Р Е Ш Е Н И Е

О    П    Р    Е    Д    Е    Л    Е    Н    И    Е

 

                               №  136

              

                София  10.03.2010 година

 

                                  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                    

 

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 25 февруари две хиляди и десета година в състав:

                                      Председател: Ценка Георгиева

                                             Членове:  Мария Иванова

                                                              Илияна Папазова

 

като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. №  94/2010г., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. И. А. от гр. Д., с приложено изложение, приподписано от пълномощника й адв. Е, срещу определението на Благоевградския окръжен съд, № 1* от 31.07.2007г. по в.ч.гр.д. № 443/2009г., с което е оставено в сила определението на Районния съд гр. Р. № 2* от 06.10.2008г. по гр.д. № 678/2005г. в частта, с която е оставен без разглеждане предявеният от Е. И. иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД.

Ответниците Д. Г. К. и В. К. К. , двамата от гр. Б., в представения писмен отговор изразяват становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение и за неоснователност на частната жалба.

Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, с което е оставено в сила определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Съгласно посочената разпоредба ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.

За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на определението ВКС взе предвид следното.

За да потвърди определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото по иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че искът е недопустим. Приел е, че с разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД е предоставена възможност да иска унищожаване на договора единствено на страната по него, която макар и формално да е била дееспособна, не е могла да разбира или ръководи действията си. Извън случаите на процесуална субституция други лица не могат да се позовават на порок на чужда воля. Ето защо частната жалбоподателка Е. И. не е процесуално легитимирана да предяви този иск. Смъртта на прехвърлителя по сделката Т. К. на 09.02.2006г. не обосновава правен интерес от иска, тъй като съгласно чл. 31, ал. 2 ЗЗД унищожаването на договора след смъртта на лицето може да се иска само ако приживе е поискано поставянето му под запрещение.

Частната жалбоподателка моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на процесуалноправния въпрос относно допустимостта на предявения иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Представя решение № 556 от 13.06.2006г. по гр.д. № 472/2005г. на ІІ г.о., ВКС, с което е прието, че предявеният иск по чл. 31, ал. 2 ЗЗД следва да се разгледа по същество, независимо от това, че приживе не е поискано поставяне на лицето под запрещение, тъй като изтичането на този срок не е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за предявяването на иска.

ВКС намира, че са налице сочените от частната жалбоподателката предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по въпроса за допустимостта на иска поради следните съображения:

С исковата молба на Е. И. са предявени няколко претенции, една от които е за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот поради това, че при сключването му продавачът Т. Д. К. макар и дееспособен не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си. Исковете са насочени срещу няколко физически лица, едно от които е Т. Д. К. , който е починал в хода на съдебното производство.

Предвид изложените обстоятелства и представеното решение на ВКС, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение по процесуалноправния въпрос за допустимостта на иска.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Правилно въззивният съд е приел, че към момента на предявяване на иска частната жалбоподателка не е била активно процесуално легитимирана, тъй като не е била носител на правото на иск. Неправилно обаче е приел, че настъпилата в хода на процеса смърт на Т. Д. К. , чиито наследник е Е. И. , е без правно значение. Както по-късното отпадане на положителна процесуална предпоставка погасява правото на иск или прави упражняването му ненадлежно, така и по-късното възникване на процесуалната предпоставка заздравява предходната липса. За допустимостта на процеса е необходимо наличието на процесуалната предпоставка към момента на постановяване на решението. Поради това настъпилото правоприемство в хода на делото следва да се вземе предвид и да се приеме, че частната жалбоподателка е активно процесуално легитимирана да предяви иска по чл. 31, ал. 2 ЗЗД.

По въпроса за допустимостта на иска предвид наличието или липсата на условието по чл. 31, ал. 2 ЗЗД приживе на лицето да е поискано поставянето му под запрещение, който е решен противоречиво от въззивния съд и от ВКС по приложеното решение, настоящият състав на ВКС намира за правилно изразеното в решение № 556 от 13.06.2006г. по гр.д. № 472/2005г. на ІІ г.о. на ВКС становище, съгласно което искът по чл. 31, ал. 2 ЗЗД следва да се разгледа по същество, независимо от това, че приживе не е поискано поставяне на лицето под запрещение, тъй като се касае не за процесуална предпоставка за предявяването на иска. На този извод навежда и наличието на втората хипотеза в чл. 31, ал. 2 – ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Благоевградския окръжен съд, № 1* от 31.07.2007г. по в.ч.гр.д. № 443/2009г.

ОТМЕНЯ определението на Благоевградския окръжен съд, № 1* от 31.07.2007г. по в.ч.гр.д. № 443/2009г. и оставеното с него в сила определение на Районния съд гр. Р. № 2* от 06.10.2008г. по гр.д. № 678/2005г. в частта, с която е оставен без разглеждане предявеният от Е. И. иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД.

ВРЪЩА делото на Районния съд гр. Р. за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

 

Председател:

 

Членове: