, че използването на посочения метод е оправдано и допустимо.

Очевидно несъстоятелен е поддържаният в тази връзка довод на ответника, че с допускането да бъде използван описаният деструктивен метод на изследване на процесния документ ще бъде осъществен съставът на документно престъпление по чл. 319 НК. Повреждането на документа, до което би се стигнало при допускане на поисканата от ищеца нова техническа експертиза, не покрива субективната страна на посоченото престъпление. Целта на повреждането е не “да бъде причинена вреда другиму”, т. е. на ответника по иска И. Г. Д., като лице, ползващо се от документа, а да бъде осъществено техническото му изследване за нуждите на исковия процес във връзка с доказването на неговата неистинност.

Не следва да бъде споделено и становището, че използването на деструктивен метод за техническо изследване ще доведе до унищожаването на документа в качеството му на ценна книга и до отпадане на правата по него. Безспорно, повреждането на документа в резултат на изследването му би могло да засегне някои от съществените реквизити на ценната книга. Това обаче няма да се отрази на валидността на ценната книга, тъй като причината за повреждането й като документ /хартиен носител/ ще е предварително ясна – използването на документа, с цел проверка на неговата истинност, разпоредено от съда в рамките на правомощията му на правораздавателен орган. Наличието на изричен съдебен акт за допускане на графическа експертиза за изследване на документа чрез използване на деструктивен метод, заедно с нотариално удостоверяване на препис от същия по реда на чл. 487 ГПК /отм./, съответно чл. 591 ГПК /нов/, направено непосредствено преди използването на документа – биха били достатъчно доказателство както за самото съществуване на ценната книга, така и за нейното съдържание, което ще осигури пълна защита на притежателя й и възможност за упражняване на правата по нея. Още повече, че в случая /по твърдение на самия ответник/ правата по процесната ценна книга вече са реализирани чрез издаването на изпълнителен лист по реда на чл. 237, б. “е” ГПК /отм./.

С оглед изложените съображения, настоящият състав счита, че отговорът на процесуалноправния въпрос, във връзка с който е допуснато касационното обжалване, следва да бъде положителен, а именно: допустимо е събирането на доказателства /техническа експертиза/ чрез повреждане/унищожаване на друго доказателство /документ/, при условие, че това е единственият начин за проверка истинността на този документ.

Възприемайки обратното становище, въззивният съд е нарушил процесуалния закон и по конкретно – прокламираните в него принципи за установяване на истината и за равенство на страните, като е препятствал възможността на ищеца да докаже твърдението си за неистинност на оспорения документ и да се защити срещу последиците, които същият поражда. В резултат на това нарушение постановеният от него акт е неправилен и като такъв следва да бъде отменен.

В случая, обаче, липсва основание за връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК. Въпреки приетото от настоящия състав, че искането на ищеца за допускане на нова графическа експертиза чрез използване на деструктивен метод е основателно, с оглед конкретните обстоятелства по спора, назначаването на такава не е необходимо.

Правен интерес и необходимост от техническо изследване съществува само за онзи релевантен за спора документ, който притежава твърдяната от ползващата го страна правна стойност, обусловена от спазването на установените в закона изисквания за форма и съдържание. Това условие в случая не е изпълнено по отношение на процесния документ.

Предмет на оспорване и съответно на изследване в настоящия процес е алонж в качеството му на документ, материализиращ менителнично поръчителство. Разпоредбата на чл. 484, ал. 1 ТЗ предвижда, че поръчителството се дава върху менителницата или върху алонжа. Съгласно чл. 468, ал. 1 ТЗ, алонжът представлява прикрепен към менителницата лист, т. е. част /продължение/ на самия ефект. Алонжът е свързан с джиросването на ефекта и необходимостта от него произтича от запълването на документа с отбелязвания. Необходимостта от алонж в настоящата хипотеза не е доказана. Страните не спорят, а и от съдържанието на самия документ се установява, че менителничното поръчителство е поето на същата дата /17.01.2004 г./, на която е издаден записът на заповед, като в него е упоменато изрично издаването на алонж по повод поръчителство. Следователно, при липсата на данни и твърдения за извършени каквито и да било отбелязвания на джира или други поръчителства върху ценната книга /извън процесното поръчителство/, съществуването на алонж е абсолютно законово неоправдано. С оглед на това, поемането на авал върху отделен лист /алонж/, а не върху лицевата част на менителницата, е в нарушение на императивното изискване за форма /чл. 484, ал. 1 ТЗ/, имащо за последица невалидност на същия, в какъвто смисъл е бил и изричният довод на ищеца, надлежно релевиран и поддържан в предходните две инстанции. Оттук и изводът, че оспореният документ няма правната стойност на алонж, материализиращ авал, което е достатъчно основание за уважаване на предявения иск, без да е необходимо изследването на документа чрез технически методи и средства.

С оглед всички изложени съображения, настоящият състав намира, че въззивното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а искът – уважен.

При посочения изход на спора, ответникът следва да заплати на касатора разноски за разглеждане на делото във всички инстанции в размер на сумата 615 лв., включваща държавни такси и възнаграждения за вещи лица.

 

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ решение от 29.06.2009 г. по гр. д. № 2454/2008г. на Софийски градски съд, ІІ “А” състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./, по иска, предявен от “Д” ЕООД, гр. С., ж. к. “Р”, бл. 65, вх. В, ет. 14 срещу И. Г. Д. от гр. С., ул. “. № 98, ет. 2, ап. 5, че документ – алонж с авал, издаден на 17.01.2004 г. в гр. С. от името на “О” ЕООД към запис на заповед, издаден от Н. Б. Й. на 17.01.2004 г. в гр. С. в полза на И. Г. Д. за сумата 1 780 000 лв., платима на 25.05.2005 г. в гр. С., е неистински.

ОСЪЖДА И. Г. Д. от гр. С., ул. “. № 98, ет. 2, ап. 5 да заплати на “Д” ЕООД, гр. С., ж. к. “Р”, бл. 65, вх. В, ет. 14 направените по делото разноски за разглеждането му във всички инстанции в размер на сумата 615 /шестстотин и петнадесет/ лева.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ: